Листериоза МКБ A32

› Въведение

› Причинител и особености

› Видове и симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Профилактика

Въведение

Листериозата представлява бактериална инфекция, като въпреки своята относително ниска честота през последното десетилетие в световен мащаб се описват локални епидемични взривове, водещи при част от засегнатите до тежки усложнения и дългосрочни последици.

Характерно за болестта е наличието на изразен клиничен полиморфизъм (голямо разнообразие от оплаквания), различни клинични форми и особености в протичането при рисковите групи.

Причинител и особености

Листериозата представлява инфекциозно заболяване, което се характеризира с разнообразна клинична картина и принадлежи към групата на зооантропонозите (заболявания, които засягат някои животински видове и хората).

Особеностите на инфекциозния процес включват:

• причинител: специфичен етиологичен причинител на заболяването е Listeria monocytogenes. Представлява Грам-положителен бактерий от семейство Corynebacteriaceae, отличаващ се с изключително голяма устойчивост на външни фактори, дезинфектанти и други химични фактори. Открива се в почвата, която е основният резервоар и чрез нея се заразяват животните и хората
• източник на зараза: източник на заразата са голям брой диви и домашни животни. Съществуват различни теории относно възможността за предаване на заразата от болен към здрав човек
• механизъм на предаване: основният път за предаване на инфекцията е алиментарният посредством контаминирано месо, зеленчуци, непастьоризирано мляко и други. Възможно е заразяване по инхалаторен път, чрез вдишване на контаминиран прах, както и заразяване по контактен път, посредством кожата и лигавиците. При заразяване по време на бременност е възможно антенатално инфектирана на плода посредством трансплацентарен механизъм или при раждане от околоплодните води
• рискови групи: изложени на по-висок риск от заразяване са ангажираните с близък контакт с животни и почва, като ветеринари, земеделски работници, животновъди и други. Изложени на по-висок риск от тежко протичане и сериозни усложнения са бременните жени, новородените и кърмачетата, както и лицата с компрометирана имунна система, вследствие на имуносупресивна терапия, хронично заболяване и други

Видове и симптоми

Характерно за листериозата е изключително голямата клинична полиморфност, с наличие на разнообразни прояви и засягане на различни органи и системи, което може да затрудни инициалното диагностициране на болестта.

Обикновено първите прояви се развиват в рамките на три до пет дни след заразяване, но инкубационният период може да продължи между един и три месеца (в много редки случаи).

В зависимост от локализацията и особеностите на болестния процес се различават следните видове листериоза с характерните за тях симптоми:

• кожна листериоза: сравнително рядка форма на заболяването, която се развива по-често при заразяване след пряк контакт с контаминирани предмети, повърхности и храни и наличие на нарушена кожна цялост. Протича сравнително леко, като при някои от пациентите може да не изисква специфична терапия
• листериозен менингит и менингоенцефалит: сравнително честа форма на болестта е тази, при която се засяга централната нервна система с развитие на менингит и менингоенцефалит, като неврологичните прояви са доминиращи в клиничната картина, но са неспецифични и могат да предизвикат диагностични затруднения
• листериозна септицемия: едно от най-сериозните усложнения на заболяването е листериозната септицемия, при която листериите попадат в системното кръвообращение и могат да провокират развитието на разностранни, тежки, а в някои случаи и животозастрашаващи усложнения. Прогнозата при тази форма е сериозна, с висок процент леталитет, особено при рисковите групи
• други форми на листериоза: рядко срещани в клиничната практика форми на заболяването са очно-жлезната, листериозният ендокардит и листериозният церебрален артериит, които протичат с характерните за уврежданията на тези структури симптоми, но значително затруднен диагностичен и лечебен процес
• листериоза, неуточнена: при невъзможност за отнасяне на конкретната форма на инфекцията към добре познатите видове се говори за неуточнена листериоза

Диагноза

Диагностичният подход при листериоза е комплексен, като е необходим обстоен анализ на получените от различните изследвания резултати, с цел потвърждаване на диагнозата, определяне на вида и особеностите на болестния процес, наличните усложнения и рискове, както и подпомагане на последващата терапия. Това най-често се постига с:

• анамнеза и физикални находки: данни за контакт с болни животни, почва, консумация на определени храни, давност, тежест и особености на оплакванията, принадлежност към рисковите групи, както и оценка на клиничните находки, които могат да варират в много широки граници с различно по степен увреждане на общото състояние
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания, в някои случаи изследване на ликвор, урина, кожни лезии и други, като се проследяват определени показатели с цел подпомагане на диагнозата и оценка на общото състояние на засегнатите
• микробиологични изследвания: с най-висока диагностична стойност са резултатите от микробиологичните изследвания с изолиране на листериите от кръв, гръбначномозъчна течност и други. Препоръчва се и извършване на антибиограма за определяне чувствителността на бактериите към използваните в клиничната практика антибиотици
• други изследвания: в зависимост от вида и формата на листериозата се назначават различни образни и високо специализирани изследвания за оценка на наличните нарушения и установяване на развили се усложнения

Диференциалната диагноза изисква различаване на отделните форми на болестта една от друга, различаване от някои други идентично протичащи бактериални, паразитни, вирусни заболявания и системни нарушения.

Лечение

Терапевтичното поведение при потвърждаване на листериоза изисква комплексен подход и съобразяване с индивидуалните особености при всеки конкретен пациент. При бременни, новородени, възрастни лица, както и при лица с потисната имунна система може да се наблюдават значителни разлики в лечението.

В общия случай се назначават:

• антибиотично лечение: изборът на антибиотик се съобразява с резултатите от антибиограмата, като най-често се използват пеницилини, макролиди, сулфонамиди и други. Дозата, лекарствената форма и продължителността на антибиотичния курс варират при отделните пациенти
• симптоматични средства: в зависимост от оплакванията се назначават лекарства от различни групи (аналгетици, антипиретици, противовъзпалителни средства, пробиотици, витамини и други) за облекчаване на симптоматиката и подобряване комфорта на болните
• общи мерки: препоръчва се почивка на легло, осигуряване на покой, пълноценна храна и адекватна хидратация, ограничаване на контактите и проследяване на виталните показатели до пълно възстановяване на пациентите

Прогнозата при първично здрави индивиди и леко протичане е отлична, дори без специфично лечение. При рисковите групи пациенти, както и при неврологични увреждания и сепсис прогнозата е сериозна с висок леталитет.

Профилактика

Липсва разработена специфична профилактика за предпазване от листериоза. В световен мащаб се прилагат различни по вид общи мерки, насочени към ранна диагностика на заболели животни, тяхното изолиране и лечение, внимателен контрол и анализ на санитарните условия при съхранението на хранителни продукти, ограничаване на контакта на рисковите групи с тях. Във връзка с възникналите няколко локални епидемични взривове през последните години в различни части на Европа, се препоръчва провеждането на информативни кампании за рисковете от инфекцията и ефективните мерки за предпазване от заразяване.

Изображения: freepik.com