Менингококи (Neisseria meningitidis)

Видът Найсерия менингитидис принадлежи към рода Neisseria, семейство Neisseriaceae. Neisseria meningitidis е изолирана в чиста култура през 1887 г. от А.Вайкселбаум. Менингококите са причинители на бактериален менингит, както и на други клинични форми на менингококови заболявания.

Найсерия менингитидис е Грам-отрицателен, бъбрековиден бактерий с размери от 0,6 до 1 µm. Бактериалните клетки се разполагат по двойки, обърнати с вдлъбнатата си част една към друга. Нямат ресни и не образуват спори, но образуват полизахаридни капсули. Притежават пили (фимбрии), които играят ключова роля при адхезията (прилепването) на микроорганизмите към клетките на гостоприемника.

В микроскопски препарати могат да бъдат открити както екстрацелуларно, така и интрацелуларно (вътреклетъчно).

Менингококите са взискателни спрямо хранителните среди и се култивират единствено на обогатени такива — шоколадов (от загрята кръв), серумен или кръвен агар. Желязото е от съществено значение за техния растеж, както и наличието на 10% СО₂ в средата. Оптималната температура за найсерийния растеж е около 37 градуса, а рН на средата — 7,2 — 7,4.

След 24 часово култивиране найсерийте образуват малки, блестящи, изпъкнали колонии с матов център и прозрачна периферия.

Менингококите разграждат глюкозата до киселина без газ и образуват оксидаза и каталаза.

• Оксидазата е ензим, който катализира окислително-редукционна реакция, включваща кислорода като акцептор на електрони. В микробиологията оксидазният тест се използва за идентифициране на бактериални щамове, той определя дали дадена бактерия произвежда оксидази и следователно дали използва кислород.
• Каталазата е ензим, който се открива в почти всички живи организми, използващи кислород. Той катализира разграждането на водородния пероксид (H₂O₂) до вода и кислород.

В зависимост от имунологичната специфичност спрямо капсулните антигени (К-антигени) на Neisseria meningitidis съществуват 13 серологични групи. Най-важните серогрупи, свързани със заболявания при хората са A, B, C, X, Y и W-135.

Според имунологичната специфичност на мембранните протеинови антигени съществуват 20 серотипа, като серотипове 2 и 15 се свързват с епидемични взривове на мeнингококцемия (менингококови инфекции).

Най-важният фактор на патогенностна менингококите е тяхната капсула, която ги предпазва от фагоцитоза. От съществено значение са и пилите, които са свързани със способността за прилепване към епителните клетки на назофаринкса.

За фактор на патогенността се счита и ензимът IgA-протеаза, който разгражда имуноглобулиновите антитела от клас А и по този начин потиска имунната реакция на организма на гостоприемника.

Neisseria meningitidis причинява заболявания единствено при човека. Източник на заразата са както болните, така и здравите заразоносители. Механизмът на предаване на инфекцията е въздушно-капков, а входната врата е назофаринкса. Менингококовият менингит се проявява на епидемични вълни.

Найсерия менигитидис се среща в световен мащаб, но регионът с най-висока честота се намира в Африка на юг от Сахара, наречен "колан на менингита". Честотата на менингококцемията в тази област е няколко пъти по-висока от тази в останалите държави по света. През сухия сезон (декември-юни) избухването на спорадични епидемии се проявява с около 1000 случая на 100 000 население.

Симптомите на менингит могат да се развият много бързо и да изискват незабавна медицинска помощ.

Симптомите на менингита включват:

• треска;
• силно главоболие;
• слабост;
• хипотония;
• обрив.

Тези симптоми често се съпровождат от:

• схванат врат;
• фотофобия;
• променен психически статус.

При кърмачета и малки деца, често единствените характеристики на заболяването могат да бъдат треска и повръщане.

В случаите, когато инфекцията с N. meningitidis не довежда до менингит, могат да се появят други симптоми.

Менингококовият сепсис или менингокоцемията е инфекция на кръвообращението (наличие на менингококи в кръввообръщението) и се проявява при 5% до 20% от инвазивните менингококови инфекции. В този случай симптомите са по-тежки от тези на менингита и включват развитие на шок и органна недостатъчност. С прогресиране на заболяването се появява лилав петехиален или пурпурен обрив.

Преболедувалите от менингококова инфекция придобиват краткотраен типово специфичен имунитет.

Създадени са два вида менингококови ваксини — менингококова полизахаридна ваксина (MPSV4) и менингококова конюгатна ваксина (MCV4).

Менингококовата полизахаридна ваксина е създадена през 1974 г. и се състои от 50 мкг пречистени капсулни полизахариди от четирите серогрупи A, C, Y и W-135.

Менингококовата конюгантна ваксина (MCV4) е по-скорошна ваксина, която съдържа същите капсулни полизахаридни антигени от MPSV4, както и към дифтерийния токсоиден протеин, което позволява на организма да реагира по-бързо и ефективно на представените антигени.

Изследват се:

1. храчки;
2. кръв;
3. раневи секрети;
4. ликвор.

Приготвят се микроскопски препарати, които се оцветяват по Грам и за капсули.

Необходимо е изолирането на чиста култура чрез посявка върху кръвен агар.

Поради сериозността на заболяването всяко лице, заподозряно в инфекция с N. meningitidis, трябва веднага да бъде прието в болница. Бързото лечение на заразените пациенти е от решаващо значение.

Пеницилин G, който обикновено се прилага интравенозно при доза 250 000 IU на всеки 4 до 6 часа. Могат да се прилагат и други ефективни антибиотични лекарства като ампицилин и цефтриаксон. Антибиотичната терапия продължава за период от пет до седем дни.