Ротавирусен ентерит МКБ A08.0

Ротавирусният гастроентерит е остро инфекциозно заболяване с фекално-орален механизъм на предаване и заема първо място като причинител на вирусен гастроентерит в ранна детска възраст.

Причини

Причинители на заболяването са ротавирусите от род Rotavirus на семейство Reoviridae. Това са РНК-вируси с кръгла форма и вътрешен капсид, разположен във вид на спица на колело. Класификацията им в групи, подгрупи и серотипове е възможна поради наличието на 6 структурни вирусни протеина - VP1, VP2, VP3, VP4,VP5 и VP6. Протеинът VP6 представлява групов антиген, в зависимост от който ротавитусите се разделят на групи от А до G. Групите А, В и С са най-често срещаните причинители на ротавирусен гастроентерит пти човека. Множеството типове и серотипове имат различно географско разпространениея обща тяхна черта е високата устойчивост спрямо факторите на околната среда.Устойчиви са във външната среда, особено във фецес и предмети от бита. Култивират се на клетъчни култури, но не се размножават в лабораторни животни или кокоши ембриони.

Разпространение

Източник на инфекцията са както болните, така и безсимтомниоте вирусоносители. Ротавирусите се отделят в големи количества чрез фекалиите и контаминират предмети от обкръжението на болния. Основният механизъм на предаване е фекално-орален, но поради високата устойчивост на вируса във външната среда е възможно заразяване по аерогенен и въздушно-прахов механизъм. Фактори на предаване на инфекцията са контаминирани хранителни продукти, замърсени ръце и вода.

Контагиозният индекс е висок, като най-често боледуват деца до 5 годишна възраст. Заболяването се среща предимно през зимните месеци, но спорадични случаи се срещат целогодишно.

Патофизиология

Входна врата е устната кухина. Голяма част от вирусите се инактивират от киселинността на стомаха, преодолелите тази бариера достигат до тънките черва, където навлизат в ентероцитите и се реплицират. Лигавицата е катарално възпалена, вилозните ентероцити са с дистрофично-некротични промени, възможно е да се достигне до тяхната пълна атрофия. Нарушава се ензимната активност в червата, което води до осмотична диария и загуба на електролити и вода, която довежда до дехидратация и хипоелектролитемия на пациента.

Симптоми

Инкубационният период на заболяването е от 24 часа до 3 дни. В зависимост от тежестта на заболяването се наблюдават леки, средно тежки и тежки клинични фоми. Най-тежки клинични случаи се наблюдават при деца от 6 до 24 месеца, пациенти с придружаващи имунодефицитни заболявания и възрастни над 80 годишна възраст.

Ротавирусният ентерит започва остро и внезапно и се характеризира с:

• висока температура до 38°-39°С;
• коремна болка;
• загуба на апетит;
• повръщане;
• диария с неколкократно отделяне на течни изпражнения с жълтеникав цвят, без патологични примеси или с оскъдно количество слуз;
• болки в мускулите.

След няколко часа настъпва дехидратация, особено при малките деца и кърмачета. Заболяването продължава 6-8 дни и обикновено завършва благоприятно.

При половината от пациентите се наблюдават катарални прочви от страна на горните дихателни пътища, най-често се наблюдават:

• кашлица;
• ринит;
• фарингит;
• бронхит.

Изследвания

За поставяне на диагнозата са важни епидемиологичните и клиничните данни на пациента, както и обстойният физикален преглед. От значение биват възрастта на пациента, сезона и катаралните прояви съпътстващи ентерита.

Лабораторни изследвания

Необходима е направата на пълна кръвна картина и изследване на левкоцитния брой и разпределение за определяне на характера и размера на инфекциозният процес.

Вирусологични изследвания

Откриването на причинителя във фецес чрез електронна микроскопия, изготвянето на фекална култура и направата на фекален тест са задължителни компоненти в диференциално-диагностичнен план. Използват се и серологични методи за доказване на антитела като откриването на RV антигени чрез Елайза или PCR.

Диференциална диагноза

Необходимо е заболяването да се отграничи от други чревни инфекциозни заболявания, протичащи с диариен синдром, като:

• Салмонелозен ентерит;
• Шигелоза;
• Ентеропатогенна инфекция, предизвикана от Ешерихия коли;
• Ентеротоксигенна инфекция предизвикана от Ешерихия коли;
• Ентероинвазивна инфекция, предизвикана от Ешерихия коли;
• Ентерохеморагична инфекция, предизвикана от Ешерихия коли;
• Ентеровирусна инфекция.

Лечение

Болните да се хоспитализират, необходимо е осигуряването на почивка и специална хранителна диета изключваща лактозните млека при кърмачета. Етиологичното лечение се провежда с противовирусни препарати. Патогенетичното лечение се състои в лечение на дехидратацията. За целите на спeцифичната профилактика е разработена перорална ротавирусна ваксина, която се прилага в ранна детска възраст и цели създаване на висок имунитет, предпазване от заразяване или в случай на заразяване по-леко протичане на заболяването.

Прогнозата на ротавирусният ентерит е добра, леталитетът е нисък. Сериозна е при кърмачета и възрастни с имунен дефицит.

Заглавна снимка: Beth, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons