Други форми на листериоза МКБ A32.8

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Листериозата представлява инфекциозно заболяване с остро протичане и склонност към различни по вид и тежест усложнения. Въпреки своята сравнително ниска честота в световен мащаб, през последното десетилетие се описват няколко различни по големина и локализирани в различни части на света епидемични взривове.

Макар и сравнително рядко срещани в клиничната практика, други форми на листериоза изискват обстоен диагностичен и терапевтичен подход за редуциране риска от усложнения.

Причинител и особености

Листериозата е зооантропоноза, която се характеризира с голям полиморфизъм в клиничното протичане. Характерно за инфекциозния процес е следното:

• причинител: специфичен причинител на болестта е бактерията Listeria monocytogenes, представляваща Грам-положителен кокобактерий. Открива се в почвата и водата, откъдето става заразяването на човека и животните
• механизъм на предаване: заразяването става през храносмилателния тракт, дихателните пътища, лигавиците на гърлото, очите, носа или през кожата. Най-често листериите проникват по алиментарен път посредством контаминирани хранителни продукти, главно непастьоризирано прясно мляко от болни животни, замърсени зеленчуци от контаминирана почва, недобре термично обработено месо и други. Възможно е заразяване по трансплацентарен път от болна майка към плода, като протичането в този случай може да бъде особено тежко
• особености: инфекцията може да се разпространи чрез кръвта, да достигне до всички органи и системи и да причини различни други форми на листериоза с риск от множество усложнения, неврологични увреждания, сепсис и други
• рискови групи пациенти: изложени на по-висок риск са упражняващите професии с близък контакт с животни и почва, включително животновъди, ветеринари, земеделски работници и други. По-тежко протичане се описва при лица с понижена имунна активност, бременни жени, новородени и кърмачета

Симптоми

В рубриката други форми на листериоза се включват някои по-рядко описвани в практиката локализации на болестното огнище, които могат да се развият вторично (при разпространение на основните форми на инфекцията) или първично (при първична локализация в тези органи и структури).

Тук се включват:

• листериозен церебрален артериит: характеризира се със засягане на артериите в мозъка, което се проявява с разнообразна мозъчна симптоматика, висок риск от тежки мозъчни увреждания, дългосрочни нарушения в някои функции, както и риск от мозъчно-съдова исхемия, инсулт и други
• листериозен ендокардит: протича с типичните прояви на ендокардит, като болка, задух, стягане и тежест в гръдната област, промени в сърдечната честота и налягане. Липсата на своевременно лечение излага пациентите на трайни сърдечно-съдови нарушения и необходимост от доживотна терапия
• очно-жлезна листериоза: характеризира се с конюнктивит, често с налепи, оток на клепачите с фоликули и грануломи. Често се открива увеличение на околоушните и подчелюстните лимфни възли. Заболяването продължава до три месеца, а може и да хронифицира с обостряне. Може да има също краткотрайни повишавания на температурата и диспептични прояви

Диагноза

Поставянето на диагнозата при други форми на листериоза изисква обстоен анализ на информацията, получена в хода на различните методи на изследване. С най-голямо клинично значение са:

• анамнеза и физикални находки: обръща се внимание на рисков контакт с болни животни или хора, консумация на непастьоризирано мляко, сурово месо, контаминирани хранителни продукти и други. Значение имат давността, тежестта и особеностите на оплакванията, като физикалните находки могат да варират в широки граници с наличие на различно по тежест увредено общо състояние
• лабораторни и микробиологични изследвания: необходимо е назначаване на подробни кръвни изследвания и проследяване на редица показатели за оценка на тежестта на болестния процес. Кръвната картина показва левкоцитоза с моноцитоза и лимфоцитоза и повишена скорост на утаяване на еритроцитите. С най-голямо информативно значение са микробиологичните изследвания и доказването на листериите в кръв, тъканни течности и други секрети
• други изследвания: при необходимост се назначават различни образни и специализирани изследвания за оценка на тежестта на наличните увреждания

Диференциалната диагноза налага различаване на отделните форми на заболяването от болести с различна етиология (възпалителна, инфекциозна, автоимунна), засягащи съответните структури и органи.

Лечение и прогноза

Терапевтичният подход при други форми на листериоза е комплексен, като обикновено се включва етиологична и симптоматична терапия в комбинация с подходящи мерки за профилактика:

• етиологично лечение: специфичното етиологично (насочено към причинителя) лечение включва антибиотици от различни групи, като най-често се назначават пеницилини, макролиди, сулфонамиди и други в подходяща доза, лекарствена форма и честота на прием, като изборът на антибиотик се съобразява с резултатите от антибиограмата (тест за оценка на чувствителността на изолираните бактерии към използваните в практиката антибиотици)
• симптоматично лечение: в зависимост от формата и тежестта на болестта се назначават симптоматични средства от различни лекарствени групи, като целта е подобряване комфорта на болния, облекчение на оплакванията и подпомагане на възстановяването
• профилактични мерки: основните профилактични мерки включват строг ветеринарен контрол, санитарно-хигиенен контрол на хранителните продукти, предпазване на бременните жени и малките деца, тъй като те са сред основните рискови групи

Прогнозата при тежките форми, както и при бременни, новородени и имунокомпрометирани лица е сериозна с висок риск от тежки усложнения, дългосрочни увреждания и леталитет.

Изображения: freepik.com