Валекула МКБ C10.0

Валекулите (valleculae epigloticae) са част от орофаринкса и представляват хлътвания (депресия), разположени непосредствено зад корена на езика и пред епиголотиса, които се ограждат от лигавични гънки (plica glossoepiglotica mediana и две plicae glosoepigloticae laterals). Тези хлътвания представляват своеобразен резервоар, който задържа временно слюнката, за да се предотврати възникването на гълтателния рефлекс (рефлекса за преглъщане).

Злокачествено новообразувание на валекула произлиза най-често от лигавицата и се нарича сквамозноклетъчен (плоскоклетъчен) карцином. Този вид карцином произлиза от епителните елементи на лигавицата. Плоскоклетъчният карцином представлява приблизително 90% от злокачествени неоплазми в орофарингеална област. По-често възниква при индивиди от мъжки пол, в шесто или седмо десетилетие от живота.

Основните етиологични фактори при орофарингеалния рак са пушенето и тежката злоупотреба с алкохол. Рискът за възникване на злокачествен процес се увеличава значително при комбинирането тези фактори. Инфекция с човешки папилома вирус (HPV) и недоимъчна диета, също са свързани с повишен риск.

Клиничната картина в началото на злокачествено заболяване на валекула е неспецифична и често без проява на симптоми. Поради характерната локализация на валекулите (зад корена на езика), наличието на премалигнени лезии не може да се установи, но могат да се открият по повод на друго изследване. Две различни състояния - левкоплакия и еритроплакия, представляват патологично променени области в устна кухина или орофаринкс. Левкоплакията представлява белезникави лезии (петна) по лигавицата. Еритроплакията е леко повдигната, червена област върху лигавицата, която кърви лесно при минимално травмиране.

В периода на клинично проявено злокачествено новообразувание на валекула болните се оплакват от болка в областта на гърлото, дисфагия (затруднено гълтане), одинофагия (болезнено преглъщане), чувство за чуждо тяло в задна част на езика, оталгия (болка в ушите), хемоптизис (изкашляне на кръв), промяна в гласа, лош дъх. В някои случаи протичането е относително безсимптомно, като първа изява на малигнения процес е появата на туморна маса в горна част на шия.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на валекула се поставя след провеждане на клинични, лабораторни, инструментални и образни изследвания. Чрез директна ларингоскопия се оглежда орофаринкса, корена на езика, валекули, епиглотис, преценява се макроскопската форма на тумора. С тънкоиглена аспирационна биопсия се взима тъкан от злокачествената формация, изследва се под микроскоп и се поставя точна цитологична диагноза. С образните методи (компютърна томография, ЯМР, ПЕТ) се установява стадия на туморния процес, степента на инфилтрация и отношението на тумора с околните тъкани, метастази в регионални лимфни възли или отдалечени от първичния туморен процес органи.

Възможностите за лечение зависят от:

• стадия на туморния процес и степен на диференциация на малигнените клетки;
• запазване на функционален интегритет в орофарингеална област - говор и гълтане, до колкото е възможно;
• общото състояние на пациента.

Лечението на злокачествено новообразувание на валекула бива радиотерапия, оперативно лечение и химиотерапия. Хирургичното лечение и лъчетерапията, традиционно, са най-важните елементи на лечението, въпреки че химиотерапията е ефективна, особено когато се комбинира с лъчетерапия.