Гноен отит на средното ухо, неуточнен МКБ H66.4

Възпалението на кухината на средното ухо, когато причината за него е неуточнена се означава като гноен отит на средното ухо, неуточнен. Гноен отит на средното ухо е възпаление на тимпаничната мембрана, свързано с ретротимпаничен излив и наличие на гной в средното ухо, което понякога може да бъде придружено от оторея. В този случай се отбелязват увреждане на тимпаничната мембрана, нарушение на предаването на звукова вълна през слуховите костици и прогресивна загуба на слуха.

Епидемиология

Възпалителните процеси в ушната кухина създават много проблеми. Едно от тези заболявания е гнойният отит на средното ухо. Според статистиката острата форма представлява 25-30% от всички заболявания на ушите. Най-често засяга деца под 5-годишна възраст, на второ място са възрастните хора, на трето - юноши на 12-14 години.

Етиология

Гнойният отит на средното ухо е възпалителен процес с инфекциозен характер, обхващащ всички анатомични части на средното ухо: тимпаничната кухина, Евстахиевата тръба и мастоидния израстък. Най-честите причинители на този отит са стафилококи, стрептококи, пневмококи, колибактерии и други, като инфекцията преминава по пътя на Евстахиевата тръба.

Това е състояние, при което има възпаление на средното ухо, често във връзка с инфекция на горните дихателни пътища.

Причините за развитието на болестта са:

• нараняване
• имунологичен дефицит
• генетично предразположение

Провокиращи фактори могат да бъдат:

• хипотермия
• хиповитаминоза
• преумора
• възпалителни процеси в назофаринкса
• проникване на чужда микрофлора в ухото

Клинична картина

Честите симптоми са силна болка в ушите (изразена при малко дете чрез раздразнителност и безсъние), треска, астения и анорексия. Болките в ушите, възникващи през нощта и висока температура са чести, но не са задължителни. Ушният барабан перфорира в приблизително 5% от случаите и перфорацията обикновено заздравява спонтанно. Свързаните неспецифични признаци включват стомашно-чревни разстройства, кашлица и ринорея в контекста на свързаната вирусна инфекция.

Децата често се проявяват с висока температура, оталгия, промени в апетита и повръщане. Често се случват чести и продължителни нощни възбуди, свързана с дневна сънливост и значително намаляване на активността през деня.

Диагноза

Диагнозата на гноен отит на средното ухо, неуточнен се потвърждава от отоскопско изследване и образни изследвания. Тимпаничната мембрана се изследва внимателно за хиперемия, оток, кръвоизлив и ерозия. Течността в средното ухо прави тимпаничната мембрана да изглежда непрозрачна и предизвиква изпъкване на мембраната във външния ушен канал. Ако тимпаничната мембрана е разрушена или ерозирана, течността се аспирира внимателно от средното ухо за цитология и бактериологична култура.

Рентгенографското изследване на черепа е ценно при диагностицирането и прогнозирането на хроничен отит на средното ухо.

Диференциална диагноза се прави с:

• външен отит
• аденит в ушния канал
• болка от зъбен произход
• херпесна инфекция на ухото
• чуждо тяло във външното канал

Лечение

Основната цел на лечението е облекчаване на симптомите при гноен отит на средното ухо, неуточнен. Повтарящи се епизоди може да доведе до образуване на белези на тъпанчето с трайно увреждане на слуха, перфорация и оторея, холестеатома или мастоидит. С изключение на малкото усложнения дадени по-горе, обикновено е пълна резолюция в рамките на няколко дни.

Настоящият начин на основно лечение е комбинация от тоалет на ухото и локални антимикробни капки. Системните перорални или парентерални антибиотици, въпреки че са опция, се използват по-рядко поради факта, че локалните антибиотици в комбинация с тоалет на ухото са в състояние да постигнат значително по-високи тъканни концентрации от системните антибиотици (от порядъка на 100–1000 пъти по-големи). Хирургията по начин на мастоидектомия традиционно е била основата на терапията. Ретроспективните проучвания обаче предполагат, че мастоидектомията не превъзхожда по-консервативните терапии като ушен тоалет и локални и системни антибиотици. Реконструкцията на тимпаничната мембрана или тимпанопластиката е друга хирургична техника, често използвана при персистиращи перфорации след лечението на активната ушна инфекция.

Заглавно изображение: freepik.com