Менингит при бактериални болести, класифицирани другаде МКБ G01*

Менингитът е възпаление на мозъчните обвивки. Етиологията на заболяването е разнообразна, най-често възниква вторично в хода на друга системна инфекция.

В рубриката менингит при бактериални болести, класифицирани другаде е разгледан менингит при:

• антракс
• гонококов
• лептоспироза
• листериоза
• Лаймска болест
• менингококов
• сифилис - вроден и вторичен
• салмонелоза
• туберкулоза
• тифоидна треска

Менингит при антракс

Антраксният бацил е Грам-положителен спорообразуващ бацил. Заболяването е зооантропоноза, източник на инфекцията са болни животни, основно едър рогат добитък, коне, овце. Клиниката на антракс е с остро начало и почти винаги има фатален изход. Скоро след попадане на бацила в организма се наблюдават системна бактериемия и токсинемия, признаци на менингеално дразнене, повишена температура, нарушено съзнание, възбуда, гърчова симптоматика.

Подробна информация за антракс може да прочетете тук:

• мкб A22 - Антракс

Патоанатомичните находки при антраксен менингит се характеризират с картина на хеморагичен менингит, екстензивен едем (оток), възпалителни инфилтрати и множество Грам-положителни бацили в лептоменингите. Цереброспиналната течност е кървава, с изобилие от антраксни бацили. Патоанатомичната картина при антраксния менингит се описва като "шапка на кардинал", поради обширните кръвоизливи на лептоменингите, придаващи им тъмен цвят.

Гонококов менингит

Гонококите са Грам-отрицателни бактерии спадащи към род Нейсерия. Те основно са причинители на полово-преносимото заболяване - гонорея или т.нар. трипер. Инфекцията се предава при полов контакт, от болна майка на новороденото или по кръвен път.

Менингитът е рядко усложнение на гонококовата инфекция. Заболяването започва обикновено на фона на активна или скрита генитална инфекция при дисеминиране на инфекцията. Клиниката се съпътства със силно главоболие, гадене, повръщане, повишена температура и симптоми на менингеално дразнене.

Подробна информация за други гонококови инфекции можете да прочетете тук:

• мкб A54.8 - Други гонококови инфекции

Менингит при лептоспироза

Лептоспирозата е остро инфекциозно заболяване причинено от представители на семейство Спирохети. Източник на инфекцията са диви и домашни животни, гризачи, които заразяват водоизточници, почвата и хранителните продукти. Входна врата са устата, носа, конюнктивата, рани по кожата. Инкубационният период варира - средно е около 10 дни.

Менингитът при лептоспироза започва остро с повишена температурата, силно изразен токсикоинфекциозен синдром, краниофарингеален синдром - зачервено лице и врат, хиперемирано гърло и фаринкс. Налице е главоболие, болки в ставите и мускулите (характерни са болките в прасците), кръвоизливи в склерите. Увеличени са черния дроб и слезката, наблюдава се бързопреходен макулопапулозен обрив, може да има иктер (жълтеница), поради засягане на черния дроб. При засягане на нервната система се развива серозен менингит с вратна ригидност, положителни рефлекси на Керниг, Брудзински. Често инфекцията не се локализира, а обхваща и мозъчното вещество - менингоенцефалит, като наред с другите симптоми се появяват и промени в съзнанието, гърчове, огнищни неврологични симптоми. При изследване на ликвора се забелязва повишено ликворно налягане, умерено повишен белтък, умерена плеоцитоза (повишен брой клетки) с доминиране на мононуклеарите. Бактериите не се откриват в ликвора, но са налице имунни комплекси в урината.

Подробна информация за лептоспироза можете да прочетете тук:

• мкб A27 - Лептоспироза

Менингит при листериоза

Листерия моноцитогенес е Грам-положителен кокобактерий. Източник на инфекцията са диви животни, главно гризачи. Заболяването възниква при контакт с животни или техните продукти.

Подробна информация за листериоза можете да прочетете тук:

• мкб A32 - Листериоза

Менингит, причинен от листерии се наблюдава основно при възрастни пациенти и лица с отслабена имунна система. Клиниката на менингита се съпътства с повишена температура, признаци на менингеално дразнене, гадене, повръщане, фотофобия, раздразнителност, припадъци. Усложненията са чести - засягане на мозъчния ствол, сепсис, хидроцефалия, мозъчен абсцес.

