Микоплазма пневмоние (Mycoplasma pneumoniae)

Mycoplasma pneumoniae е бактериален вид, принадлежащ към семейство Mycoplasmataceae, род Mycoplasma. Бактерия е често срещан респираторен патоген, предизвикващ заболявания с различна тежест, вариращи от лека инфекция на горните дихателни пътища до тежка атипична пневмония.  Първоначално той е бил известен като агент на Итън, от името на неговия откривател, който идентифицирал този микроорганизъм в храчките на пациенти с първична атипична пневмония през 1944 г. , по-късно бактерия е преименуван на Микоплазма пневмоние. Освен инфекции на дихателните пътища, бактерия причинява широк спектър от непулмонални прояви, включително неврологични и чернодробни заболявания, хемолитична анемия и полиартрит.

Структура и култивиране

Микоплазмите са сред най-малките микроорганизми, те не притежават клетъчна стена и периплазмено пространство, също така се различават от останалите бактериални видове по своя редуциран геном и ограничена метаболитна активност. Клетките на Mycoplasma pneumoniae имат удължена форма, която е приблизително 0,1–0,2 µm (100-200 nm) на широчина и 1-2 µm (1000-2000 nm) дължина. Изключително малкият размер на клетките означава, че те не могат да бъдат изследвани чрез светлинна микроскопия. Невъзможността да се синтезира пептидогликанова клетъчна стена се дължи на отсъствието на гени, кодиращи неговата структура. Липсата на клетъчна стена също изисква повишена подкрепа на клетъчната мембрана (подсилена със стероли), която включва твърд цитоскелет, съставен от сложна протеинова мрежа и извънклетъчна капсула, за да се улесни прилепването към клетката-гостоприемник. M.pneumoniae са единствените бактериални клетки, които притежават холестерол в своята клетъчна мембрана (получени от гостоприемника). Микоплазмените колонии, получени в серумно обогатен агар са белезникави с плътен център и бледа периферия.

Епидемиология

Инфекциите предизвикани от M.pneumoniae могат да поразят както горните, така и долните дихателни пътища и се откриват по целия свят с ендемичен начин на разпространение и епидемичен тласък на интервали от четири до седем години. Бактерия е един от най-честите причинители пневмония придобита в обществото при пациенти под 40 години. Инкубационния период на микоплазмената пневмония е от 2 до 3 седмици. Инфекцията се разпространява по въздушно-капков път, но в по-редки случаи заразяването е възможно чрез контакт с предмети на болния, замърсени със секрети от носа и гърлото.

Патогенеза и клинична картина

M.pneumoniae засяга както горните, така и долните дихателни пътища. Симптомите обикновено се появяват постепенно, в продължение на няколко дни и могат да продължат седмици или месеци. Типичните клинични характеристики на микоплазмената пневмония включват:

• фарингит;
• фебрилитет;
• първоначално непродуктивна кашлица;
• задух;
• умора.

Рентгенографските прояви на тази атипична пневмония могат да бъдат изключително променливи и да имитират голямо разнообразие от белодробни заболявания. Възпалителният отговор причинява интерстициално клетъчно възпаление, което може да се прояви рентгенологично като дифузен инфилтрат в долните белодробни дялове, обикновено с едностранно разпределение и аденопатия. Двустранното обхващане може да възникне в около 20% от случаите.

Засягането на централната нервна система (енцефалит и менингоенцефалит) е едно от най-честите извънбелодробни усложнения на инфекцията с M.pneumoniae.

Около 25% от пациентите с микоплазмена пневмония могат да развият и дерматологични прояви. Инфекцията с Микоплазма се свързва с проявата на еритема мултиформе и токсична епидермална некроза, също така M.pneumoniae е най-честият инфекциозен агент, асоцииран със синдрома на Стивън-Джонсън.

• Хематологични прояви

Рядко, но сериозно усложнение на микоплазмената инфекция са автоимунната хемолитична анемия и тромбоцитопения. Причина за развитие на това усложнение е кръстосаната имунна реакция. Преобладаващият тип антитяло, наблюдавано след микоплазмена инфекция е анти-I. Кортикостероидите се използват за лечение на тежка хемолитична анемия, дължаща се на M.pneumoniae.

Диагностика

При съмнение за наличието на пневмония рентгенографското изследване е задължително.

Изследват се също:

• секрет от носа и гърлото;
• бронхиален секрет;
• кръв;
• ликвор (при съмнение за усложнение на инфекцията от страна на ЦНС).

За поставянето на точна диагноза е необходимо провеждането както на лабораторна, така и на микробиологична диагностика - направата на посявка в обогатена хранителна среда за определяне на характеристиката на бактериалните колонии, лабораторно изследване на кръв и ликвор, директна имунофлуоресценция и Елайза.

Лечение

Микоплазма няма клетъчна стена, което прави избора на антибиотици ограничен до тези, които действат върху бактериалната рибозомна РНК, за да инхибират синтеза на протеини. Тези антибиотици включват макролиди, аминогликозиди и тетрациклини. Азитромицинът остава изборът на макролид, с по-добра поносимост и по-дълъг полуживот, което позволява по-кратък курс на лечение.