Бактериална пневмония, некласифицирана другаде МКБ J15

Пневмонията представлява инфекциозно заболяване на белите дробове, при което са засегнати основните структурни единици-алвеолите. Алвеолите са въздушните микроскопични торбички на белите дробове, които имат основно участие в газообмена между инхалирания въздух и кръвта. При пневмония имаме в някаква степен изразен възпалителен отговор, при който сами алвеоли се изпълват с течност (ексудат или трансудат). Това води до поява на някои от характерните симптоми на пневмонията като кашлица, повишена температура, затруднено дишане и др.

Разнообразие от микроорганизми могат да бъдат потенциални причинители на пневмония, включително бактерии, вируси и гъбички. В тази статия ще разгледаме пневмонии, които са причинени от различни бактерии.

Протичането на бактериална пневмония, некласифицирана другаде варира от лека респираторна инфекция до животозастрашаващо състояние. Основните фактори, които определят тежестта на заболяването са:

• Вирулентността на бактериалния причинител
• Възрастта на заразения
• Състоянието на имунната система
• Навременното диагностициране
• Придружаващи заболявания

Честота

Бактериалната пневмония е едно сравнително често срещано заболяване в световен мащаб, която честота и разпространение основно се потенцират от самия микроорганизъм, причинител на заболяването. Различните бактериални причинители показват различно разпространение.

Според направени проучвания в САЩ инфекциите на долните дихателни пътища причиняват повече заболявания и смърт, отколкото всяко друго инфекциозно заболяване. Повече от три милиона случая на бактериална пневмония се диагностицират всяка година.

Заболяването е по-разпространено през есента и зимата, което отговаря в голяма степен на сезонното разпространение на някои от бактериалните причинители. Освен това през есента и зимата се наблюдават чести епидемии от вирусни инфекции на горните дихателни пътища, което в някаква степен води до отслабване на имунната система на заразените.

Бактериалната пневмония се среща по-често при мъже, но при жени се наблюдава по-висок риск от настъпване на усложнения от инфекцията. Заболяването може да засегне хора от всички възрастови групи, но като рискови групи се посочват малките деца и възрастни над 65 години. При хора в напреднала възраст се наблюдава както увеличение на заболеваемостта, така и на настъпилите усложнения.

Друга група сравнително често засегнати от бактериална пневмония са имунокомпрометираните. При тях поради вроден или придобит (най-често инфекция с вируси на СПИН) имунен дефицит се наблюдава слабост на имунната система, която не е в състояние да се справи с инфекцията. Характерното за тези имунокомпрометирани пациенти е бактериална пневмония, причинена от атипични бактерии (които сравнително рядко причиняват пневмония).

Причина

Множество бактерии както грам-положителни, така и грам-отрицателни, могат да бъдат потенциални причинители на пневмония. Някои от тях като S. pneumoniae и H. influenzae са едни от най-често срещаните причинители, които са разгледани в други статии. Други бактерии пък се срещат изключително рядко като причинители на пневмония, което понякога може да ориентира лекарите към придружаващо заболяване, свързано с имунен дефицит.

Типични бактериални причинители

• Staphylococcus aureus - те са факултативни анаеробни микроорганизми, което означава, че могат да се развиват както в кислородна, така и безкислородна среда. Често се изолират като причинители на пневмония при наркозависими пациенти или при трудноподвижни хора. Тези бактерии се характеризират с висока резистентност към някои групи антибиотици, което понякога може да затрудни лечението на инфекцията.
• Ентерококи
• Actinomyces israelii
• Pseudomonas aeruginosa - това са грам-отрицателни аеробни, подвижни микроорганизми, които са едни от сравнително често изолираните бактериални причинители на ВБИ (вътреболнични инфекции). Отличават се с характерната си миризма при инфекция.
• Kliebsiella pneumoniae - факултативен анаеробен, капсулиран бактерии, който може да доведе до агресивно протичаща некротизираща лобарна пневмония. Пациентите с хроничен алкохолизъм, диабет или ХОББ са с повишен риск от инфекция с този микроорганизъм.
• E. coli
• Acinetobacter baumannii

Атипични причинители

Атипичните бактериални причинители обикновено се свързват с по-леко протичаща пневмония, която понякога може да бъде асимптоматична.

• Mycoplasma pneumoniae - микоплазмите са най-малките известни свободно живеещи микроорганизми, които са едни от причинителите на пневмония. Характерна особеност за тях е липсата на клетъчна стена, което ги прави невидими при оцветяване по Грам.
• Chlamydophila видове - пситакозата, известна още като папагалска болест или треска, се причинява от C. psittaci. Основен резервоар на този бактериален причинител са хоратам, които са в близък контакт с различни видове птици. Това прави тази група хора рискови за този бактериален причинител, който може да доведе до пневмония.
• Legionella pneumophila
• Coxiella burnetii - причинителят на Q-треска. Основен източник на инфекция са различни видове животни (овце, говеда), коит предават инфекцията на хора чрез близък контакт.

Анаеробни причинители

За анаеробните бактериални причинители е характерно, че те не се нуждаят от кислород за своето развитие. Това също така ги прави силно чувствителни към кислород, който прави техния растеж невъзможен. Някои от различните видове, веднъж попаднали в белите дробове, могат да причинят пневмония. Най-често срещаните анаеробни бактерии са Klebsiella, Peptostreptococcus, Bacteroides, Fusobacterium, Prevotella и др.

Рискови фактори

Някои от следните рискови фактори могат да благоприятстват бактериалните инфекции, които да доведат до пневмония. Някои от тях са:

• Тютюнопушене
• Работа в замърсена среда
• Работещи в болнично заведение
• Наскоро прекарана вирусна респираторна инфекция
• Хронични белодробни заболявания (ХОББ)
• Вроден имунен дефицит (вродена левкопения, ниски стойности на имуноглобулини)
• Инфекция с вирус на СПИН
• Придружаващи заболявания като диабет, астма
• Хроничен алкохолизъм

Симптоми

Както вече споменахме бактериална пневмония, некласифицирана другаде може да варира по степен на протичане от леко респираторно заболяване до тежка инфекция. Най-честата причина за бактериална пневмония е предхождаща инфекция на горните дихателни пътища (назофарингит, тонзилит, фарингит). В рамките на няколко дни инфекцията може да се разпространи към белите дробове, което се проявява със следните симптоми:

• Треска (фебрилитет) - за бактериалните инфекции е характерна температура над 39 градуса.
• Влажна кашлица
• Обилна експекторация - отделяне на голямо количество храчки, обикновено след кашляне. Понякога видът на храчките може да бъде ориентиращ за причинителя на заболяването. Цветът им може да варира, но при бактериална инфекция те най-често са жълто-зеленикави.
• Втрисане
• Болка в гърдите, проявяваща се при кашляне или дишане
• Недостиг на въздух (задух)
• Отпадналост
• Учестен пулс и учестено дишане
• Цианоза - посиняване на кожата на лицето. Признак за наличие на недостиг на кислород за организма.
• Липса на апетит

Бактериалната пневмония не винаги протича с всички изброени симптоми. Някои от бактериите причиняват асимптоматична пневмония, при която липсва симптоматика. Единственият симптом, с който може да се манифестира е общото неразположение. Това понякога може да затрудни поставянето на диагноза.

Други симптоми като задух и цианоза говорят за тежко нарушение в белодробната функция. Това нарушение понякога може да доведе до тежки необратими промени, които да утежнят общото състояние на пациента. При проява на тези симптоми е нужна задължителна консултация с лекар и назначаването на специфични изследвания, които да оценят нарушението в белодробната функция.

Диагноза

Физикален преглед

От прегледа от лекар може да стане ясно дали се касае за респираторно заболяване, и в частност пневмония. Въпреки това са нужни допълнителни изследвания, които да потвърдят диагнозата, която не може да бъде поставена единствено на базата на физикалните находки при преглед. Характерните патологични изменения при физикален преглед са:

• Изоставане на едната гръдна половина при дишане
• Синкаво оцветяване на кожата на лицето
• Притъпен перкуторен тон
• Сухи и влажни хрипове при аускултация на белите дробове
• Наличие на крепитации

Кръвни изследвания

От кръвните изследвания най-ориентиращи са:

Възпалителни маркери

За всяко инфекциозно заболяване в човешкия организъм е характерно повишаването на стойностите на маркерите на възпаление, които са:

• Левкоцити
• СУЕ (Скорост на утаяване на еритроцити)
• CRP (С-реактивен протеин)

Кръвно-газов анализ

При тежко увредено общо състояние на пациента, както и при съмнение за настъпила остра дихателна недостатъчност, се взима артериална кръв. В нея се проследяват стойностите на:

• pH - за евентуална настъпила респираторна ацидоза.
• Парциално налягане на кислород и въглероден диоксид
• BE (Basis Excess)

От промяната в нормалните стойности на тези показатели се назначава подходящо лечение, съобразено с тежестта на заболяването.

Образни изследвания

Рентгенография на гръден кош или КТ (Компютърна томография) са рутинно използваните образни изследвания, с които се диагностицира пневмонията. При рентгенографията патологичните промени са характерни - ивицесто-петнисти сенки, обикновено засягащи един цял лоб от белия дроб (лобарна пневмония). КТ се назначава за по-добра визуализация на белодробния паренхим, когато лекарят изпитва затруднение в поставянето на диагнозата.

Микробиологично изследване

Микробиологичното изследване на материал от пациента е методът, чрез който се посочва конкретният причинител на заболяването. Рутинно се взима материал от храчка на пациента, който се използва за посяване в специални хранителни среди, които благоприятстват бактериален растеж. В рамките на 24-72 часа се позитивира растеж на хранителните среди. След това за доказване на конкретен причинител се използват биохимични тестове.

Диференциална диагноза

Бактериална пневмония, некласифицирана другаде може да протече със сходна клинична картина както множество други респираторни заболявания с минимални различия. Затова правенето на разлика между отделните състояния и назначаването на подходящи изследвания е от важно значение.

• Бронхит
• Бронхиолит
• Круп
• Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
• Белодробен абсцес
• Дихателна недостатъчност
• Вирусна пневмония
• Бронхиална астма

Лечение

Основните цели на лечението на пневмонията е ограничаване разпространението на инфекцията и предотвратяване на усложненията. Някои по-леко протичащи пневмонии могат да бъдат лекувани единствено с лекарства за симптоматично облекчение. При други по-тежко протичащи пневмонии е нужна хоспитализация и интравенозна медикаментозна терапия. Основно лечението се разделя на следните групи:

Лечение насочено срещу причинителя

Тъй като причинителите на това заболяване са различни видове бактерии, единствените лекарствени средства, които ефективно повлияват бактериални инфекции, са антибиотиците. Тъй като обикновено посочването на конкретен причинител на инфекцията отнема няколко дни е нужно назначаването на антибиотично лечение веднага след диагностицирането. За целта се използват широкоспектърни антибиотици, които са ефективни както срещу грам-положителни, така и грам-отрицателни бактерии. Освен това много лекари предпочитат комбинирана терапия с антибиотик, който е ефективен срещу анаеробни бактерии (метронидазол). Най-често използваните групи антибиотици са:

• Цефалоспорини - цефепим, цефтриаксон, цефуроксим
• Хинолони - ципрофлоксацин, левофлоксацин, моксифлоксацин
• Макролиди - Азитромицин
• Пеницилини - амоксицилин с клавуланова киселина

Симптоматично лечение

• Антипиретици (за висока температура)
• Аналгетици (аналгин)
• НСПВС (Нестероидни противовъзпалителни средства) - аспирин, ибупрофен, ацетаминофен
• Лекарства за кашлица - използват се сиропи, които са ефективни срещу влажна кашлица (муколитично действие).

Кислородолечение

При тежки нарушения в алкално-киселинното равновесие, може сериозно да се влоши общото състояние на пациента. Веднага трябва да се започне с правилно лечение, което има за цел превенция на настъпващата респираторна ацидоза. В такива случаи се назначава адекватна интравенозна рехидратация на пациента, както и включването на кислород. Индикация за кислородолечение е спадането на парциалното налягане на кислород под определени стойности. Подаването става с помощта на кислородна маска. Количеството на нужен кислород е строго индивидуално за всеки пациент, в зависимост от тежестта на заболяването и неговата телесна маса.

Някои от следните мероприятия също могат да бъдат полезни за по-бързото възстановяване от заболяването:

• Прием на обилно количество течности
• Прием на храна богата на витамини
• Достатъчна почивка

Усложнения

При неправилно проведено лечение на заболяването, инфекцията може да се разпространи към други органи и системи. Най-често настъпващите усложнения на бактериална пневмония са:

• Плеврален излив
• Респираторен дистрес синдром
• Емпием (гноен плеврит)
• Остра дихателна недостатъчност
• Белодробен абсцес (афинитет към абсцедиране имат стафилококите)
• Бактериален менингит
• Белодробна фиброза

Превенция

Важно за предотвратяването или намаляването на риска от бактериални инфекции са следните:

• Ваксинация - срещу много от причинителите на бактериална пневмония е създадена ваксина, която е включена в задължителния имунизационен календар.
• Добра лична хигиена - честото миене на ръце е от особено значение за инфекция с причинители, които основно се предават по контактно-битов път.
• Носене на маски за лице - намалява рискът от заразяване с бактерии, чийто основен механизъм на заразяване е въздушно-капковият.
• Избягване на близък контакт със заразно болни.

Изображения: freepik.com