Лимфен възел (nodus lymphoideus)

Лимфните възли са органи, разположени по пътя на лимфните съдове. Те са разположени на определени места в тялото, като най-често са струпани на групи или са подредени в редици. Всяка такава група лимфни възли поема лимфа от определени телесни области, поради което всяка от тях има свои регионални лимфни възли. Големината на лимфните възли е различна и варира от малки, едва доловими телца до големи лимфни възли с размер до 2 см. Формата им също показва вариации - закръглена, неправилна, а най-често продълговата и приплесната, наподобяваща бобено зърно. На лимфния възел се различава хилус, в които влизат и излизат кръвоносните съдове на възела и отводящите лимфни съдове. Лимфата се внася в лимфния възел чрез аферентни съдове - vasa afferentia, които завършват по повърхността на възела, и се изнася чрез еферентните съдове - vasa efferentia, които са обикновено 2-3 на брой и са с по-голямо напречно сечение.

Всеки лимфен възел е обвит от плътна съединителнотъканна капсула, изградена от колагенни влакна. От нея започват влакна, които я свързват подвижно със заобикалящата възела съединителна тъкан. От капсулата към вътрешността на лимфния възел се отделят гредички - trabeculae. Субстанцията на лимфния възел се изгражда от две части - кортикална и медуларна.

Кортикалната част - cortex, представлява зона от лимфоидна тъкан, която образува лимфни фоликули. В различните по големина лимфни възли фоликулите са подредени по различен начин. При по-малките лимфните фоликули се разполагат в периферията в един слой, а при по-големите и с по-дебела корова част възли те са организирани в допълнителни слоеве. В повечето случаи фоликулът съдържа добре разграничима централна зона - герминативен център. Под лимфните фоликули се разполага преходен участък, който се нарича още тимус-зависима зона. Медуларната част - medulla, се състои от лимфоидна тъкан, организирана във взаимносвързващи се повлекла, които не съдържат лимфни фоликули.

Лимфният възел съдържа пространства, през които протича лимфа. Те се наричат лимфни синуси. Маргиналните синуси (sinus subcapsularis), се намират между съединителнотъканната капсула и кортекса на възела и в тях се отварят аферентните лимфни съдове. Тези синуси се продължават в преходни синуси - кортикални (sinus corticalis perinodularis) и медуларни синуси (sinus medularis). Медуларните синуси от своя страна се свързват с хилусните синуси, разположени в областта на хилуса. От хилусните синуси лимфата се отвежда чрез еферентните лимфни съдове. Стената на синусите е изградена от плоски клетки, които има изразена фагоцитарна активност, поради което някои автори ги определят като ретикуларни клетки.

Лимфният възел е богато кръвоснабден. Основен кръвоснабдяващ съд е хилусната артерия, а основен колектор на оттичащата кръв е хилусната вена.

Лимфоидната тъкан на лимфния възел се изгражда от ретикуларна мрежа, в която се намират клетки от лимфоидния ред. В различните части на лимфния възел се откриват лимфоцити с различна природа. Лимфните фоликули в коровата част на възела съдържат B-лимфоцити и ретикуларни клетки от дендритен тип. Под влияние на антигени в първичните фоликули възникват светли и герминативни центрове, като фоликулите се превръщат във вторични. В герминативния център се намират активирани B-лимфоцити и макрофаги. Дендритните ретикуларни клетки фагоцитира антигени и ги представят на съответно програмираните B-лимфоцити, които се активират и образуват специфични антитела.

Медуларните повлекла съдържат B-лимфоцити, макрофаги и дендритни ретикуларни клетки. При реализиране на имунния отговор активираните B-лимфоцити се трансформират масово в плазматични клетки. Медуларните повлекла са основната област, в която се осъществява производството на антитела. Чрез своите продълженията лимфните фоликули се свързват с медуларните повлекла, като по този начин вероятно се извършва мигриране на лимфоцити от коровата в медуларната зона. Предполага се, че и в двете „B-зони" - коровите фоликули и медуларните повлекла на лимфния възел, се намират и малък брой Т-хелпери.

Преходната зона на кората на лимфния възел съдържа Т-лимфоцити. Поради това тя се нарича тимус-зависима зона. Тази зона е свързана с клетъчния имунитет, за разлика от B-зоната, която е свързана с хуморалния имунитет.