Злокачествено новообразувание на орофаринкса (мезофаринкс) МКБ C10

Фаринкса или гълтача представлява кух орган, през който се пресичат пътищата на въздуха и храната. Анатомично фаринкса се разделя на горна (носна), средна (устна) и долна (гръклянна) част. Горната част се нарича още назофаринкс, средната - орофаринкс или мезофаринкс, а долната част - хипофаринкс.

Орофаринксът или мезофаринкса се разполага зад устната кухина и се простира от увула (мъжец) до нивото на хиоидна кост. Напред се отваря в устната кухина чрез устния зев (isthmus faucium). В страничната му стена, между arcus palatoglossus (предна небцова дъга) и arcus palatopharyngeus (задна небцова дъга) се разполагат небцовите сливици (тонзили). Предната стена се формира от основата на езика и valleculae epigloticae - хлътнали участъци, разположени пред епиглотиса. Страничната (латерална) стена се състои от тонзилите, тонзиларните ямки и тонзиларните дъги (предна и задна). Горната стена се състои от долната повърхност на мекото небце и увула. Задната стена се формира от фаринкса.

Подробна информация за анатомично устройство на фаринкс може да прочетете при:

• Гълтач (pharynx)

Злокачествени новообразувания на орофаринкса (мезофаринкс) могат да се разделят на два вида, HPV-позитивни, свързани с инфекция с човешкия папиломен вирус и HPV-негативни тумори, които обикновено са свързани с употребата на алкохол или тютюн. Рискови фактори за развитие на рак на орофаринкса са тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и вирусни инфекции (човешки папиломен вирус).

Най-често злокачественият процес в орофаринкс е сквамозноклетъчен карцином, който се развива от епителните клетки на лигавицата.

Орофарингеалният карцином се стадира по следните начини:

• стадий I - тумора е 2 сантиметра или по-малък и не напуска границите на орофаринкса;
• стадий II - тумора е с големина между 2 и 4 сантиметра, не се разпростира извън границите на орофаринкса;
• стадий III - тумора е по-голям от 4 сантиметра, не е преминал границите на орофаринкса;
• стадий IV - туморът се е разпрострял извън границите на орофаринкса и е ангажирал околните тъкани - гласови връзки, покрива на езика, челюстите, регионалните лимфни възли.

Основните симптоми на сквамозноклетъчния карцином на орофаринкса са: болезнено гърло, което дълго персистира, болки при преглъщане със затруднено преглъщане, необоснована загуба на тегло, променен глас, болки в ушите, "бучка" или подутина в гърлото или врата (при метастази в шийните лимфни възли). Налице са нехарактерни симптоми като: обща отпадналост, загуба на желание за работа, загуба на апетит, депресия, висока температура.

Орофарингеалният карцином се диагностицира след преглед на гърлото, вземане на биопсия. Компютърната томография показва доколко раковият процес е ивазирал околната тъкан и дали има метастази в регионалните лимфни възли.

Лечението на злокачествено новообразувание на орофаринкса (мезофаринкс) зависи от стадия на развитие на злокачествения процес. През първи и втори стадий лечението е радиотерапия и операция. През трети стадий - радикално отстраняване на тумора, последвани от радиотерапия и химиотерапия.

Прогнозата на рака на орофаринкса зависи от възрастта, здравния статус на болния, както и от стадия на заболяването. Трябва да се отстранят рисковете фактори като тютюнопушене, злоупотреба с алкохол.

Подробна информация за специфични локализации на злокачествено новообразувание на орофаринкса (мезофаринкс) може да прочетете при:

• C10.0 Валекула

• C10.1 Предна повърхност на епиглотиса

• C10.2 Странична стена на орофаринкса

• C10.3 Задна стена на орофаринкса

• C10.4 Бранхиална цепка

• C10.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на орофаринкса