Хламидии (Chlamidia)

Обща характеристика

Хламидиите са Грам-отрицателни, вътреклетъчни бактерии, които могат да извършват своето бактериално деление единствено вътреклетъчно. Открити са през 1907г. от Л. Халберщедтер. Поради факта, че са вътреклетъчни бактерии дълго време са били разглеждани като вируси. Към род  Chlamydia принадлежат следните видове:

• C. trachomatis;
• C. psittaci;
• C. pneumoniae;
• C. pecorium.

Морфологични особености

Хламидиите съществуват под две морфологични форми:

1. елементарни телца;
2. ретикуларни телца;

Елементарните телца представляват сферични образувания, които притежават трислойна мембрана, наследствен материал и рибозоми. Те са инфекциозните форми на хламидия.

Ретикуларните телца са метаболитно активните форми на бактерия, размножаващи се вътреклетъчно. Не са инфекциозни.

Въпреки че са Грам-отрицателни бактерии, хламидиите не притежават пептидогликан в своята клетъчна стена и липополизахаридната им мембрана не се проявява като ендотоксин (липополизахарид, предизвикващ повишаване на температурата и хипотония). Друга тяхна особеност е наличието на пръчковидни израстъци посредством, които получават хранителни вещества от клетките на гостоприемника.

Хламидиите не притежават ресни и пили, което ги прави неподвижни.

Културелни особености

Представителите на род Xламидия са вътреклетъчно паразитиращи бактерии, размножават се единствено в живи клетки и притежават изразен тропизъм спрямо епителните клетки на лигавиците. Процесът на тяхното развитие продължава 48, като започва с прикрепяне на бактерия към мембраната на епителните клетки. След тяхното проникване се образува ендоцитна вакуола, където започва тяхното размножаване. Във вътрешността на ендоцитната вакуола се намират елементарните телца, които постепенно се диференцират в ретикуларни телца. След узряване на бактериите до инфекциозни форми те напускат клетките на гостоприемника чрез екзоцитоза.

Антигенен строеж

Хламидиите притежават родово специфични, видовоспецифични и типово специфични антигени. Родовоспецифичните антигени са общи за род хламидия, локализират се във външната мембрана и могат да бъдат доказани чрез имунофлуоресценция и ELISA.

В зависимост от заболяванията, които причиняват подвидовете на C. trachomatis се разделят на три биовара:

1. bivar trachoma;
2. biovar lymphogranuloma venereum;
3. biovar mause (непатогенен за човека).

Епидемиология

Хламидиите са изключително чувствителни спрямо факторите на околната среда и преживяват извън живите клетки за много кратък период.

Възрастовите фактори при хламидиалната урогенитарна инфекция се отнасят до възрастта на първата сексуална експозиция. Хламидията е най-разпространена при лица на възраст 15-24 години. Нивата на придобиване са сравними за двата пола. Жените по-често са безсимптомни носители на инфекцията от мъжете (80% срещу 50%), те също са по-склонни да развият дългосрочни усложнения. Заболяванията, причинени от хламидии са едни от най-разпространените полово предавани заболявания с около 1,4 милиона случая, докладвани през 2013 г. Инфекциите обаче обикновено са безсимптомни и се оценява, че в САЩ се наблюдават 2,9 милиона инфекции годишно. Честотите на случаите с хламидия са се увеличили през последните двадесет години и отразяват увеличаване на обхвата на скрининг, разширено използване на по-чувствителни диагностични тестове и по-пълно национално отчитане. Съобщените честоти са най-високи сред юношите и младите хора.

Патогенеза и клинична картина

Хламидиите причиняват различни заболявания в зависимост от вида на бактерия и неговият антигенен строеж. Инфекцията с хламидиални микроорганизми предизвиква хуморален клетъчен отговор, водещ до секрецията на имуноглобулин А (IgA), имуноглобулин М (IgM) и имуноглобулин G (IgG) антитела.

C. trachomatis засяга очите и урогениталния тракт. При очна локализация на бактерия се развива заболяването трахома и конюнктивит. При урогенитална локализация е възможно да се развият следните инфекции:

• уретрит;
• цервицит;
• ендометрит;
• проктит;
• салпингит.

Трахомата е хронично заболяване, протичащо с конюнктивит и кератит и заема едно от първите места като причина за слепота в света. Предава се най-често при контакт със замърсени ръце и кърпи. Входна врата за бактериите са епителнит клетки на конюнктивата, образуват се белезникаво-сиви фоликули, а корнеята се покрива от тънък слой гланулационна тъкан. Гранулационната тъкан постепенно става порцеланово бяла и пациента ослепява.

Урогениталните инфекции се предизвикват от серотипове D и K, като всяка година около 50 милиона души се заразяват, 80% от тях са при жени, а инфекциите при мъжете често остават асимптоматични. Хламидийният уретрит се характеризира със следните симптоми:

• уретрит;
• конюнктивит;
• полиартрит;
• кожно лигавични лезии.

Серовари L:1,L:2 L:3 се свързват с развитие на Lymphogranuloma inguinale.

Lymphogranuloma inguinale представлява полово преносимо заболяване, което е разпространено в целия свят. Инкубационният му период е от 1 до 4 седмици и се характеризира с повърхности лезии или папули по гениталиите - пенис, сротум, уретра, вагина, цервикс, вулва и ректум. С напредване на заболяването се развива възпаление на ингвиналните лимфни възли.

C. psittaci предизвиква орнитоза, а C. pneumoniae - пневмония главно при деца.

Орнитозата или така наречената папагалска болест се предава чрез инхалиране на разпрашени изпражнения от болни птици или контаминиран прах. От белия дроб бактериите преминават в кръвния ток и достигат черния дроб и слезката. Размножават се и предизвикват възпаление и некроза. В белия дроб се натрупва инфилтрат, образуван от клетки на имунната система. Развива се пневмония. Чести усложнения на заболяването са:

1. миокардит;
2. енцефалит;
3. хепатит.

Микробиологична диагностика

Изолирането на хламидия се извършва единствено в специално оборудвани лаборатории от обучен персонал.

В зависимост от локализацията на инфекцията се изследват:

• конюнктивален секрет;
• простатен секрет;
• еякулат;
• кръв;
• серум.

Задължително в събраният за изследване материал трябва да присъстват лигавични клетки ,тъй като хламидиите са вътреклетъчни паразити. Необходимо е извършването на микроскопско изследване, като препаратите се оцветяват по метода на Гимза за доказване на вътреклетъчни бактерии. За доказване на бактериалните антигени се използва имунофлуоресцентен метод. За доказване на антитела в серума се използва методът ELISA.

Лечение

Lymphogranuloma inguinale се лекува с еритромицин и доксициклин. Урогениталните инфекции се повлияват от антибиотиците азитромицин и кларитромицин, а при терапията на атипичните пневмонии се използват тетрациклини. Лицата с хламидия трябва да се въздържат от сексуална активност в продължение на 7 дни след прилагане на еднократна антибиотична доза или до завършване на 7-дневен антибиотичен курс, за да предотвратят разпространението на инфекцията в партньорите.