Бруцели (Brucella)
Обща характеристика
Род Brucella е наименуван в чест на своя откривател Д. Брюс, който изолира B. melitensis през 1887 г. Към рода принадлежат 6 вида кокобактерии:
- B. melitensis;
- B. abortus;
- B. suis;
- B. neotomae;
- B. ovis;
- B. canis.
Морфологични характеристики
Бруцелите са Грам-отрицателни бактерии, чиято форма варира от кокообразна до пръчковидна. Достигат размери от 0,5 до 0,7 микрометра. Не образуват ресни и спори. Някои серотипове образуват тънки капсули.
Културелни особености
Бруцелите са изключително взискателни към хранителните среди поради факта, че са строги аероби. Най-благоприятни за растежът им са температури около 37 градуса и рН на средата от 6,6 — 7,4.
Оптимални за развитието им са среди с прибавена кръв, серум и екстракт от черен дроб, но дори при тези богати среди се развиват бавно.
За растежа на B. ovis и B. abortus е необходимо 5% съдържание на СО2.
Бруцела притежават слаба биохимична производителност — разграждат въглехидрати, амоняк и нитратите до нитрити. Сероводород образуват B. abortus и B. neotomae.
Антигенна структура
Родът притежава два термостабилни антигена — А и М, също така са открити два вида бруцели, които не притежават нито един от изброените антигени. Те съдържат антиген R.
Фактори на патогенност и вирулентност
Бактериите от рода могат да проникват в организма през лигавиците и дори през интактна кожа.
Патогенността на бруцелите се обуславя от тяхната способност да се размножават интрацелуларно. Тази тяхна способност ги прави трудно достижими за клетките на имунната система.
Епидемиология
Бруцелите са изключително устойчиви спрямо факторите на околната среда и могат да запазят своята жизненост до 5 месеца. Въпреки това бързо загиват под действието на високите температури.
Микроорганизмите от рода причиняват бруцелозата. Бруцелозата е зооноза, придобива се при работа със заразени животни или консумация на замърсени животински продукти. Резервоар за инфекцията са болните животни — кучета, кози, овце и крави.
Съществуват три основни начина за предаване на инфекцията:
- Контактен;
- Аерогенен;
- Алиментарен.
Основни домакини за бруцела мелитензис са козите и овцете. Инфекцията с B. melitensis е считана за изкоренена в началото на 70-те години на миналия век. Спорадичните случаи при хора се дължат на консумация на контаминирани млечни продукти.
Домакин за бруцела сюис са свинете. Тъй като бактерия обикновено се среща при прасета, ловците на диви свине са изложени на риск от заразяване.
Основен домакин за бруцела канис са кучетата. Лицата, които са в близък контакт с кучета или животновъдите са изложени на риск от заразяване.
Патогенеза и клинична картина
Бруцелите могат да проникнат както през интактна кожа, така и през лигавиците. От входната врата по лимфен път бактериите достигат до регионалните лимфни възли. След това преминават през лимфната бариера и попадат в кръвния ток. По кръвен път могат да достигнат до:
Плацентата на бременните животни съдържа еритрол, който стимулира растежа на бруцелите. Развитието на бактериите в плацентата довежда до септичен аборт.
Плацентата на бременните жени не съдържа еритрол, поради което не се стига до инфекциозен аборт.
Инкубационният период на бруцелозата е от 1 до 6 седмици.
Бруцелозата може да причини диапазон от признаци и симптоми, някои от които могат да се появят за продължителни периоди от време.
Първоначалните симптоми могат да включват:
- спленомегалия;
- треска;
- главоболие.
С прогресиране заболяването може да хронифицира и да дава рецидиви в продължение на месеци и години.
Повечето засегнати лица се възстановяват изцяло в рамките на 3 до 12 месеца. Усложненията на бруцелозата включват:
Имунитет
В хода на заболяването се развива имунитет, при него от голямо значение са клетъчните механизми. Резистентността към вътреклетъчни бактериални патогени като видовете от род Brucella разчита на клетъчно медииран имунитет, който включва активиране на бактерицидните механизми на антиген-представящите клетки (макрофаги и дендритни клетки) и последващо разширяване на антиген-специфичните CD4 + и CD8 + Т клетъчни клонове. Бруцеловите антигени индуцират производството на Т-хелпери тип 1 (Th1), което е от решаващо значение за клирънса на бруцеловата инфекция. Изследванията върху експерименталната и човешката бруцелоза показват, че интерферон-гама е главният цитокин, атакуващ инфекцията с Brucella.
Специфична профилактика
Съществува противобруцелозна ваксина, която се прилага в райони, където има бруцелоза и на лица, отглеждащи домашни животни.
Микробиологична диагностика
Изследват се следните материали:
Могат да се изследват материали от болни животни като абортиран плод, мляко и месо.
Серологичните методи са изключително важни за поставянето на правилната диагноза. Прилага се реакция за ускорена аглутинация и реакция на свързване на комплемента.
Лечение
Поради интрацелуларната локализация на бруцелите антибиотичната терапия трябва да продължи 2 до три седмици. Въпреки че множество антибиотици показват ин витро активност срещу видовете Brucella, клиничният отговор е доказан само при ограничен брой агенти. Лекарствата, които показват клинична активност срещу инфекцията са:
Заглавно изображение CDC/Courtesy of Larry Stauffer, Oregon State Public Health Laboratory / Public domain
Библиография
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK8572/
https://www.cdc.gov/brucellosis/symptoms/index.html
Коментари към Бруцели (Brucella)