Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на орофаринкса МКБ C10.8

Орофаринксът или мезофаринкса (mesophryngs) представлява анатомична структура, която се разполага зад устна кухина и включва пространството от увула (мъжец) до ниво на хиоидна кост. Орофаринксът е част от фаринкса (гълтач, pharynx) и напред се свързва с устна кухина посредством устния провлак (isthmus faucium). В латералната (странична) му стена, между предна небцова дъга (arcus palatoglossus) и задна небцова дъга (arcus palatopharyngeus) се разполагат небцовите тонзили (сливици), и тонзиларните ямки. Предната част на орофаринкса се затваря от основата на езика и валекулите (valleculae epigloticae), разположени пред епиглотиса. Горната стена на мезофаринкса се формира от долна повърхност на меко небце и увула (мъжец). Задната стена се формира от задната повърхност на фаринкса.

Подробна информация за анатомично устройство на гълтач (фаринкс) може да прочетете при:

• Гълтач

Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на орофаринкса представлява злокачествено новообразувание, което възниква в гранични области на орофаринкса и излиза от една или повече посочени локализации. Тези локализации са: валекула, предна повърхност на епиглотиса, задна и странична стена на орофаринкса, бранхиална цепка.

Възникването на злокачествено новообразувание в областта на орофаринкса се свързва със следните рискови фактори:

• пушене и дъвчене на тютюн;
• продължителна и значителна употреба на алкохол;
• диета, бедна на плодове и зеленчуци;
• дъвчене на бетел (вид орех със стимулиращ ефект), който се използва често в някои части на Азия;
• инфектиране с човешкия папиломен вирус (HPV), EBV (Epstein-Barr virus);
• синдром на Плъмър-Винсън;
• експозиция с азбест.

В зависимост от степента на риска, следните патологични състояния са свързани със злокачествено израждане на клетъчни елементи от тъканите, изграждащи орофаринкса:

1. Високо рискови лезии са:

• еритроплакия;
• хронична хиперпластична кандидоза.

2. Лезии със среден риск:

• субмукозна фиброза;
• сифилитичен глосит;
• сидеропенична дисфагия.

3. Нискорискови лезии.

• орален лихен планус;
• дисковиден лупус еритематозус;
• дисковидна конгенитална кератоза.

Най-честата хистологична форма на малигнен тумор в областта на орофаринкса е сквамозноклетъчния (плоскоклетъчен, спиноцелуларен) карцином, който възниква от епителните клетки на лигавицата в резултат на малигнена трансформация на тези клетъчни елементи. Други редки видове злокачествени новообразувания включват карцином на малки слюнчени жлези, лимфоми, (неходжкинови лимфоми), саркоми и дребноклетъчен карцином.

Клиничното протичане на лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на орофаринкса зависи от стадия на туморно развитие. В началото, обективни оплаквания липсват или са леко изразени, често се свързват с банално възпаление на фаринкса. В резултат на нарастване на тумора могат да се появяват следните симптоми:

• възпалено гърло или наличие на лезия в орофаринкса, която персистира продължително (над 3-4 седмици);
• болка или затруднение при преглъщане (одинофагия и дисфагия)
• проведена болки в ушите;
• наличие на подутина в задната част на гърлото и усещане за чуждо тяло, което не може да се преглътне;
• кашлица, промени в гласа;
• наличие на "бучка", подутина в шията;
• тъпа болка зад гръдната кост;
• необяснима загуба на тегло.

Диагностицирането на лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на орофаринкса налага провеждането на редица диагностични мероприятия като: анамнеза и физикален преглед; биопсия и хистологично изследване на тумора; образна диагностика (KAT, ЯМР, PET); определяне на стадия на туморното развитие и наличието на разсейки (метастази) в регионални лимфни възли или други отдалечени органи. Определянето на стадия на тумора се осъществява съобразно TNM класификацията на туморите в конкретната област.

Основните фактори, определящи лечебно-терапевтичния план и прогнозата на заболяването са: стадият на злокачествения процес, степента на диференциация на клетъчните елементи на тумора, общо здравно състояние на пациента, опита на екипа от специалист, включени в лечебния процес.

Лечението на орофарингеален рак включва оперативно лечение, радиотерапия, химиотерапия, таргетна терапия (лекарства, които препятстват междуклетъчната сигнализация на раковите клетки - Cetuximab).