Пневмококи (Streptococcus pneumoniae)

Обща характеристика

Streptococcus pneumoniae е Грам-положителен, алфа-хемолитичен (при аеробни условия) или бета-хемолитичен (при анаеробни условия), факултативно анаеробен (организъм, за чието съществуване не е необходим кислород) микроорганизъм. Представител е на род Streptococcus.

През 1884 г. Е. Френкел и А.Вайкселбаум дават точно описание на морфологията и етиологичната роля на микроба и го посочват като възможен етиологичен агент на пневмонията.

Морфологични характеристики

Пневмококите са Грам-положителни кълбообразни бактерии с размери от 0,5 до 1,5 микрометра. Клетките им се разполагат по двойки, заградени от обща капсула. Често се срещат с форма на ланцет или подредени във вериги, полизахаридната капсула позволява типизиране (определяне) с конкретни антисеруми. Не образуват спори и не притежават ресни. В изкуствени хранителни среди образуват капсула единствено при прибавянето на кръв или серум.

Културелни особености

За своя растеж микроорганизмите изискват слабо алкално рН 7,2-7,6. Върху кръвен агар образуват малки колонии с диаметър от около 1mm, с равна периферия, която наподобява капки роса. Други колонии може да изглеждат блестящи поради производството на капсулни полизахариди.

Антигенна структура

Основни антигени са капсулните полизахариди. Въз основа на тях, пневмококите се подразделят на 84 серотипа.

Фактори на патогенност и вирулентност

Пневмококите отделят протеин наречен адхезин, който им позволява да се прикрепят към епителните клетки, също така притежават пневмолизин, който образува пори в мембраните на клетките на ресничестия епител на горните дихателни пътища.

Продуцираният от пневмококите водороден пероксид задълбочава тъканната деструкция (разрушаване), но водещият фактор на патогенност е капсулата, която предпазва Streptococcus pneumoniae бактерия от фагоцитоза. Безкапсулните видове не са патогенни за хората.

Епидемиология

Пневмококите са нормални обитатели на горните дихателни пътища от 5-40% от хората. Тъй като 40-70% от хората в даден момент са носители на вирулентни пневмококи, нормалната лигавица на дихателните пътища притежава голяма естествена устойчивост. В естесвени среди от пневмококова инфекция боледува едрия рогат добитък и морскте свинчета.

Преболедувалите от пневмококова инфекция придобиват краткотраен, типово специфичен имунитет. Тежестта на заболяването е най-висока при най-младите и най-старите слоеве на населението, както и в по-слабо развитите страни. При възрастни серотипове 1-8 са отговорни за около 75% от случаите на пневмококова пневмония и повече от половината от всички смъртни случаи при бактериемия. Видове 6, 14, 19 и 23 са най-често срещани при деца.

Патогенеза и клинична картина

Streptococcus pneumoniae е важен патоген, причиняващ:

• сепсис;
• менингит;
• пневмония.

Предразполагащи фактори са настинка, преумора или нарушена очистваща функция на ресничестия епител на горните дихателни пътища. Инфекцията може да се разпространи по кръвен път, което може да доведе до сепсис или възпаление на други тъкани и органи.

Пневмококовата пневмония съставлява около 60% от всички бактериални пневмонии. Характерни локализации са:

1. стрептококус пневмоние в гърлото;
2. стрептококус пневмоние в носа.

Симптомите на пневмококовите заболявания зависят от локализацията на инфекциозния процес. Те могат да включват:

• кашлица;
• задух;
• треска;
• гръдна болка.

Микробиологична диагностика

За поставянето на микробиологична диагноза е необходимо изследването на:

1. храчки;
2. раневи секрети;
3. гной;
4. ликвор.

От изследваните материали се приготвят микроскопски препарати, които се оцветяват по Грам. За изолиране на чиста култура се извършва посявка върху кръвен агар. Наблюдението на дребни колонии след 18^тия час от култивирането е белег за пневмококов разтеж.

В случайте на пневмококов сепсис е необходимо взетата кръв да се постави в хранителна среда още при леглото на болния.

Важна особеност е, че нежизнеспособните коки се оцветяват като Грам-отрицателни.

Специфична профилактика

При профилактиката на пневмококовите инфекции се прилага поливалентна ваксина, която съдържа полизахаридни антигени на 23 серотипа. Ваксинираните придобиват дълготраен имунитет. По този начин се предотвратява пневмококовото заболяване чрез ликвидиране на назофарингеалната колонизация.

Пневмококовата конюгатна ваксина се препоръчва за всички бебета и деца до две годишна възраст, а пневмококовата полизахаридна ваксина за всички възрастни над 65 годишна възраст.

Лечение

Пневмококите са слабо резистентни и лесно загиват дори при стайна температура, чувствителни са към жлъчни соли. Дезинфекционните разтвори ги убиват за около 2 минути.

Пеницилин G и хлорамфеникол (chloramphenicol) са лекарствата на избор. Лечението на пневмококови инфекции е усложнено поради появата на резистентни към пеницилин и други антибиотици щамове. В Съединените щати 15% от пневмококите са устойчиви на пеницилин. Повишеното използване на ванкомицин (vancomycin) за инвазивни инфекции със S. pneumoniae може да улесни развитието на резистентност или толерантност към това лекарство.