Род Найсерия (Neisseria)

Обща характеристика

Семейство Neisseriaceae включва Грам-отрицателни кокобактерии, разпределени в четири рода в зависимост от техните морфолочни характеристики и биохимична производителност. Семейство Neisseriaceae включва родовете:

1. Neisseria;
2. Kingella;
3. Eikenella;
4. Simonsiella;
5. Alysiella.

От семейството най-голямо значение за човешката патология имат видовете от род Neisseria — Neisseria gonorrhoeae (гонококи) и Neisseria meningitidis (менингококи). N. gonorrhoeae причинява гонорея, а N. meningitidis — менингококов менингит.

Морфолочина характеристика

Бактериите от род Neisseria са Грам-отрицателни, притежават бъбрековидна форма и са с размери от 0,6 до 1µm. Те се разполагат по двойки (диплококи), като клетките им са обърнати с вдлъбнатата си част една спрямо друга.

Не образуват спори и ресни, което ги прави неподвижни. Найсерия менингитидис образува капсула, а найсерия гонореи — не. Наличието на капсула е от съществено значение за микробиологичното различаване на двата вида бактерии.

Културелни особености

Найсериите са факултативни анаероби, което означава, че оцеляват както в кислородна, така и в безкислородна среда.

Взискателни са спрямо хранителните среди и растат добре при добавяне на кръв или серум. След 48 часа върху обогатена хранителна среда гонококите и менингококите формират изпъкнали, блестящи, повдигнати, мукоидни колонии с диаметър от 1 до 5 mm. Колониите са непигментирани и нехемолитични, като могат да бъдат прозрачни или непрозрачни.

Непатогенните серотипове (подвидове) дават сухи, пигментирани колонии.

Епидемиология

Найсерия менингитидис и найсерия гонорея причиняват заболявания само при човека. Източник за инфекцията са както болните така и здравите заразоносители.

Гонореята (бактериална инфекция, предавана по полов път, засягаща маточната шийка при жените и уретрата при мъжете) се предава изключително чрез сексуален контакт, често от жени и мъже с асимптоматични инфекции. Възможността за придобиване на инфекция от еднократна експозиция е около 20-30% за мъжете и още по-голям за жените. Механичната профилактика, чрез използване на презервативи осигурява частична защита.

Около 20% могат да бъдат носители на менингококи във фаринкса, а по време на епидемии носителството може да достигне 70%. Заразата се предава по въздушно-капков механизъм. Съществуват около 1,2 милиона случая на менингококова инфекция годишно, като смъртността е около 135 000 души в световен мащаб. Проявите на заболяването се различават значително във времето и между географските райони, възрастовите групи и бактериалните серогрупи.

Патогенеза и клинична картина

Бактериите от род Найсерия — Neisseria gonorrhoeae и Neisseria meningitidis причиняват тежки заболявания у човека. Нейсерия гонореи причинява гонорея, а Найсерия менингитидис е причинителят на менингококов менингит.

Гонореята е най-широко разпространеното полово предавано заболяване. Заразяването се извършва по време на сексуален контакт, като сходни врати за заболяването са лигавицата на шийката на матката при жената и уретралната лигавица при мъжа. При новородени от майки с гонорея входната врата е конюнктивата (слой лигавица, която покрива вътрешната част на клепачите и предната част на очната ябълка, с изключение на роговицата) на новороденото.

При жените ендоцервицитът (възпаление на маточната шийка) е първичната проява на заболяването, а при мъжете — уретритът.

N. meningitidis причинява около 20% от бактериалните менингити. Менингококцемията може да доведе до менингококов сепсис и синдром на Уотерхаус-Фридериксен, но в по-голям процент от случаите се развива менингококов менингит, чиито симптоми включват:

• главоболие;
• повръщане;
• вратна ригидност;
• тонично-клонични гърчове.

Имунитет

След преболедуване от инфекция, причинена от найсерии се развива хуморален имунитет.

Микробиологична диагноза

Изследват се материали от:

1. кръв;
2. лимфа;
3. назофарингеален секрет;
4. ликвор.

Културелната среда без натриев полианелол сулфонат е подходяща при култивирането на кръвни проби. Пробите от гръбначномозъчна течност се поставят върху "шоколадов" агар и се инкубират при температура от 37 °С.

Лечение

През август 2012 г. Световната здравна организация обявява промени в насоките за лечение на полово предаваните болести. Проектът за наблюдение и изолация на гонококи описва спад на чувствителността на бактериите към някои тетрациклини и флуорохинолони. Поради често наблюдаваните случаи на резистентност вече не се препоръчва приема на перорални цефалоспорини като първа линия на лечение на гонококовата инфекция. Изборът на антибиотик трябва да се основава на антибиотичната чувствителност на бактериите, мястото на инфекция и съпътстващите заболявания на пациента.

Изображение Microrao / CC BY-SA