Клинична патология на бактериален хепатит

Черният дроб съдържа приблизително една трета от масата на ретикулоендотелната система при хората. Като реципиент на порталната и системната циркулация черният дроб играе важна роля в защитата на гостоприемника срещу инвазивни микроорганизми. Въздействието на микробните патогени върху черния дроб може да варира в широки граници, което показва голямо разнообразие от прояви от асимптоматично повишаване на аминотрансаминазите, остра чернодробна недостатъчност, чернодробна фиброза и цироза. Бактериалните хепатити, за разлика от вирусните са рядко срещани заболявания.

Етиология

Докато хепатропните вируси са най-честите причини за остър вирусен хепатит, бактериален хепатит е относително много рядък. Пациентите с положителна кръвна култура имат хипербилирубинемия и повишени нива на алкална фосфатаза и трансаминази. Инфекция на кръвния поток и тежък сепсис води до чернодробна исхемия или остър хепатит. Остър хепатит се причинява от Neisseria meningitidis, Neisseria gonorrhoeae, Bartonella henselae, Borrelia burgdorferi, видове салмонела, бруцели и видове кампилобактер. Хроничен или грануломатозен хепатит се наблюдава при инфекция от видове микобактерии, Tropheryma whipplei, Treponema pallidum, Coxiella burnetii и рикетсии.

Рисковите фактори за бактериална инфекция включват декомпенсирано алкохолно чернодробно заболяване, фулминантна чернодробна недостатъчност, стомашно-чревно кървене, инвазивни процедури и нарушена имунна система.

Класификация

Към бактериален хепатит принадлежат:

• Стафилококов хепатит
• Стрептококов хепатит
• Гонококов хепатит
• Салмонела тифи хепатит
• Рикетсиозен хепатит
• Туберкулозен хепатит

Стафилококовият хепатит се причинява от бактерии род стафилококус. Клинично протича с лека, добре изразена жълтеница, увеличен черен дроб и слезка. Микроскопската картина е неспецифична - некрози, портална левкоцитна инфилтрация. При общо увредено състояние инфекцията може да се разпространи и да предизвика множество милиарни абсцеси в черния дроб.

Стрептококовият хепатит се причинява от бактерията стрептококус пнеумоние. Клинично протича с пневмония съчетана с жълтеница, увеличени черен дроб и слезка. Микроскопската картина е неспецифична - холестаза, некрози в различни зони на чернодробни делчета, портална левкоцитна инфилтрация.

Гонококовият бактериален хепатит се причинява от Найсерия гонорея. Клиниката се припокрива с картината на обща тежка гонококова инфекция - септицемия, жълтеница, увеличени черен дроб и слезка. Микроскопски са налице множество фокални некрози, портална левкоцитна инфилтрация, като процесът може да засегне и жлъчните канали.

Хепатитът причинен от салмонела тифи съпътства клиниката на коремния тиф. Заболяването протича с умерено изразена жълтеница. Чернодробните оплаквания се демонстрират обикновено през втора и трета седмица на заболяването. Макроскопски черният дроб е общо увеличен, паренхимът е умерено плътен, ръбът е заоблен. Хистологично се наблюдават малки огнища от хистиоцити, лимфоцити и бактериални клетки струпани около централна некроза. Хепатоцитите са с белези на дребнокапчеста стеатоза, Купферовите клетки в синусоидите са уголемени, порталните пространства са с лимфоидна инфилтрация. Процесът може да премине в жлъчните пътища с картината на остър холангит и в жлъчния мехур с картината на холецистит.

Рикетсиите са плеоморфни кокобацилни вътреклетъчни организми. При попадане в човешкия организъм увреждат ендотелните клетки на малките кръвоносни съдове, като причиняват микро- или макроинфаркти, а в последствие и некроза на тъканта.

Хепатитът, причинен от Q - треска, протича с умерено увеличен и плътен черен дроб, хистологично са налице дифузна стеатоза и множество огнищни некрози, Купферовите клетки са хиперплазирали, изпълнени с хемосидерин. Забелязват се епителоидноклетъчни грануломи в паренхима, като в центъра на всеки гранулома има мастна вакуола заобиколена от фибрин, хистиоцити и лимфоцити.

Засягане на черния дроб се наблюдава при почти всички случаи на милиарна туберкулоза и е често срещано както в локализираната извънпулмонална туберкулоза, така и при белодробна туберкулоза. Пациентите могат да проявят треска, хепатомегалия и болка в десния горен квадрант или могат да бъдат асимптоматични.

Хистологичният отличителен белег на чернодробната туберкулоза е епителиоидният гранулом, често с казеация и гигантски клетки (началната снимка). Може да има заобикалящ пръстен от лимфоцити и хистиоцити. Грануломите обикновено са малки, но могат да се обединят, за да образуват възли с централна втечнена некроза. По-стари лезии могат да бъдат фибротични или калцифицирани. Подобни лезии често се срещат в перипорталните лимфни възли. Често има съпътстващ неспецифичен реактивен хепатит.