Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални болести Менингококова инфекция Менингококов менингит (G01*)

Менингококов менингит (G01*) МКБ A39.0

Менингококов менингит (G01*) МКБ A39.0 - изображение

Менингитът представлява възпаление на обвивките на мозъка, което се характеризира с менингеален синдром и плеоцитоза в ликвора.

Менингококов менингит е клинична форма на менингококовата инфекция. Протича остро и е съпроводен с интоксикация и гнойно възпаление на меките мозъчни обвивки.

Подробна информация за менингит при бактериални болести, класифицирани другаде можете да прочетете тук:

Причинител на менингококовия менингит е Neisseria meningitidis - Грам-негативен диплокок. Бактериалната клетъчна мембрана съдържа голямо количество полизахариди, които допринасят за вирулентността на менингококите. Патогените са неустойчиви във външна среда.

Заболяването е антропоноза. Резервоар и източник на инфекцията е само човекът. Менингококът се намира в назофарингеалния секрет на болните и носителите и ликвора на болните. Заразяването е пряко чрез пръски от устата и носа на болните и на здравите носители. По-често боледуват млади хора, деца и кърмачета.

Входна врата на инфекцията са горните дихателни пътища, където става размножаването на причинителите и оформянето на възпалително огнище. Проникването в черепната кухина става по хематогенен път чрез преодоляване на хематоенцефалната бариера. Менингококите се размножават в субарахноидалното пространство и предизвикват серозно-гнойно или гнойно възпаление на меките мозъчни обвивки, локализирано предимно по големите полукълба и в основата на главния мозък.

Отдава се значение и на алергичната и токсичната компонента в патогенезата на менингококовия менингит. Водеща роля в еволюцията на заболяването играе мозъчният оток, който може да стане причина за вклиняване на мозъчните тонзили с летален изход от парализа на дишането.

Инкубационният период при менингококов менингит е кратък - 2-4 до 10 дни.

Началото е остро, бурно, с висока температура и втрисане, силно челно главоболие, но може да бъде с тилна и слепоочна локализация. Наблюдава се мъчително церебрално повръщане, което не носи облекчение. След часове до 1-2 дни се появяват симптоми на менингорадикулерно дразнене и хиперестезия, фотофобия, хиперакузис, които са по-специфични за невроинфекция и улесняват диагнозата. При деца може да има гърчове (клонично-тонични), болезнени викове. При възрастни се наблюдава психомоторна възбуда, замъглено съзнание. Може да има диария без патологични примеси.

Обективно се установяват:

  • помрачено съзнание, сънливост, апатия или силно изразена психомоторна възбуда до невъзможност да се удържи болният в леглото, даже във фиксирано положение или унесеност до сопор и кома
  • бледа кожа, измъчен вид, херпес на устните, понякога се появява полиморфен или петехиален обрив по туловището и крайниците, може да има и хиперемия на склерите
  • синдром на менингорадикулерно дразнене - отчита се почти при всички болни
  • сухожилните рефлекси в началото са повишени до клонус на стъпалото или на целия крак, след това може да изчезнат или да се появи анизорефлексия
  • патологични рефлекси от групата на Бабински, Гордън, Опенхайм
  • за кърмачетата са характерни бомбиране на фонтанелата и признакът на Лесаж
  • транзиторно засягане на черепно-мозъчни нерви - страбизъм, нистагъм, асиметрия на лицето, изглаждане на назолабиалните гънки, птоза на клепачите, понижение или загуба на слуха, зрителни нарушения
  • сърдечно-съдова система - тахикардия, приглушени тонове, ускорен пулс, понижено кръвно налягане, световъртеж
  • храносмилателна система - сух, белезникаво обложен език, диария, която може да затрудни диагнозата, установява се и хепатоспленомегалия
  • дихателна система - тахипнея, често катар на горните дихателни пътища

В повечето случаи при своевременно и адекватно лечение еволюцията на менингококовия менингит е благоприятна.

Усложненията са многобройни и са основна причина за леталния изход. Най-опасното усложнение е мозъчният оток с вклиняване на малкомозъчните тонзили във форамен магнум, притискане на продълговатия мозък и парализа на дишането и сърдечната дейност. Други последици на заболяването понякога са глухота, слепота, трайно понижение на интелекта, епилептични припадъци, хидроцефалия.

В кръвта се установяват неутрофилна левкоцитоза, СУЕ е ускорено. В урината се откриват цилиндри и белтък. При лумбална пункция ликворът изтича под повишено налягане, самият той е мътен. Характерна е високостепенната плеоцитоза и хиперпротеинорахия. Клетките са повишени, особено неутрофилите, повишен е и белтъка. Диагнозата се потвърждава чрез изолиране на причинителя от ликвора.

Диференциална диагноза на менингококов менингит се прави с менингизъм при пневмония, коремен тиф, други менингити и инфекциозни заболявания (у кърмачета особено с отити, гастроентерити), субарахноидален кръвоизлив.

Лечението на менингококовия менингит се извършва чрез прилагане на антибиотици, а средство на избор е penicillin G, могат да се използват и цефалоспорини. Лечението се провежда задължително в стационар.

4.2, 6 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО