Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на дихателната система Остри инфекции на горните дихателни пътища Остър синуит Остър етмоидален синуит

Остър етмоидален синуит МКБ J01.2

Остър етмоидален синуит МКБ J01.2 - изображение

Острият етмоидален синуит е възпалително заболяване обхващащо решетъчните синуси, характеризиращо се със специфични симптоми и оплаквания от страна на пациента, отличаващо го от възпалителните промени на другите параназални синуси.

Разположение на решетъчен синус

Не се среща толкова често като самостоятелно заболяване, отколкото острото възпаление на максиларните или фронталните синуси. Най-често се среща в комбинация с остър максиларен синуит. От своя страна пък възпалението на етмоидалните клетки правят обструкция на отвърстието на фронталните синуси, което причинява задръжката на течности в тях, което от своя страна допринася за обхващането на фронталните синуси от възпалителен инфекциозен процес. Острият етмоидит може да засяга и деца, тъй като етмоидалните синуси се развиват още по време на ембрионалното развитие, за разлика от фронталните синуси, които се развиват около 7-годишна възраст.

Като причинители на остър етмоидален синуит се посочват различни вируси, бактерии и гъбички. В повечето от случаите възпалението на етмоидалните клетки се предхожда от вирусна инфекция на назофаринкса (остър назофарингит или настинка), което е най-често срещаното заболяване в световен мащаб. Като вирусни причинители на остър етмоидит се посочват коронавируси, риновируси, грипни и парагрипни вируси, аденовируси и други. По този начин възпалителния процес се разраства и обхваща и етмоидалните синуси, което се проявява с характерните оплаквания.

При повечето от хората бактерии като Streptococcus pneumoniae и Haemophilus influenzae колонизират лигавицата на горните дихателни пътища. Обикновено те не причиняват заболяване и са част от нормалната бактериална флора, но при отслабване на имунитета на макроорганизма, могат да причинят инфекциозно възпаление на горните дихателни пътища. Затова тези два бактериални причинителя са най-често срещаните при остър етмоидит. Като други бактерии, които могат да причинят остър етмоидален синузит се посочват S.aureus, M.catarrhalis и др.

Понякога възпалението на етмоидалните синуси може да бъде причинено от гъбична инфекция. Най-често се среща при имунокомпрементирани пациенти (болни от СПИН, пациенти със злокачествено заболяване, пациенти на химиотерапия и др.). При неправилно функциониране на имунната система гъбички от род Aspergillus най-често могат да причинят заболяване. Някои хора със синузит причинен от гъбички имат алергичен тип реакция към тях.

Други причини, поради които може да настъпи остро възпаление на етмоидалните синуси са:

  • Алергии - отключването на алергична реакция към някои силни алергени, които водят до набъбване на респираторната лигавица и обструкция на дихателните пътища, могат да причинят етмоидит, поради нарушението във въздушния поток.
  • Травма на носа и лицето - изкривяването на носната преграда може да бъде вродена аномалия, но може да бъде и придобита, най-често при травма. По този начин се нарушава анатомичната структура на носната кухина, което се проявява с механична обструкция на отвърстията на някои от синусите. Етмоидалните синуси често са засегнати.
  • Зъбна инфекция - проведено е масово проучване в Испания през 2014 година, което показва, че в 95% от случаите на максиларен синуит с одонтогенен произход, прораства във възпаление на етмоидалните синуси.
  • Излагане на пасивно пушене
  • Чужди тела в носа - причиняват механична обструкция, която предразполага към инфекция.
  • Носни полипи - това са доброкачествени разраствания на епитела, постилащ носната кухина. При достигане на достатъчно големи размери отново причиняват обструкция на дихателните пътища.

етмоидален синусЗа правилното разбиране на заболяване, обхващащо етмоидалните синуси, е нужно познание за анатомичната структура на конкретните структури. Те са чифтни кухини, изпълнени с въздух, разположени в лабиринта на решетъчната кост (labyrinthus ethmoidalis). Представляват съвкупност от решетъчни клетки, които са около 10 на брой, най-голямата, от които се нарича bulla ethmoidalis. Много кости участват в изграждането на етмоидалните синусови кухини като горната носна конха, решетъчна кост, слъзната кост, горната челюст и клиновидната кост.

Симптомите на острия етмоидален синуит са строго специфични за него и са в следствие на анатомичното му разположение.

  • Пулсиращо главоболие - основният симптом, който кара болния да потърси лекарска помощ. Болката е локализирана в корена на носа и вътрешните ъгли на очите, като съвпада с анатомичното разположение на етмоидалните синуси. То е по-силно сутрин, като в повечето случаи не се повлиява от лекарства облекчаващи болка.
  • Отток около очите - поради близкото разположение на етмоидалните синуси до орбитата често заболяването се проявява с отток на меките тъкани около очите, причинен от възпалителния процес.
  • Хипосмия - нарушение в обонятелната функция е често срещано при остър етмоидит, отново поради близкото разположение на синусите до обонятелната зона в носната кухина, и възпалителните промени, които настъпват.
  • Хрема - персистираща повече от 10 дни, която е вероятно причината за обхващането на синусите от възпалителен процес. Също така може да бъде засегнато гърлото от възпалителния процес, което причинява дразнеща кашлица.
  • Повишена температура
  • Адинамия - обща умора и неразположение
  • Назална конгестия - запушването на носа е свързано с оплаквания от страна на трудности при дишане и изтичане на слузни или слузно-гнойни секрети от носа.

Патофизиологичният механизъм свързан с настъпване на възпаление на етмоидалните синуси се състои в обструкцията на физиологичните отвори на етмоидалните синуси, което е пречка за дренирането на произведената слуз от синусите, която нормално се движи еднопосочно. Обструкцията е причинена от оттока и хиперемията на лигавицата на синусите и носната кухина, които са причинени от секретираните медиатори на възпалението (хистамин, серотонин, левкотриени, интерлевкини и др.).
Задръжката на секрет благоприятства развитието на инфекция.

Диагнозата на остър етмоидален синуит се поставя въз основа на оплакванията от страна на пациента, които са характерни за заболяването.

Методите, които улесняват поставянето на диагнозата са:

  • КТ етмоидитПредна риноскопия - метод, при който с помощта на светлина ясно се визуализират възпалителните промени настъпили в носната кухина.
  • Рентгенография на череп - образен метод, при който се визуализира задръжката на секрети в засегнатите синуси.
  • КТ - компютърната томография е изключително информативен метод, който ясно показва синусовото засягане и дава добра оценка на настъпилите промени, което улеснява работата при хирургична интервенция.
  • Микробиологична проба - при наличието на изтичащ секрет от носа лекарят може да вземе проба с тампон, за да изследва за наличието на евентуална бактериална инфекция. Това е важно за провеждането на лечение на заболяването.

Други изследвания, които може да използва към прегледа си лекарят са аускултация на бели дробове (проверка за наличие на шумова находка, което говори за белодробно засягане), измерване на телесната температура, преглед за зачервяване на гърлото.

Лечението на острия етмоидит е комплексно и варира в зависимост от вида на причинителя.
Ако инфекцията персистира повече от 10 дни без подобрение в общото състояние на пациента, то тогава вероятно причинителят на заболяването е бактериален, което налага включването на антибиотична терапия към лечението. Антибиотиците от първа линия са:

Други използвани лекарствени средства са за облекчение на симптомите на заболяването като:

Kъм терапията на заболяването могат да се включат методи, които подобряват общото състояние като:
адекватна хидратация (пиене на много течности)

  • топли компреси
  • балансирано хранене
  • дишане на пари

Типичният случай на остър етмоидален синузит с приложение на адекватно лечение симптомите отшумяват в рамките на 10 дни. При персистиране на оплакванията и дори задълбочаване на симптоматиката понякога се налага преминаването към хирургично лечение. Като индикации за оперативно лечение се посочват:

  • Синузит, който не реагира на лечението
  • Бързо прогресиращ синузит
  • Синузит, който създава абсцес или в синуса, или в съседни области, като орбитата или мозъка

При неправилно проведено лечение може да настъпят някои от усложненията на заболяването:орбитални усложнения на остър етмоидит

  • Хронифициране на заболяването (с периоди на обостряне и ремисия)
  • Орбитален целулит
  • Субпериостеален орбитален абсцес
  • Орбитален абсцес
  • Тромбоза на кавернозен синус - това състояние може да доведе до ограничена очна подвижност, проптоза (екзофталм) и загуба на зрението и може да бъде животозастрашаващо.

Заболяването е с благоприятна прогноза и в повечето случаи симптомите отзвучават след правилно проведено лечение. Рядко се стига до някое от усложненията, стига да е започнато навреме терапия.

2.8, 4 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://emedicine.medscape.com/article/232670-overview
https://en.wikipedia.org/wiki/Sinusitis
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4119319/
https://www.masseyeandear.org/for-patients/patient-guide/patient-education/diseases-and-conditions/sinusitis/symptoms-and-treatment
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1169095/
https://emedicine.medscape.com/article/862183-overview#showall
https://www.healthline.com/health/ethmoiditis#prevention

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия