Стрептококи от нормалната микрофлора при човека (Streptococcus S.agalactiae, S.equisimilis, S.anginosus, viridans, S. mutans)

Някои представители на род Streptococcus от серологичните групи В, С, D и Н са нормални обитатели на човешкия организъм. Най-често срещани локализации на различните представители от групата са устната кухина, горните дихателни пътища и гениталната област.

Стрептококи от група В

Стрептококите от тази група са Грам-положителни микроорганизми с овална или кълбообразна форма. Разполагат се по двойки или къси верижки. Не образуват спори и ресни. Факултативни анаероби са и притежават широк температурен диапазон на развитие (15 - 45 °C).

Към групата на В стрептококите се отнася S.agalactiae. Той е нормален обитател на влагалищната микрофлора, но при бременни жени носителството на S. agalactiae носи риск от развитие на неонатален сепсис или менингит на новороденото. Около 10 до 30% от бременните жени са носителки на S.agalactiae.

При бременни жени В стрептококите причиняват:

Ендометрити;

Раневи инфекции;

Уринарни инфекции;

Често срещани са също неонаталните (на новороденото) инфекции като менингит, пневмония и сепсис.

Продукцията на дезоксирибонуклеаза, хиалуронидаза и хемолизини увеличават патогенността на стрептококите от група В.

Хиалуронидазата разгражда хиалуроновата киселина от съединителната тъкан и междуклетъчните пространства, така се улеснява разпространението на инфекцията.

Дезоксирибонуклеазата втечнява ДНК молекулите на клетките от възпалените тъкани. Високото съдържание на ДНК в гнойния секрет го прави по-вискозен, по този начин се улеснява разпространението на бактериите в организма.

Хемолизините са липиди и протеини, които причиняват лизис (разграждане) на червените кръвни клетки чрез разрушаване на тяхната клетъчна мембрана.

Стрептококите от група В са чувствителни към пеницилини, които се препоръчват както при профилактиката на стрептококовите заболявания, така и при лечението на инфекциите причинени от тях.

Стрептококи от група С, S.equisimilis, S.anginosus

Стрептококите от група С са β-хемолитични бактерии, които притежават характерните микробиологични особености на род Streptococcus. Те са част от нормалната микрофлора, но могат да предизвикват и сериозни инфекциозни заболявания.

S. equisimilis се изолира се най-често от горните дихателни пътища, причинява фарингит (също като стрептококите от група А), който е възможно да се усложни с гломерулонефрит.

S. anginosus колонизира гастроинтестиналния тракт и орофаринкса, възможно е да предизвика развитието на абсцеси.

Зеленеещи стрептококи (вириданс, viridans)

Зеленеещите стрептококи ("viridans", от латински "viridis", зелено) представляват хетерогенна група, съставена от алфа-хемолитични и не хемолитични стрептококи. Голяма част са нормални обитатели на орофаринска, лигавиците и гастроинтестиналният тракт.

Сред факторите, които предразполагат към развитие на стрептококов сепсис причинен от viridans е неутропенията (нисък брой на неутрофилните левкоцити).

При увредени защити на имунната система, зеленеещите стрептококи (S.mutans, S.mitis, S.salivarius, S.milleri) могат да предизвикат:

1. сепсис;
2. синузит;
3. гнойни инфекции с различна локализация;
4. дентален кариес.

Зъбната екстракция крие риск от развитие на преходна инфекция от зеленеещи стрептококи, защото бактериите са най-разпространени в устната кухина.

S. mutans, причинява зъбен кариес, а S.salivarius е потенциална причина за инфекции на гингивата (венеца).

Някои изолати от вириданс са устойчиви на пеницилини и цефалоспорини, в този случай се предпочита прилагането на ванкомицин (vancomycin). Повтарянето при последващи неутропенични епизоди е често срещано усложнение.

Микробиологичната диагностика на инфекции с патогенните щамове на стрептоки, които са нормални обитатели на човешката микрофлора, се извършва след събирането на подходящи материали за изследване, които да бъдат взети от локализацията на инфекциозния процес.

Такива могат да бъдат:

• храчки;
• гной;
• кръв;
• вагинален секрет;
• урина.

Приготвянето на микроскопски препарат и оцветяването му по Грам е задължителен компонент при провеждането на микробиологична диагностика. За бърза диагноза е възможно определяне на груповата принадлежност на стрептококите чрез имунофлуоресцентен метод.