ванкомицин (vancomycin) | ATC J01XA01

Ванкомицинът е противомикробен агент, който спада към групата на гликопептидните антибиотици.

Показания: използва се за лечение на ендокардити, остеомиелити, пневмония, септицемия, сепсис, инфекции на меките тъкани и чревни инфекции, причинени от клостридиум дифициле, стафилококи, стрептококи, ентерококус фекалис, ентерококус фециум, коринебактерия, листерия моноцитогенес и бацилус видове.

Фармакологично действие: ванкомицинът проявява бактерициден ефект, който се дължи на инхибирането синтеза на бактериалната стена.

Нежелани лекарствени реакции: анафилаксия, болки и спазми в гърдите или мускулите, нефрити, нарушаване на слуха, левкоцитопения (намален брой левкоцити в кръвта), тромбоцитопения (намален брой тромбоцити в кръвта), уртикария, сърбеж.

Лекарствени взаимодействия: едновременното прилагане на ванкомицин с други потенциално ото- и нефротоксични лекарства води до повишаване на нежеланите лекарствени реакции. Ванкомицинът може да усили ефектът на мускулните релаксанти.

Противопоказания: свръхчувствителност към гликопептидни антибиотици.

Дозов режим: прилага се парентерално в дози за възрастни по 500 мг на всеки 6 часа или 1 грам на всеки 12 часа. При деца под 12 години се прилага в дози от 10 мг/кг на всеки 6 часа.

Достъп до пациента: отпуска се с рецепта.