Подробна информация за листериозен менингит и менингоенцефалит можете да прочетете тук:

• мкб A32.1 - Листериозен менингит и менингоенцефалит

Менингит при Лаймска болест

Лаймската болест се причинява от бактерии от род Борелия и спада към групата ендемичните зоонози с трансмисивен механизъм на предаване. Заболяването протича в три стадия. Типични за началото на инфекцията са кожната еритема, грипоподобен синдром с фебрилитет, болките в ставите и мускулите. Във втория и трети стадий на инфекцията, които започват няколко седмици след появата на кожната еритема, се развива серозен менингит, прогресиращ енцефаломиелит, полименингорадикулит с типичните за заболяването клиника. Класическа е триадата серозен менингит, краниална невропатия, радикулопатия.

Менингитът е характерен за втория стадий на заболяването и често може да е първата проява на болестта. Най-чест субективен симптом е упоритото главоболие, по-рядко има вратна ригидност, гадене и повръщане. Може да има спонтанно обратно развитие на симптоматиката. Ликворът показва типични за менингита промени.

Подробна информация за Лаймска болест можете да прочетете тук:

• мкб A69.2 - Лаймска болест

Менингококов менингит

Менингококите са Грам-отрицателни бактерии, принадлежащи към род Нейсерия. Менингеалната инфекция протича с тежка менингеална картина и септично състояние. Инфекцията се предава по въздушно-капков път.

Клиниката на менингококовия менингит започва остро, понякога мълниеносно и разгърнатата симптоматика е налице за едно денонощие. Менингорадикулерните симптоми и психичната симптоматика са силно изразени, има изразен токсикоинфекциозен синдром с висока температура, сърдечно-съдова слабост, левкоцитоза. Налице е гноевиден ликвор с изобилие от причинителя. При дисеминиране на инфекцията се развива сепсис с хематогенно разсейване на причинителя в кожата, надбъбречните жлези, ставите, ендокарда. При част от болните е налице типичен хеморагичен обрив и кожни некрози.

Патоанатомията показва гноен ексудат, запълващ субарахноидалното пространство по мозъчната основа и конвекситет, както и арахноидното пространство около гръбначния мозък. В мозъчното вещество се установяват точковидни кръвоизливи, милиарни абсцеси, менингите са оточни, мозъчните гънки са изгладени, често има тромбофлебит на венозните мозъчни синуси и мозъчните вени.

Подробна информация за менингококов менингит можете да прочетете тук:

• мкб A39.0 - Менингококов менингит (G01*)

Менингит при сифилис

Сифилисът се причинява от бледата спирохета - Трепонема палидум. Заразяването се предава изключително по полов път, трансплацентарно или чрез кръвта.

При вродения сифилис са налице повишена температура, възбудна и отпадна симптоматика, синдром на менинго-радикулерно дразнене, може да има бомбирана фонтанела. Децата са отпуснати, вяли, забелязват се аномалии в опорно-двигателната система, обрив по кожата. Често има изоставане в психомоторното развитие.

Подробна информация за късен вроден сифилис [ювенилен невросифилис] можете да прочетете тук:

• мкб A50.4 - Късен вроден невросифилис [ювенилен невросифилис]

Подробна информация за невросифилис със симптоми можете да прочетете тук:

• мкб A52.1 - Невросифилис със симптоми

Развитието на менингитните и менингоенцефалитните прояви е по-късно - в юношеска възраст.

При вторичния сифилис се забелязват няколко форми на заболяването в зависимост от стадия на инфекцията.

Ранният сифилис може да протече като асимптомен менингит или остър сифилитичен менингит.

Асимптомният менингит се развива в първите два месеца от сифилитичната инфекция и е свързан с хематогенна дисеминация на инфекцията. Клиниката е нехарактерна, най-често има главоболие и обща отпадналост. Диагностиката става само при насочено изследване на ликвора.

При острия сифилитичен менингит са налице различни синдроми на засягане на нервната система - неспецифични леко набелязани менингитни прояви, конвекситетен менингит, придружен с енцефалитни прояви, базален менингит - със засягане на черепно-мозъчни нерви, остър оптиконеврит с намалено зрение до слепота, остра сифилитична хидроцефалия с менингеален синдром и оток на папилите от повишеното вътремозъчно налягане.

Менинго-гумозната форма на сифилиса се характеризира с менинговаскуларен сифилис. Този стадий от заболяването се развива от 4 до 10 години след заразяването. Налице е хроничен продуктивен гумозен менингит с ендартерит на малките и големи артерии, мозъчни инфаркти. Клиниката се съпътства от симптоми на менингорадикулерно дразнене, общомозъчна и огнищна симптоматика. Мозъчната исхемия е в различни съдови области и води до разнообразие в клиничните прояви.

Паренхиматозният стадий на сифилиса може да протече като табес дорзалис със засягане на дорзалните стълбци на гръбначния мозък или като прогресивна парализа. Налице е отпадна двигателна и сетивна симптоматика, засягане на интелектуалните способности, набелязани менингитни симптоми.

