Фаринкс, неуточнен МКБ C14.0
Фаринксът представлява орган с форма на куха тръба с дължина около 10-12 см, която започва от задната част на носа (края на носна кухина), насочва се надолу и се съединява с хранопровода. Разполага се от основата на черепа до нивото на шестия шиен прешлен (до долния ръб на пръстеновидния хрущял). Фаринксът е изграден от напречнонабраздени мускули, като биват констриктори (стегачи) и леватори (повдигащи). Вътрешната повърхност на фаринкса е постлана от лигавица, която е изградена, в по-голямата си част, от многослоен плосък невроговяващ епител. Анатомично, фаринкса се разделя от горе надолу на три етажа: назофаринкс, орофаринкс и ларингофаринкс.
Подробна информация относно анатомичните структури и особености на фаринкса може да прочетете при:
Злокачествено новообразувание на фаринкса, неуточнен може да възникне във всеки негов отдел и най-честия хистологичен вариант е плоскоклетъчният карцином. Сквамозноклетъчните (плоскоклетъчни) карциноми представляват злокачествени епителни тумори, произлизащи от лигавицата на устна кухина и фаринкса. По-рядко във фаринкса възникват карциноми на малките слюнчени жлези, лимфоми и саркоми.
В зависимост конкретната локализация, малигнените тумори на фаринкса имат характерни особености.
Назофарингеалният карцином се различава от туморите с локализация в другите части на фаринкса със следните особености:
- назофарингеалния карцином е много по-широко разпространен сред населението на Азия и Югоизточна Азия, с най-висока заболеваемост в Южен Китай (провинция Гуандун) и Тайван;
- доказана е силна корелация с Epstein-Barr вирус (EBV) инфекция;
- някои форми са силно радиочувствителни и лъчетерапията е предпочитан метод на лечение.
Плоскоклетъчните карциноми на назофаринкса могат да бъдат разделени на няколко форми, които се различават по отношение на клетъчна диференциация и биват:
- кератинизиращ карцином - добре диференцирани клетки, които произвеждат кератин, по-често се среща в САЩ и по-рядко в Азия;
- некератинизиращ - клетките не произвеждат кератин (умерено диференциран подтип);
- недиференциран подтип - често се открива в комбинация с голям брой на лимфоцити и се нарича лимфоепителиом.
Злокачествено новообразувание на орофаринкс, подобно на други локализации на фаринкса, представлява плоскоклетъчен карцином. Карциномите на орофаринкса могат да се развият в основа на езика, в областта на тонзилите (най-честото място на първичен рак на орофаринкса), мекото небце, увула и фарингеалните стени.
Рискови фактори за развитие на орофарингеален рак са:
- употребата на тютюневи изделия;
- тежка и хронична злоупотреба с алкохол;
- недоимъчно хранене, по-специално диета с ниско съдържание на плодове и зеленчуци, с които се доставят антиоксиданти и витамини;
- произход от Източна Азия;
- HPV (човешки папиломен вирус) е установен като основен фактор за болестта, с предаване чрез орален секс.
Злокачествено новообразувание на хипофаринкса е най-рядко срещана локализация на рак на фаринкса. Подобно на другите локализации, основния хистологичен вариант е плоскоклетъчен карцином, а рисковите фактори са сходни с тези на орофарингеален карцином.
Клиничното протичане и симптоми на злокачествено новообразувание на фаринкс, неуточнен зависи от локализацията на тумора, неговата големина, степен на инвазиране на околните тъкани и хистологичната форма на неоплазията. В началните етапи на заболяването не се наблюдават характерни симптоми и дълго остава недиагностицирано. Често, първа клинична изява на злокачествения процес е поява на туморна формация (увеличени лимфни възли) в шийна област.
При напредване на заболяването, в зависимост от локализацията на тумора се установяват следните симптоми:
1. От страна на назофаринкса:
- запушване на носа (най-често едностранно);
- кървене от носа;
- увреждане на слуха - намаление или глухота (най-често едностранно);
- болка или шум в ушите;
- главоболие;
- засягане на черепно-мозъчни нерви.
2. От страна на орофаринкса:
- левкоплакия (белезникави петна в орофаринкса);
- еритроплакия (червеникави петна в орофаринкса);
- възпаление в гърлото, което персистира продължително (над 3 седмици);
- дразнене и затруднено гълтане на храна (дисфагия);
- суха кашлица;
- чувство за чуждо тяло в гърлото;
- болки в ушите;
- промяна в гласа.
3. От страна на хипофаринкса:
- болка в гърлото;
- дразнене при преглъщане на течности или храна;
- болезнено или затруднено преглъщане;
- болки в ушите;
- промяна в тембъра на гласа до афония;
- лош дъх;
- отделяне на храчки с кръв (хемоптиза).
Диагностицирането на злокачествено новообразувание на фаринкс, неуточнен се осъществява посредством клиничен преглед, включващ данни от анамнеза, обективно изследване на глава, шия, устна кухина и фаринкс, палпация на увеличени лимфни възли. Обективният преглед се допълва от директна или индиректна фарингоскопия, която се осъществява най-често с флексибилен фиброоптичен ендоскоп, специално пригоден за изследване на всеки от етажите на фаринкса. След откриване на тумора се взима тъканна проба от него чрез биопсия и се изследва хистологично. Образните методи, които се използват най-често в диагностичния процес са: КТ, ЯМР, ПЕТ, ултразвуково изследване.
Лечението на фаринкс, неуточнен се провежда след уточняване на локализацията на тумора, определяне на хистологичния му вариант, степента на разпространение и стадия на туморното развитие. Основните методи на лечение са радиотерапия, хирургично лечение, химоитерапия и имунотерапия, като конкретната комбинация от лечебни процедури се определя по конкретни показания.
Симптоми и признаци при Фаринкс, неуточнен МКБ C14.0
- Загуба на тегло
- Трудност при преглъщане
- Симптоми, свързани с кървене
- Дразнене в гърлото
- Увеличени лимфни възли
- Дисфагия
Коментари към Фаринкс, неуточнен МКБ C14.0