Уреаплазма уреалитикум (Ureaplasma urealyticum)

Уреаплазма уреалитикум е представител на семейство Mycoplasmaceae, род Ureaplasma. Бактерия е описан за пръв път през 1950 г. от Шепард, който забелязва, че сред микоплазмените колонии събрани от уретрата и урината на мъже с негонококов уретрит, се развиват по-малки по размер колонии произвеждащи уреаза. Именно производството на уреаза довежда до наименоването на бактерия - Ureaplasma urealyticum.

U.urealyticum е разделен на 14 серотипа и 2 биовара. Генетичното изследване предполага, че двата биовара представляват 2 отделни вида - U.urealyticum biovar 1 (Ureaplasma parvum) със серовари 1, 3, 6 и 14 и U.urealyticum biovar 2 (Ureaplasma urealyticum). Съвременната класификация определя двата биовара - Ureaplasma urealyticum и Ureaplasma parvum като отделни видове. Уреаплазма парвум е по-често откривания в микробиологични култури вид, но Уреаплазма уреалитикум е по-патогенният представител.

Структура

Ureaplasma urealyticum са едни от най-малките известни микроорганизми, които могат да се възпроизвеждат върху лабораторни хранителни среди. Размерите им варират от 125-250 nm. Бактериите са силно плеоморфни, поради липсата на клетъчна стена, а поради високото съдържание на стероли се оцветяват като Грам-негативни. Бактериите не са взискателни спрямо хранителните среди, но изискват добавянето на холестерол, който е необходим, за да образуват единична мембрана.

Епидемиология

U.urealyticum се намира в генито-уринаталния тракт на човека и расте в диапазон на рН от 5 до 9. От повърхността на лигавицата на пикочо-половия тракт са изолирани три представителя на семейство Микоплазма:

• Mycoplasma hominis;
• Ureaplasma urealyticum;
• Mycoplasma genitalium.

Гениталния тракт на възрастните мъже и жени са основните резервоари на Ureaplasma. Уреаплазма уреалитикум е част от нормалната вагинална микрофлора и живее като сапрофитен организъм, изолиран е от шийката и влагалището при 52-76% от жените след пубертета. Инфекцията с уреаплазма се прадава основно по полов път, но вертикалния път и заразяването по време на преминаването на плода през родовите пътища на майката са чести.

Разпространението на вагиналната колонизация с уреаплазма при бременни жени е 29-42%. Носителството на уреаплазма е особено опасно по време на бременност. Микроорганизмите могат да се предадат вътреутробно на плода. Възможно е да предизвикат заразяване на плода, преждевременно раждане и аборт.

Патогенеза и клинична картина

Инкубационният период след заразяване е от 3 до 5 седмици. Приблизително 30% от уреаплзмените инфекции при жените са безсимптомни, поради което е необходимо специално изследване за инфекция с уреаплазма уреалтикум, тъй като микроорганизма може да живее като нормална микрофлора в репродуктивния тракт. Инфекцията може да протече под остра и хронична форма. Бактерия предизвиква възпаление на пикочните пътища, влагалището, цервицит и ендометрит при жената и уретрит, простатит и орхит при мъжа.

Основите симптоми при жени включват:

• болки в тазовата област;
• зацапване между менструалните цикли;
• обилен вагинален флуор.

Най-честите оплаквания при при мъже биват:

• парене и болка при уриниране;
• оскъдно течение от пикочния канал.

Хронично протичащите уреаплазмени инфекции могат да доведат до базплодие и аборт.

Микробиологична диагностика

При жени се изследват:

• урина;
• цервикален секрет;
• вагинален секрет.

При мъжете се изследват:

• урина;
• уретрален секрет;
• простатен секрет;
• семенна течност.

Лабораторната диагностика на Ureaplasma urealyticum се постига чрез изолиране на микроорганизма при използване на специализирани течни и агарни хранителни среди. Организмите растат бързо и резултатите от културата са положителни в рамките на 2 до 5 дни. PCR се използва за откриване на U. urealyticum и M. hominis в клинични образци. Анализите, базирани на PCR са основите на диагнозата.

Лечение

Бета-лактамните антибиотици и ванкомицинът са неактивни срещу Уреаплазма уреалтикум, поради липсата на клетъчна стена. Mycoplasma и Ureaplasma spp. понастоящем са податливи на средства, които инхибират на синтеза на протеини, включително тетрациклини, макролиди, аминогликозиди и хлорамфеникол.