Прокариотни клетки (Prokaryotes)

  Характерно за прокариотните клетки е липсата на ядро. Като представители могат да се посочат: цианобактериите, бактериите, микоплазмите.Прокариотните клетки могат да бъдат разделени на два основни класа: еубактерии и архибактерии. Като това разделяне се прави въз основа на техния еволюционен произход.
   Архибактериите се клацифицират на: халобактерии, термоацидофили, метанобактерии и други. Част от тях се срещат в горещи извори, среда, наситена с метан, океанското дъно и други. Друга част от архибактериите могат да се срещнат в: сладководни извори, почвата, стомаха на преживните животни и т.н.
   Еубактерии - имат размери от 0.10 микрометра до няколко микрометра. Те са обвити с клетъчна мембрана, която за разлика от тази при еукариотите не съдържа стероиди, последвана от желеподобна капсула (изградена от липиди и въглехидрати) и външна мембрана.
   Прокариотните клетки нямат мембранни органели и цитискелет. Изключение правят фотосинтезиращите бактерии, при които се наблюдават вътрешни мембранни структури, които съдържат пигменти, абсорбиращи светлината.

   Цитоплазмата на прокариотите има рибозоми, цитозол (с плазмиди) и ДНК (под формата на нуклеоид).

   Гените са от 1000 до около 4000 и липсват интрони.
Размножаването се извършва чрез просто делене, целящо разделяне по равно на генетичния материал. Прокариотните клетки се характеризират с бързи: растеж, размножаване и обменни процеси.
Голямо количество бактерии живеят в организма на човека.