Орофаринкс, неуточнен МКБ C10.9

Гълтачът или фаринкса (pharynx) представлява кух мускулест орган с дължина около 15-20 см, в който се пресича пътя на храната и въздуха. Разполага се пред гръбначния стълб и има структура, наподобяваща фуния, захваната за основата на черепа. Долният край на фаринкса достига до нивото на шести шиен прешлен. Различават се три части на фаринкса: носна (горна, назофаринкс), устна (средна, мезофаринкс) и долна (гръклянна, хипофаринкс).

Устната част или орофаринкса (mesophryngs) се свързва напред с устна кухина посредством istmus faucium (устен провлак), задната стена се формира от стената на фаринкса, нагоре се разделя от назофаринкса чрез меко небце и увула, страничните стени са изградени от тонзиларните дъги и стените на орофаринкса.

Злокачествените новообразувания на орофаринкса не се среща често. Двата основни етиологични фактори при около 80% от карциномите на устна кухина, орофаринкс и ларинкса са тютюнопушенето и употребата на алкохол. 20% от тях не са свързани с пушенето или алкохола, а с други фактори като инфекция с онкогенни вируси - човешки папиломен вирус (HPV серотип 16, 18, 31). Най-често заболяват мъже с анамнеза за дългогодишна употреба на цигари и алкохол, на възраст след 6-то десетилетие. При пациенти в по-млада възраст (след 40 години) се касае за вероятна инфекция с HPV.

При около 80% от случаите със злокачествено новообразувание на орофаринкс, неуточнен, хистологичният вариант на тумора е плоскоклетъчен (сквамозен, палноцелуларе) карцином. Плоските клетки са част от лигавицата, която постила вътрешната повърхност на орофаринкса. Други хистологични форми на малигнено новообразувание са лимфоми, саркоми, карциноми на малки слюнчени жлези и др.

Подобно на други злокачествени новообразувания, в началото малигнените неоплазми не дават характерна симптоматика и често протичат безсимптомно. Клиничната картина на напреднал тумор в орофарингеална област зависи от големината на тумора, степента на инфилтриране на околните тъкани, засягане на подлежащите мускули на орофаринкса и съседните структури. Субективните симптоми, които могат да се наблюдават включват: дразнене или болка при преглъщане на храна и течности; затруднено преглъщане; болка, която се разпространява към ушите; чувство за чуждо тяло в гърлото; кашлица; промяна в гласа; наличие на туморна маса в гърлото или в областта на шията; значителна загуба на тегло за кратък период от време.

За диагностично уточняване на злокачествено новообразувание на орофаринкс, неуточнен се налага провеждане на диагностични процедури като: клиничен преглед с пълна анамнеза и обстойно обективно изследване; взима се тъканен материал от тумора чрез биопсия, последвана от хистологично определяне на тумор; с образни методи се определя стадия на тумора и отношението му със съседните анатомични структури. Основните образни методи са компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

Лечение се провежда след поставяне на точна диагноза и определяне на стадия на туморния процес. Основните терапевтични методи са оперативно, лъчетерапия, химиотерапия и комбинация от изброените методи. В зависимост от туморния стадии има конкретни показания за лечение.