Кожна листериоза МКБ A32.0

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Листериозата представлява зооантропоноза (боледуват животни и хора) с характерна природна огнищност. Характеризира се с голям полиморфизъм (многобройни и разностранни симптоми) в клиничната картина в зависимост от формата на болестта, възрастта и индивидуалните особености на пациентите, тежестта на инфекциозния процес.

Кожната листериоза представлява една от формите на заболяването, показваща определени особености в епидемиологичния процес и протичането.

Причинител и особености

Листериозата се счита за рядко срещано в практиката заболяване, макар през последните години да се съобщават за множество епидемични взривове на локално ниво в райони на Европа, Азия и Африка.

Кожната листериоза е една от редките форми на заболяването, като характерно за болестния процес е следното:

• причинител: етиологичен причинител на инфекцията е бактерията Listeria monocytogenes, позитивна при оцветяване по Грам, която издържа на различни външни условия, включително ниски температури и замразяване
• източник на заразата: източник на заразата са дивите и домашни плъхове и мишки. От тях заразата се предава на домашните животни. Човек се заразява от болните животни, които отделят листериите със секрета от носоглътката, изпражненията и урината. Не се съобщава за риск от заразяване от болен към здрав човек (освен в случаите на предаване на инфекцията от бременната жена към плода)
• механизъм на предаване: заразяването се осъществява посредством алиментарен път при прием на контаминирана храна (непастьоризирано мляко, сурово или недостатъчно термично обработено месо, плодове и зеленчуци, контаминирани с пръст, съдържаща бактериите), чрез пряк контакт и по инхалаторен механизъм. При кожната форма на заболяването контактният механизъм има водеща роля, следван от хранителния път на проникване на бактериите
• рискови групи: листериозата се проявява по-често при индивиди със значително занижен имунитет, при лица над 65 години, новородени, бременни жени. Заболяването възниква след пряко излагане на здрава кожа на Listeria monocytogenes. Най-застрашени са ветеринари или други, намиращи се в пряк контакт с животни

Симптоми

Инкубационният период при листериозата варира в широки граници, като първите прояви на инфекцията могат да се проявят в рамките на няколко дни след рисковия контакт или прием на контаминирани хранителни продукти до три месеца след това, което в някои случаи може да затрудни диагнозата и изясняването на епидемиологичната анамнеза.

Обикновено листериозата протича с различно по тежест увреждане на общото състояние, температура, диария, болки в корема и други, които са по-характерни при проникване на патогена през храносмилателната система.

Кожната форма, възникваща по-често след контакт с болни животни, особено при наличие на наранявания и отворени рани по кожата, се среща рядко и в много случаи създава значителни диагностични затруднения.

Клиничната картина при кожна листериоза стартира с полиморфен обрив (включва различни обривни единици) по кожата, локализиран около ставите, по туловището и рядко по лицето. По ставите може да има болки, по-рядко оток и зачервяване. Обривът се състои от розеоли, папули и еритеми, като се задържа няколко дни (най-често от порядъка на три до пет дни) и изчезва, без да последват пигментация и лющене на кожата.

В случай на разпространение на инфекцията леко протичащата и сравнително безобидна кожна форма може да премине в тежка, с развитие на множество усложнения, неврологични увреждания, сепсис.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при кожна листериоза изисква съответните клинични и лабораторни изследвания, като потвърждаването се извършва след изолиране на етиологичния причинител:

• анамнеза и клинични находки: важно значение имат данните за контакт с болни животни (особено при ветеринари, животновъди), обработка или консумация на контаминирани хранителни продукти, известни рискови фактори (подлежащи заболявания, имуносупресивна терапия). При клиничния преглед обикновено се установява сравнително добро общо състояние с наличие на полиморфен обрив по определени участъци от кожата
• лабораторни и микробиологични изследвания: диагнозата се поставя чрез изолиране на листерии от кръвта или ликвора на болния. Използва се луминесцентна микроскопия, реакция аглутинация, РСК (реакция за свързване на комплемента). Приложение намира биопробата с бели мишки (инокулиране на кръв или ликвор от болен на бели мишки). Те заболяват и около пети ден умират. От вътрешните им органи се прави посявка върху хранителна среда, като се изолират съответните бактерии

Диференциалната диагноза при кожна листериоза налага различаване от някои други заболявания с локализация по кожата с инфекциозен, възпалителен или неопластичен характер.

Лечение и прогноза

Лечението при потвърдена кожна листериоза се определя строго индивидуално в зависимост от тежестта на протичане, наличието на усложнения, общото състояние на пациентите.

Заболяването не е заразно и леките форми подлежат на амбулаторно лечение. При наличие на усложнения се предприема хоспитализация. Кожните форми се повлияват от подходящи антибиотици и химиотерапевтици с достатъчно широк спектър, като например сулфонамиди (сулфаметоксазол), някои пеницилини, амфениколи и други, приложени в подходяща лекарствена форма.

При необходимост се назначават подходящи симптоматични средства за подобряване на общото състояние на болните.

При леките форми на заболяването, добро общо състояние на пациентите и по преценка на лекуващия лекар може да не се наложи провеждане на специфична терапия.

Кожната листериоза се отличава с добра прогноза и бързо възстановяване на пациентите. Риск е налице при имунокомпрометирани пациенти, възрастни хора и бременни жени.

Изображения: freepik.com