Микоплазми (Mycoplasma)

Обща характеристика

Микоплазмите принадлежат към семейство Mycoplasmataceae, различават се от останалите бактерии по липсата на клетъчна стена. Микоплазмите са уникални сред прокариотите, тъй като им липсва клетъчна стена. Характерно за биологичните им свойства е липсата на реакция при оцветяване по Грам и липсата на чувствителност към често предписваните антимикробни средства.

Микоплазмите са открити през 1889 година от Л.Пастьор и Нокар, а през 1944 г.са изолирани от болни с атипична пневмония.

Морфологични особености

Микоплазмите са изключително малки по размер - 0,2 - 0,8 микрометра. Не притежават клетъчна стена и са обвити единствено от цитоплазмена мембрана. Не притежават ресни което ги прави неподвижни. При спираловидните микоплази е доказана ротационна и флексионна подвижност. Проявяват силно изразен полиморфизъм, под микроскоп изглеждат пръчковидни, разклонени или удебелени. В течни хранителни среди се откриват нишковидни фолми, а в твърди - кълбообразни. Техният геном е с най-малки размери в сравнение с всички извесни досега бактериални геноми - 500Мda.

Културелни особености

Микоплазмите са факултативни анаероби. Единственият задължителен анаероб е M. pneumoniae. Оптимални за тяхното развитие са тамператури от 37 градуса и рН 7,6 - 8. Развиват се както в твърди, така и в течни хранителни среди съдържащи серум, глюкоза и пеницилин за потискане на растежа на странична микрофлора. Върху твърди хранителни среди образуват колонии с плътен център, поради което се оприличават на яйца на очи. В течни хранителни среди преизвикват помътняване на средата, което ваврира по интензивност в зависимост от вида на микопазите. В зависимост от своя метаболизъм микоплазмите се разделят в следните групи:

• Ферментативни - M.pneumoniae, A.laidlavii, M. genitalium;
• Неферментативни - U. urealyticum.

Антигенна структура

Микоплазмените антигени представляват протеини и глиголипиди, чиято структура наподобява други бактерии и някои човешки клетки. Бактериите действат като суперантигени, предизвикващи продукция на цитокини, които задълбочават инфекцията.

Фактори на патогенност и вирулентност

M.pneumoniae пригежава гликопротеинови мембранни рецептори, които подпомагат прилепването на микобактерия към лигавицата на дихателните пътища. Приплъзването на бактериите подпомага инвазията.

Епидемиология

За човешката патология най-голямо значение притежават микоплзамите M.pneumoniae, M. hominis, M. genitalium,M. urealyticum

Инфекцията с Mycoplasma pneumoniae се среща в световен мащаб особено в студените месеци. Тя засяга главно деца на възраст от 5 до 9 години. Разпространява се по въздушно-капков път и има дълъг инкубационен период. Ureaplasma urealyticum се разпространява главно чрез сексуален контакт. Жените могат да бъдат асимптомни носители.

Клинична картина

M.pneumoniae е причинител на остри трахеобронхити, фарингити и първична атипична пневмония (ПАП). Инкубационният период е от 12 до 20 дни. ПАП се характеризира с :

1. висока температура;
2. кашлица;
3. главоболие;
4. отделяне на храчки.

M. hominis, M. gnitalium и U. urealyticum рядко биват изобирани като част от нормалната микрофлора на половите органи, но носителството е краткотрайно. Често причиняват възпаление на дъгласовото пространство, уретрата и простата.

U. urealyticum е причинител на цервицити и фертилитетни смущения.

Микробиологична диагностика

Необходимо е взимането на следните материали за изследване:

• гърлен секрет;
• цервикален секрет;
• уретрален секрет;
• урина.

С най-голяма диагностична стойност са серологичните реакции със специфични антисеруми, които са насочени към доказването на спечифични антитела. Извършват се тестове, използващи диагностични ДНК сонди и амплификация на специфични геномни микоплазмени последователности чрез полимеразно-верижна реакция (PCR).

Лечение

Няма сертифицирана ваксина срещу M.pneumoniae. Лечението с еритромицин (erythromycin) или тетрациклиновата група антибиотични средства е ефективно при инфекции с M.pneumoniae и U.urealyticum.