Предна повърхност на епиглотиса МКБ C10.1

Епиглотисът (надгръкланник) представлява анатомична структура с листовидна форма, разположена над входа на гръкляна (ларинкс). Изграден е от еластична хрущялна тъкан, покрита с лигавица. Епиглотисът се издава косо и нагоре зад езика и хиоидна кост, сочи дорзално (към задна фарингеална стена), и се разделя на две повърхности - предна (езикова) и задна (ларингеална).

Злокачествено новообразувание на предна повърхност на епиглотиса включва тумори на свободен ръб и глосо-епиглотисна гънка(-и). Патохистологичния вариант на малигнено новообразувание, който се установява най-често, е сквамозноклетъчния (планоцелуларен) карцином. Терминът карцином се използва за злокачествени тумори, възникващи от епителни клетки. Сквамозният карцином на предна повърхност на епиглотиса произлиза от епителиума на покриващата я лигавица.

Етиологичните фактори, които предразполагат към възникване карцином в областта на свободен ръб на епиглотиса и глосо-епиглотисна гънка(-и), са идентични с тези на сквамозноклетъчни карциноми с друга локализация в устна кухина и орофарникс, а именно тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол. Обикновено пациентите с орофарингиален карцином са на възраст над 60 години и имат анамнеза за дългогодишно тютюнопушене. При пациенти, диагностицирани в по-млада възраст и без история за тютюнопушене, появата на сквамозноклетъчен карцином се асоциира с инфекция с HPV-16 (човешки папиломен вирус).

Клиничната изява на злокачествено новообразувание на предна повърхност на епиглотиса в началото е неспецифична и често няма субективни оплаквания. При напредване на заболяването се появяват симптоми като болка, затруднено гълтане на храна или течности (дисфагия), чувство за чуждо тяло в гърлото, хронична болка при преглъщане, болка, ирадиираща към ушите. В по-късни етапи се установяват промяна в гласа, тризмус (затруднено отваряне на устата), наличие на подутина в областта на шията, резултат на разпространение на тумора в околните тъкани и горни шийни лимфни възли.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на предна повърхност на епиглотиса се поставя след провеждане на клиничен преглед, включващ оглед на орофаринкса и определяне на големината на тумора. Провежда се цитологично или биопсично изследване на съмнителната тъкан, целящо поставяне на точна патоморфологична диагноза. Основните образни методи, които се използват за определяне на стадия на злокачествения процес и степента на инфилтриране на околните тъкани, са компютърна томография с контрастно усилване или без използване на контраст и ядрено-магнитен резонанс на глава и шия.

Сравнително нов метод е позитронно-емисионна томография, при които се използва радиофармацевтик (напр. 18F-FDG). Той е аналог на глюкозата и се натрупва на места с повишен глюкозен метаболизъм, каквито са злокачествените новообразувания.

Традиционните методи - хирургично лечение и/или лъчетерапия са стандартни за лечение на орофарингеални форми на рак. Лечението се усложнява от ангажирането на регионални лимфни възли в областта на фаринкса и горна част на шия, и значителен дългосрочен функционален дефицит. Въпреки че са определени конкретни показания за първична хирургична резекция, все повече се налага комбинираното прилагане на хирургично лечение, лъчева терапия и химиотерапия, особено при пациенти с късен стадий на малигнено заболяване.