Цефалоспорини и други бета-лактамазообразуващи aнтибиотици МКБ T36.1

›Какво представляват

›Признаци и симптоми на отравяне

›Лечение

Какво представляват цефалоспорините и други бета-лактамазообразуващи антибиотици?

Цефалоспорините са бета-лактамни антибиотици, полусинтетични производни на 7- аминоцефалоспорановата киселина. Имат близка до пеницилина бета-лактамна структура и сходен бактерициден механизъм на действие. За разлика от пеницилините всички цефалоспорини са широкоспектърни и по-слабо чувствителни към бета-лактамази.

Цефалоспорини и други бета-лактамазообразуващи антибиотици се класифицират в следните групи:

• 1-ва генерация цефалоспорини - Cefadroxil, Cefalexin, Cefapirin, Cefalotin, Cefazolin, Cefprodoxime. Имат висока активност спрямо грам-отрицателни и ограничена активност спрямо грам-положителни бактерии.
• 2-ра генерация цефалоспорини - Cefaclor, Cefamandole, Cefotetan, Cefotiam, Cefoxitin, Cefprokzil, Cefuroxime. Имат повишена активност спрямо грам-отрицателни и по- слаба спрямо грам-положителни микроорганизми. Някои от тях имат много добра активност спрямо анаеробни микроорганизми.
• 3-та генерация цефалоспорини - Cefdinir, Cefetamet, Cefoperazone, Cefotaxime, Cefsulodin, Ceftazidime, Ceftibuten, Ceftriaxon, Ceftizoxime. Те са с много широк спектър на действие спрямо грам-отрицателни микроорганизми. Прилагат се при тежки инфекции - сепсиси, генерализирани инфекции, гнойни менингити и др.
• 4-та генерация цефалоспорини - Cefepime, Cefpirome. Притежават положителните действия на 3-та генерация, но с още по-разширена активност към стафилококи и други грам-положителни бактерии.
• Карбапенеми - Imipenem. С много широк спектър на действие спрямо грам-отрицателни и грам-положителни аеробни и анаеробни бактерии.
• Монобактами - Aztreonam. Използват се при сепсиси, уринарни инфекции.
• Карбацефеми - Лоракарбеф. Представляват широкоспектърни антибиотици, които се използват при инфекции на дихателната система, уринарния тракт и други.

Повече информация за цефалоспорини може да прочетете тук:

• Други бета-лактамни антибиотици

Признаци и симптоми на отравяне

Профилът на безопасност на цефалоспорини и други бета-лактамазообразуващи aнтибиотици като клас като цяло е благоприятен. Честотата на специфичните нежелани реакции за тези съединения е относително подобна сред лекарствата в класа, с малки изключения. Както при други бета-лактамни лекарства, реакциите на свръхчувствителност са най-честият нежелан ефект, свързан с терапията с цефалоспорини. Честотата на реакциите на свръхчувствителност към цефалоспорините е по-малка от тази при пеницилините. Различни кожни обриви, често свързани с еозинофилия и понякога с треска, се появяват при 1% до 7% от пациентите, получаващи тези лекарства. По-тежки реакции на свръхчувствителност, като серумна болест, анафилаксия или ангиоедем, се появяват много рядко. Смята се, че тези реакции, медиирани от имуноглобулин Е (IgE), възникват при по-малко от 1 на 100 000 пациенти.

Имунологично медиираните реакции към цефалоспорините могат да се проявят като хематологична или бъбречна токсичност. Еозинофилията е най-често съобщаваната лабораторна аномалия. Явна хематологична токсичност - като анемия, левкопения (например неутропения) или тромбоцитопения - при употреба на цефалоспорин е необичайна. Съобщава се за хемолитична анемия, дължаща се на употреба на цефалоспорин, по-специално на цефтриаксон, но е рядко.

Неутропенията е потенциално усложнение от високи дози или продължителна употреба на бета-лактами, включително цефалоспорини. Ефектите обаче са ограничени до периода на експозиция на антибиотици и броят на клетките се възстановява след преустановяване. Острият интерстициален нефрит е добре описана форма на бъбречно увреждане, вторично след употребата на бета-лактам. Класическите симптоми, приписвани на острия интерстициален нефрит, включително кожен обрив, еозинофилия и треска, не са чести и много пациенти са асимптоматични.

Цефалоспорините притежават местен дразнещ ефект, мускулното им инжектиране е болезнено, а при венозно въвеждане могат да проявят флеботогенен ефект (възпаление на венозната стена). Алергични реакции (кожни обриви, анафилактичен шок и др.) се срещат в 1-4 % от случаите, а стомашно-чревни смущения – по-рядко. Описват се още хиповитаминоза, известна нефротоксичност, преходно повишаване на аминотрансферазите и алкалната фосфатаза в серума, намален брой на белите кръвни клетки и тромбоцитите.

Симптомите на отравяне с цефалоспорини и други бета-лактамазообразуващи антибиотици са следните:

• гадене
• повръщане
• епигастрална болка
• диария
• хематурия
• суперинфекция
• слабост
• затруднено дишане
• тремор
• замъглено виждане
• атаксия
• брадипнея

Лечение

Преди всеки нов курс на антибиотична терапия се прави скарификационна проба за чувствителност към съответния цефалоспорин. Основата на лечението е премахването на причинителя. Лечението при предозиране с цефалоспорини е поддържаща и симптоматична терапия.

Заглавно изображение: framar.bg