Подробна информация за други форми на вторичен сифилис можете да прочетете тук:

• мкб A51.4 - Други форми на вторичен сифилис

Менингит при салмонелоза

Род Салмонела са Грам-отрицателни пръчки, причиняващи тифо-паратифни заболявания, хранителни токсикоинфекции, септицемии и локални инфекции.

Подробна информация за локализирана салмонелозна инфекция можете да прочетете тук:

• мкб A02.2 - Локализирана салмонелозна инфекция

Менингитът при салмонела е рядка форма на бактериален менингит, засягаща предимно новородени и имунокомпрометирани пациенти, като за възникване на заболяването спомага ниската лична хигиена. Клиниката на менингита при салмонелоза се характеризира с изразен токсикоинфекциозен синдром, общомозъчна и огнищна симптоматика. Температурата е повишена, може да има бързопреходен обрив, диария, нарушено съзнание, епилептиформени гърчове. Ликворната диагностика е показателна. Гнойният менингит при новородени протича фулминантно с висока смъртност и чести неврологични дефицити.

Туберкулозен менингит

Туберкулозният менингит се причинява от туберкулозния микобактерий. Заболяването е с тежка клиника и висока смъртност, засяга лица с понижен имунитет, деца с лошо хранене, пациенти с хронични заболявания, или като професионално заболяване. Бива първичен - при хематогенно разсейване на белодробно огнище, и рядко вторичен - при туберкулозен спондилит.

Клиниката е на базален менингит с изразен менингеален синдром - менингорадикулерно дразнене, симптом на повишено вътречерепно налягане, огнищен синдром на засягане на черепно-мозъчни нерви по черепната основа - двойно виждане, засягане на лицевия и слухово - вестибуларния нерв, често с положителни патологични рефлекси от групата на Бабински, психичен синдром с помрачено съзнание. В продромалния стадий има набелязан субфебрилитет, астено-адинамичен синдром с главоболие и обща отпадналост. В стадия на бързо развитие е изразена менингеалната симптоматика в продължение на 2-3 дни. В стадия на разгърнатата симптоматика се изявява цялата клиника на заболяването. Характерна е базалната локализация на ексудата и засягането на черепно-мозъчните нерви разположени по базата - III, VI, VII. Патоанатомията показва картината на базален менингит, обструктивно-оклузионна хидроцефалия и туберкулозен тромбоваскулит. Ликворното изследване показва наличие на причинителя, повишено налягане, увеличен брой клетки, намаление на глюкозата и хлора, увеличение на белтъка. Диагнозата понякога е затруднена поради атипично протичане. Терапията е продължителна и се провежда до нормализиране на ликворните показатели.

Подробна информация за туберкулозен менингит можете да прочетете тук:

• мкб A17.0 - Туберкулозен менингит (G01*)

Менингит при тифоидна треска

Коремният тиф е остро инфекциозно заболяване причинено от Салмонела тифи и протичащо с изразен токсикоинфекциозен синдром. Заболяването се предава по фекално-орален механизъм, източник е болният или здравия заразоносител. Входна врата е лигавицата на храносмилателния тракт. Заболяването протича в няколко стадия. В първия стадий температурата се повишава стъпаловидно, налице е безапетитие, отпадналост, главоболие. През втората седмица температурата се задържа постоянно висока, увредено е общото състояние поради ендотоксинемията, налице е замъглено съзнание с халюцинации - status typhosus, появява се характерен розеоло-петехиален обрив в резултат на засягане на капилярите. След четвъртата седмица температурата започва да се нормализира, общото състояние се подобрява и започва възстановителен период.

Подробна информация за коремен тиф можете да прочетете тук:

• мкб A01.0 - Коремен тиф

Диагнозата на менингит при бактериални болести изисква преглед от невролог и инфекционист, подробно снета анамнеза, физикално и инструментално изследване. Важна роля в диагностиката на менингита заема лумбалната пункция, която е с показателни промени на повишен брой клетки, белтък, наличие на причинителя, намалено ниво на захари и хлор. В помощ на диагнозата идват някои специфични лабораторни методи, изолиране на причинителя по културелния метод, невроизобразяващите техники компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

Диференциална диагноза на менингит при бактериални болести, класифицирани другаде се прави с мозъчен тумор, мозъчен инсулт, абсцес на мозъка, други заболявания, протичащи с менингизъм (менингеално дразнене без ликворни промени).

Лечението се извършва в болнична обстановка, в условията на интензивни грижи. Фармакотерапията е етиологично насочена след установяване на причинителя, в допълнение се прилагат симптоматични средства за понижаване на вътречерепното налягане и системните явления.

Прогнозата зависи от етиологичния причинител, имунния статус и наличието на допълнителни заболявания. Смъртността е висока, чести са усложненията, което налага навременна диагностика и правилна терапия на менингеалната инфекция.