Задна стена на орофаринкса МКБ C10.3

Злокачествено новообразувание на орофаринкса се среща рядко и обикновено е засяга пациенти след пето десетилетие на живота. Мъжете са засягат от 3 до 5 пъти по-често, отколкото жените.

Подобно на други видове рак на главата и шията, тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол, представляват най-значимите рискови фактори за развитието на злокачествено новообразувание задна стена на орофаринкса. Други рискови фактори могат да включват: диета, бедна на плодове и зеленчуци; консумация на мате - напитка със стимулиращ ефект (често се консумира в Южна Америка); дъвчене на бетел (често се използва в някои части на Азия); инфекция с човешкия папиломен вирус (HPV), особено HPV тип 16, също така известен като HPV-16.

Хистологично, почти всички орофарингеални ракови заболявания са плоскоклетъчен (спиноцелуларен, сквамозноклетъчен) карцином. Други малигнени новообразувания, който могат да възникнат в тази област са карциноми на малките слюнчените жлези и лимфоми.

В зависимост от клетъчната диференциация плоскоклетъчният карцином бива лошо, умерено, добре диференциран или анапластичен (недиференциран).

Основните форми на туморен растеж на плоскоклетъчния карцином са:

• екзофитна (папиларна) - с растеж към кухината на орофаринкса;
• ендофитна (инфилтративна, язвена) - развива в дълбочина и рано инфилтрира подлежащите структури на фаринкса.

В началото на развитието си малигнените тумори на задна стена на орофаринкса не причиняват характерни субективни оплаквания, могат да са налице дразнене при преглъщане на слюнка или храна, поява на болка, ирадиираща към едното или двете уши. Тези оплаквания често не карат болния да търси медицинска помощ, което забавя поставянето на точна диагноза и своевременно започване на лечение. При по-напреднали тумори първоначално се затруднява преглъщането на твърда храна, а в последствие и на храна с кашава консистенция. Туморите могат да се разпространят под лигавицата (субмукозно) и да засегнат ретрофарингеалното пространство и предния лигамент на гръбначния стълб. Често се установява билатерално засягане на лимфните възли в парафарингеално пространство и шия.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на задна стена на орофаринкса се поставя въз основа на клинични, лабораторни, инструментални и образни методи за изследване. Клиничния преглед включва анамнеза и обективно изследване. Задната стена на орофаринкса се оглежда чрез директна или индиректна фарингоскопия. Окончателния хистологичен тип на тумора се определя с хистологично изследване на тумора, след биопсия на малигненото образувание.

Рентгеновото изследване с контрастна материя (компютърна томография), ядрено-магнитния резонанс и позитронно-емизионната томография дават ценна информация за локализация на тумора и неговото разпространение. Определя се стадия на туморния процес, което заедно с хистологичната диагноза са отправна точка за провеждане на адекватно лечение.

Лечението на злокачествено новообразувание на задна стена на орофаринкса бива:

1. Радикално лечение - комплексно, включващо хирургично, лъчетерапевтично, химиотерапевтично и имунологично. Комбинацията на отделните терапевтични методики се определя от състоянието на тумора и общото медицинско състояние на болния.

2. Палиативно лечение, целящо облекчаване на симптомите на болния и максимално удължаване на живота.

Подобно на всички малигнени заболявания, ранното поставяне на диагноза и своевременното лечение подобряват прогнозата. При късно диагностициране преживяемостта е ниска.