Стрептококов менингит МКБ G00.2

Към рубриката бактериален менингит, некласифициран другаде, се включва и развитието на стрептококов менингит. Състоянието показва относително висока честота, като могат да боледуват представители от всички възрастови групи с преимуществено засягане на новородени, бебета, малки деца, възрастни лица, както и пациенти с компрометирана имунна защита. Своевременното лечение с подходящи средства се асоциира с по-нисък риск от развитие на сериозни усложнения и съответно с по-добра прогноза.

Стрептококов менингит: особености, симптоми

Менингитът е сборно клинично понятие, което обозначава възпалително увреждане на мозъчните обвивки на главния и гръбначния мозък, причинено от инфекциозни и неинфекциозни агенти. Макар вирусните менингити да показват най-висока честота, бактериалните менингити показват по-тежко протичане и висока смъртност, във връзка с което подходът към тях е изключително своевременен и целенасочен.

Етиологичният причинител на стрептококов менингит са бактерии от род Streptococcus (Streptococcus viridans, стрептококи от група А, стрептококи от група Б и други), Грам-положителни бактерии, които отделят множество токсини, ферменти и хемолизини.

Засегнати са предимно новородени, бебета и малки деца до седем години, както и лица с отслабен имунитет в резултат от системни увреждания, автоимунни или неопластични заболявания, дългогодишен и лошо контролиран диабет, алкохолизъм и други.

Инфекцията обикновено възниква вторично, при разпространение на стрептококова инфекция, локализирана другаде (вследствие на дихателна инфекция, отит, синузит и други). Първичен стрептококов менингит с първично засягане от бактериите на мозъчните обвивки се наблюдава изключително рядко.

Пътищата на проникване на стрептококовата инфекция в мозъчните обвивки включват хематогенен (при дисеминиране на други инфекция и проникване на бактериите чрез системното кръвообращение в мозъчните структури), по съседство (при проникване в мозъчните обвивки при наличие на инфекциозен процес по съседство, като например отит) и директен (директно проникване на бактериите в мозъчните структури при тежки черепно-мозъчни травми, както и ятрогенно).

Клиниката на стрептококовия менингит е различна, в зависимост от възрастта на болния, общото му състояние, наличието на други подлежащи заболявания и увреждания. Налице е тежък токсико-инфекциозен и менингеален синдром.

Заболяването започва обикновено на фона на първичната инфекция, с остро повишение на температурата, астеноадинамия (общо неразположение, умора, слабост, болки в мускули и стави), клиника на менинго-радикулерно дразнене (вратна ригидност, положителни симптоми на Керниг и Брудзински, симптом на Лесаж при бебета), синдром на повишено вътречерепно налягане (силно главоболие, повръщане без облекчение и несвързано с приема на храна, фонофобия, фотофобия), брадикардия (понижена сърдечна честота).

Огнищната неврологична симптоматика се демонстрира с лезии на базално разположени черепно-мозъчни нерви (лицев, очедвигателен, понякога и някои булбарни нерви). Налице е положителен рефлекс на Бабински двустранно. При по-тежки случаи има качествени и/или количествени нарушения на съзнанието с най-тежка степен развитие на коматозно състояние.

При новородени клиниката протича драматично със сепсис, тежки циркулаторни смущения и епилептиформени гърчове. Менинго-радикулерната симптоматика се изразява с плач (по-силен от обикновено) на детето при повиване, отказ от сучене, изразена сънливост, прострация, бомбиране или изпъкване на фонтанелата и други. При бебета и малки деца често са налице повръщане и диария, които бързо водят до обезводняване, както и някои характерни неврологични симптоми (симптом на Лесаж, симптом на триножника).

Рискът от усложнения в хода на бързата прогресия при менингит е голям, като са възможни тежки неврологични увреждания, когнитивен дефицит, психомоторна възбуда, гърчове, шоково състояние, кома, както и летален изход.

Диагностичен и терапевтичен подход

Поставянето на диагнозата при стрептококов менингит изисква комплексни, своевременни и целенасочени мерки, както и съвместната колаборация между различни специалисти (невролози, инфекционисти, педиатри и други).

Обикновено диагнозата се базира на общата информация, получена от различните диагностични методи:

• клинико-лабораторни изследвания: информацията от прегледа на пациента (данни за увредено общо състояние, фебрилитет, находки на активна инфекция с различна локализация), както и внимателното определяне на неврологичния статус (наличие на патологични рефлекси, засягане на черепно-мозъчни нерви, психомоторна възбуда и други) насочват опитните клиницисти към засягане на мозъчните обвивки. Лабораторните изследвания на кръв и урина имат значение за обща оценка състоянието на пациента, като се проследяват маркери на възпалението, промени в белия кръвен ред и други. При системна инфекция е уместно и микробиологично изследване на кръвта за изолиране на патогенните агенти
• лумбална пункция: с високо информативно значение за поставяне на диагнозата и диференциране от другите форми на менингит са резултатите, получени от лумбалната пункция. Ликворното изследване е решаващо за потвърждаване на диагнозата, като налице е повишено налягане на ликвора, плеоцитоза (повишен брой клетки), повишен белтък, може да има положителна микробиологична култура
• образни и други методи на изследване: използват се и допълнителни изследвания като компютърна томография (скенер на глава), ядрено-магнитен резонанс, електроенцефалография (ЕЕГ) и други

Диференциална диагноза при стрептококов менингит включва различаване от другите видове менингит (другите бактериални менингити, вирусен, паразитен, микотичен, неинфекциозен менингит), някои отравяния и други.

Лечението на стрептококов менингит започва незабавно с включване на антибиотична и симптоматична терапия, включително и средства за намаляване на повишеното ликворно налягане, овладяване на епилептичните гърчове, корекция на нарушенията на хомеостазата.

Най-общо терапевтичният подход включва:

• етиологично лечение: основното етиологично (насочено срещу конкретния причинител) лечение включва подходящи антибиотици, с достатъчно широк спектър и преминаващи през възпалените мозъчни обвивки. Обикновено се предпочитат представители от голямата група на бета-лактамите, като пеницилини, цефалоспорини (особено от трета или четвърта генерация), а при нужда могат да се приложат и други антибиотици и химиотерапевтици в зависимост от находките, получени от микробиологичната диагностика и извършената антибиограма
• симптоматични средства: прилагат се противовъзпалителни средства, антипиретици, при необходимост може да се включат кортикостероиди за кратко, диуретици, парентерални вливания за възстановяване на алкално-киселинното равновесие, мерки за рехидратация и други

Прогнозата при стрептококов менингит е променлива, като се определя индивидуално при всеки отделен пациент. При ранна диагноза и навременна терапия е възможно пълно излекуване без остатъчни поражения. При определен процент от пациентите остатъчни явления, неврологичен дефицит и постинфекциозни усложнения се наблюдават въпреки ранното и успешно лечение. Въпреки съвременния напредък в медицината леталитетът и постинфекциозните усложнения след бактериален менингит са все още високи.

Заглавно изображение: CCO Public Domain