Листериоза, неуточнена МКБ A32.9

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Листериозата принадлежи към инфекциозните заболявания с остро протичане и относително висок риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения. В зависимост от пътя на проникване и някои особености в болестния процес се наблюдават различни клинични форми на заболяването.

При невъзможност за конкретизиране и категоризиране на формата се говори за листериоза, неуточнена.

Причинител и особености

Листериозата представлява зооантропоноза (боледуват животни и хора), която протича изключително полиморфно, с голямо разнообразие от клинични прояви.

Характерно за инфекциозния процес е следното:

• етиологичен причинител: причинител на заболяването е Listeria monocytogenes, Грам-положителен кокобактерий. Размножава се при ниски температури, устойчив е на външни и химични фактори, включително на замразяване. Намира се в почвата, водата и растенията, откъдето става заразяването на човека и животните
• механизъм на предаване: листериозата е спорадично заболяване със зачестяване през пролетно-летния сезон. Заразяването става по алиментарен път (чрез храносмилателния тракт с контаминирано мляко, месо или други храни), по респираторен път (чрез дихателните пътища, при инхалиране на инфектирани прахови частици), както и през лигавиците на гърлото, очите, носа, също и през кожата. Най-характерен е алиментарният механизъм. При новородени заразяването на фетуса става антенатално, диаплацентарно чрез инфектирана амниотична течност или по време на раждане чрез инфектираните води
• рискови групи: по-често се засягат индивиди със занижен имунитет, както и работещите в близък контакт с животни и почва (земеделци, животновъди, ветеринари). Риск от тежко протичане и усложнения е налице при бременни жени, новородени, кърмачета и лица в старческа възраст. При тежък ход на заболяването се развива листериозен сепсис с некротични възелчета и гнойни огнища в черния дроб, милиарни възелчета в слезката, гнойни огнища в менингите (невротропност на причинителя), абсцеси в мозъка

Симптоми

Клиничният полиморфизъм и разнообразие от клинични прояви е характерен за листериозата. Инфекцията в зависимост от особеностите на болестния процес може да протече остро, подостро, хронично, абортивно или безсимптомно. Безсимптомното протичане е характерно за лица с активна имунна защита, изложени на ниски нива на бактерията и без подлежащи заболявания.

Характерните особености на болестния процес включват:

• инкубационен период: инкубационният период е в рамките на няколко дни (най-често между 4 и 7 дни от заразяването), а може да продължи и един до три месеца при някои случаи
• начални симптоми: началото често е остро с главоболие, висока температура в продължение на 3 дни до 3 седмици, придружена с втрисане, мускулни болки, адинамия, анорексия, може да има запек или диария с повръщане, увеличение на регионалните лимфни възли и други
• особености на инфекцията: клиничният полиморфизъм на заболяването затруднява ранната диагноза. За нея се мисли при температурно състояние, придружено от лимфаденопатия, хепатоспленомегалия, патология от страна на централната нервна система, неясно септично състояние и моноцитоза
• форми на болестта: в зависимост от особеностите в протичането се различават няколко основни клинични форми на заболяването, а именно ангинозно-жлезна, септична, неврологична, септико-грануломатозна, очно-жлезна
• усложнения: сред най-честите усложнения са развитието на неврологични увреждания, забавяне на психомоторното развитие при деца, аборт и увреждания на плода при заразяване на бременните жени, сепсис, шок, леталитет

Диагноза

Поставянето на диагнозата при листериоза, особено в случаите на неуточнена форма, изисква многобройни и разностранни изследвания, обстоен анализ на резултатите и консултация с различни специалисти:

• анамнеза и физикални находки: подробен разпит за рисков контакт и досег с болни животни, почва, консумация на подозрителни хранителни продукти (мляко, месо, недобре измити плодове и зеленчуци), давност, тежест и особености на оплакванията. Клиничните находки могат да варират в много широки граници в зависимост от тежестта на инфекцията и индивидуалните особености на засегнатите лица
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания, в някои случаи и изследване на урина, ликвор и други, като се проследяват нивата на определени маркери на възпалението и специфични показатели с цел подпомагане оценката на общото състояние, както и подпомагане на диференциалната диагноза
• микробиологични изследвания: с най-голямо информативно значение са микробиологичните изследвания на материал от кръв, ликвор и други, като доказването на листериите потвърждава диагнозата. Препоръчва се и назначаване на антибиограма за определяне на чувствителността на листериите към използваните в практиката антибиотици
• други изследвания: за оценка на общото състояние и установяване на органни увреждания се назначават различни образни изследвания

Диференциалната диагноза налага различаване от другите познати форми на инфекцията, както и различаване от други бактериални, вирусни, паразитни, възпалителни и автоимунни заболявания с идентично клинично протичане.

Лечение и прогноза

Терапевтичният подход при неуточнена листериоза се определя строго индивидуално, като най-често включва подходящи широкоспектърни антибиотици (от групата на пеницилините, макролидите, сулфонамидите и други, съобразно резултатите от антибиограмата) в комбинация с подходящи симптоматични средства за подобряване на общото състояние и подпомагане възстановителните процеси.

При бременни и новородени протичането показва склонност към тежки усложнения, поради което изисква своевременна, адекватна и целенасочена терапия.

Прогнозата при лица от рисковите групи (имунокомпрометирани лица, бременни, новородени, кърмачета) е сериозна, дори при провеждане на комплексно лечение във връзка с риска от тежки усложнения.

Липсва специфична профилактика на заболяването, препоръчват се мерки с общ характер, включително адекватен ветеринарен контрол и лечение на заболелите животни, санитарно-хигиенни мерки при контрола на хранителните продукти, достатъчна термична обработка на месото, внимателно измиване на зеленчуци, които са били в досег с почва.

Изображения: freepik.com