Листериозна септицемия МКБ A32.7

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Листериозата представлява остра бактериална инфекция, предавана най-често по алиментарен път (посредством замърсена с бактериите храна), която има ниска честота в световен мащаб, но през последните десетина години показва риск към възникване на локални епидемични взривове.

Болестта протича под различни форми, като всяка форма крие риск от развитие на листериозна септицемия, представляваща сериозно, животозастрашаващо усложнения на инфекцията.

Причинител и особености

Листериозата представлява зооантропоноза (терминът посочва възможността от боледуване както на хората, така и на животните), която се характеризира с голям полиморфизъм в клиничното протичане и риск от сериозни усложнения.

Характерно за инфекциозния процес е:

• причинител на инфекцията: специфичен етиологичен причинител на заболяването е позитивната при оцветяване по Грам кокобактерия от род Листерия Listeria monocytogenes. Характерна особеност на причинителя е изключително голямата му устойчивост, включително на много ниски температури и замразяване, химични фактори и някои дезинфектанти, което е една от причините за периодични епидемични взривове
• източник на заразяване: листериите се намират в почвата, водата, растенията, откъдето става заразяването на животните и човека. Заболяването има пролетно-лятна сезонност, като източници са някои диви и домашни животни, контаминирани хранителни продукти, контаминирани с почва предмети и други. Болните хора по правилно не са източник на инфекцията, като предаване от човек на човек се описва само при трансплацентарно предаване от заразена майка към плода
• механизъм на предаване: заразяването става през храносмилателния тракт, дихателните пътища или лигавиците на гърлото, очите, носа и кожата. Най-често заразяването се осъществява по алиментарен път при прием на контаминирани хранителни продукти, главно непастьоризирано прясно мляко, месо, вътрешности, зеленчуци, замърсени с контаминирана почва и други
• рискови пациенти: по-често се засягат хора с отслабен имунитет (след провеждане на противотуморна терапия, имуносупресивно лечение, продължително тежко боледуване), новородени и бебета, бременни жени

Симптоми

Листериозата показва полиморфна клинична картина, с голямо разнообразие от оплакванията. Инкубационният период (времето от заразяване до първите симптоми на инфекцията) варира в широки граници от няколко дни до няколко месеца.

Заболяването започва с висока телесна температура, втрисане, главоболие, диария, гадене, повръщане, липса на апетит, влошаване на общото състояние, промени в съзнанието, болки в мускулите, гърчове. При новородени и кърмачета е характерно отказ от сучене или прием на храни и течности, висока температура, обезводняване, фебрилни гърчове, сънливост и други.

При тежък ход на заболяването се развива листериозна септицемия, която протича в две форми:

• септико-тифоидна форма: характеризира се с висока ремитентна температура, замъглено съзнание, хепатоспленомегалия (увеличаване размерите на черния дроб и слезката), полисерозит, обрив по кожата, жълтеница, хепатална кома
• септико-грануломатозна форма: наблюдава се при новородените, заразени интраутеринно от майката. Плодът се заразява след трети месец, най-често след шестия месец на бременността, рядко по време на раждането. Листериозниият сепсис протича като тежко състояние с апное, сърдечно-съдови смущения, цианоза, гърчове. Такива деца отказват да сучат и имат разстройство в преглъщането и гълтателния рефлекс. По кожата се наблюдава розеолен или розеоло-папулозен обрив. Обикновено новородените с листериоза завършват летално в кратки срокове. В случаи на оздравяване могат да останат тежки последици, включително умствена изостаналост, хидроцефалия или други неврологични смущения

Диагноза

Поставянето на диагнозата при листериозна септицемия изисква своевременни действия, комплексен подход и назначаване на множество изследвания с цел потвърждаване на диагнозата и подпомагане на диференциалната диагноза:

• анамнеза и клинични находки: важно значение имат данните за контакт с болни животни, контаминирана пръст или замърсени хранителни продукти (млечни, месни, зеленчукови). Давността, тежестта и особеностите на оплакванията в комбинация с наличните обективни клинични находки могат да подпомогнат поставянето на диагнозата
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания за оценка на общото състояния. В периферната кръв се установява моноцитоза, което затруднява диференциалната диагноза с инфекциозна мононуклеоза
• микробиологична диагностика: за потвърждаване на диагнозата най-голямо значение имат данните от микробиологичната диагностика на кръв, а при нужда и на ликвор. Изолирането на листерии поставя диагнозата
• образни изследвания: за оценка на наличните органни увреждания и усложнения могат да се назначат различни образни методи на изследване (компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други)

Диференциалната диагноза при листериозна септицемия изисква различаване от всички възможни инфекции и състояния провокиращи сепсис, както и от някои системни заболявания с идентична клинична и лабораторна находка.

Лечение и прогноза

Лечението при листериозна септицеия следва да стартира в най-кратки срокове, като пациентите се хоспитализират, по преценка на лекуващия лекар може да се наложи и осигуряване на изолация.

Прилагат се спешни реанимационни мероприятия в комбинация с достатъчно широкоспектърна антибиотична терапия. Прилагат се антибиотици и химиотерапевтици от групите на сулфонамидите, бета лактамите, макролидите, амфениколите, тетрациклините и други в подходяща комбинация, съобразена с резултатите от назначената антибиограма (тест за определяне на чувствителността на изолираните бактерии към използваните в практиката антибиотици).

Симптоматично се назначават лекарства от различни групи, включително аналгетици (за обезболяване), антипиретици (за понижаване на температурата), противовъзпалителни средства, витаминни добавки и други, по преценка на лекуващия лекар.

Прогнозата е сериозна, особено при бременни, новородени и малки деца, като усложненията са чести, дългосрочните последици са сериозни, а рискът от леталитет е висок.

Изображения: freepik.com