Други вирусни ентерити МКБ A08.3

Вирусните гастроентерити са хетерогенна група заболявания и представляват едни от най-разпространените инфекциозни заболявания с фекално-орален механизъм на предаване.

В рубриката други вирусни ентерити са разгледани:

• Калицивирусен ентерит;
• Астровирусни ентерити.

Калицивирусен ентерит

Причини

Семейството на Калицивирусите включва 4 рода - Norovirus, Sapovirus, Vesivirus и Lagovirus.

Калицивирусите са малки РНК-вируси с кръгла форма. Носят името си от особената си форма, наблюдавана под електронен микроскоп. Норовирусите са основните предствители на рода, които причиняват остри вирусни гастроентерити, те са с диаметър 26-34nm и притежават едноверийна РНК-ка и протеинов капсид. Капсидът е съставен от главен вирусен протеин - (VP1) и няколко малки структурни протеина (VP2). На базата на главният капсиден протеин норовирусите се класифицират в 5 генетични групи. Генотиповете 1 и 2 са именно представителите, които поразяват човека, като заразяват най-вече възрастни и деца в училищна възраст.

Разпространение

Норовирусният гастроентерит е с почертана зимна сезонност и е най-често срещаната причина за гадене, повръщане и диариен синдром при възрастни. Механизмът на предаване на инфекцията е фекално-орален, а основните пътища на предаване биват контактно-битов, воден и алиментарен (чрез контаминирани хранителни продукти). Контагиозният индекс е висок, срещат се спорадични случаи, но по-често срещани са хранителните и контакно-битови епидемии. Тежък гастроентерит се наблюдава при имунокомпрометирани пациенти и такива, лекувани с имуносупресиращи средства.

Патофизиология

Входна врата за Норовирусите е устната кухина. Причинителите достигат до чревната лигавица от устната кухина, като преодоляват киселинната бариера на стомаха. В чревната лигавица вирусите атакуват микровилите, където предизвикват възпалително-оточни, дистрофични и некротични промени. При увреждането на чревните микровили се нарушава синтеза на различни ензими, свързани с разграждането на въглехидратите като лактаза, дизахаридаза и малтаза, в резултат на което приетите захари не се разграждат напълно и не се резорбират. В чревния лумен се натрупват неразградени въглехидрати и междинни продукти, което повишава осмотичното налягане и чревния лумен и предизвиква извличане на вода от чревната лигавица. Развива се т.нар. осмотичен диариен синдром.

Симптоми

Клиничната картина протича тежко с осмотична или секреторна диария, коремна болка и повръщане, които бързо довеждат до дехидратация на организма. Инкубационният период е от 1 до 3 дни. Началните прояви могат да се развият постепенно, но най-често заболяването е с остро и внезапно начало. Най-често срещаните симптоми биват:

• гадене;
• повръщане;
• коремна болка;
• диария;
• субфебрилна температура;
• отпадналост.

Повръщането се наблюдава най-често при деца и е познато още като "Болест на зимното повръщане".

Изследвания

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити.

Вирусологични изследвания

Необходима е направата на фекална култура. Провеждат се латекс-аглутинация и Елайза.

Диференциална диагноза

Необходимо е вирусният гастроентерит да бъде диференциран от други чревни инфекции, протичащи с диариен синдром, като:

• Ротавирусен ентерит;
• Аденовирусна инфекция;
• Ентеровирусна инфекция.

Диагнозата се поставя въз основа на клинико-епидемиологичната характеристика на гастроентерита и резултатите от проведените изследвания - установяване на вируса във фекална проба, ензимен имуноанализ и полимеразно-верижна реакция.

Лечение

Заболяването е самоограничаващо се и не налага специфична терапия. В слущчаи на тежък диариен синдром се прилагат антидиарийни лекарства, а при наличие на повръщане, характерно за пациентите в детска възраст - антиеметици. По-тежкото клинично протичане налага лечение на дехидратацията на организма.

Астровирусен ентерит

Астровирусният ентерит е вирусно инфекциозно заболяване на тънките черва, причинено от РНК-вирус, което протича със секреторна диария.

Причини

Астровирусите са открити през 1975 г., притежават несегментиран едноверижен РНК геномте и са с диаметър 28–35 nm. Въпреки физическото сходсво с Калицивирусите, Астровирусите са разпределени в отделно семейство поради своята уникална геномна организация и антигенна структура. Те се класифицират в серотипове въз основа на реактивността на капсидните протеини с поликлонални серуми и моноклонални антитела. Броят на вирусните структурни протеини варира в зависимост от серотипа. Имунологични проучвания са идентифицирали осем различни серотипа Астровируси, които причиняват ентерит при човека. Наскоро бяха описани две нови отделни групи човешки астровируси - MLB и -VA / HMO. Въпреки че и двете групи първоначално са били свързани с детски гастроентерит, пълната им роля за човешките заболявания изисква допълнително проучване.

Разпространение

Астровирусите причиняват 4 до 8,6% от всички вирусни ентерити в детска възраст. Най-голям ръст на заразените се отделязва през зимния сезон.
Механизмът на предаване е фекално-орален, като заразяването възниква при консумация на контаминирана храна,вода и предмети на бония. Наблюдават се епидемии в педиатрични отделения. Проучванията показват, че Астровирусите могат да причинят спорадични огнища на ентерит при пациенти в напреднала възраст и имунокомпрометирани пациенти.

Патофизиология

Патогенетичния цикъл на астровирусната инфекция не е достатъчно добре проучен при човека, но поради сходството на астровирусната инфекция с ротавирусният ентерит се предполага, че след навлизане през устната кухина (входната врата за инфекцията) вирусите преодоляват киселинната бариера на стомаха и достигат до чревните вили, където разрушават част от покриващите ги епителни клетки и нарушават тяхнаха функция.

Симптоми

Въпреки че може да причини симптоми подобни на други често срещани вирусни инфекции, астровирусната инфекция обикновено протича много по-леко в сравнение с вирусните ентерити причинени от ротавируси и норовируси. Клиничната картина протича със самоограничаваща се диария, която продължава средно 12 часа с пълно възстановяване за 48 часа.

Могат да се наблюдават също:

• гадене;
• повръщане;
• коремна болка;
• субфебрилна температура.

Изследвания

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити.

Вирусологични изследвания

• Фекална проба и направа на фекална култура;
• Латекс-аглутинация;
• Елайза. 

Диференциална диагноза

Необходимо е Астровирусният ентерит да бъде диференциран от други чревни инфекции, протичащи с диариен синдром, като:

• Салмонелоза;
• Шигелоза;
• Ротавирусна инфекция;
• Аденовирусна инфекция;
• Ентеровирусна инфекция.

Лечение

Астровирусният ентерит не подлежи на етиологично лечение. Патогенетичното лечение се състои в орална или венозна рехидратация, прием на антидиарични и антиеметични лекарства, почивка на легло и диета с ниско съдържание на фибри.