Гонококи (Neisseria gonorrhoeae)

Обща характеристика

N.gonorrhoeae е представител на род Neisseria, семейство Neisseriaceae. Бактерия е открит през 1879 г. от А. Найсер и е изолиран в чиста култура от Баум през 1888 година.

Найсерия гонорея е причинител на едно от най-разпространените полово предавани заболявания – гонореята (бактериална инфекция, предавана по полов път, засягаща маточната шийка при жените и уретрата при мъжете).

Морфологична характеристика

Гонококите притежават характерните морфологични особености за род Найсерия, те са Грам-отрицателни бактерии с бъбрековидна форма и размери достигащи до 1 µm. Разполагат се по двойки, обърнати с вдлъбнатата си част една към друга. Не образуват капсули, ресни и спори, но притежават пили.

Пилите са придатъци, които се простират на няколко микрометра от повърхността на гонококовата клетка, подобряват прикрепването на бактериите към клетките гостоприемници и повишават резистентността към фагоцитоза. Изградени са от протеина пилин.

При остра гонорея бактериите се разполагат интрацелуларно в левкоцитите, а в препарати от хронична гонорея – ектрацелуларно (извънклетъчно).

Културелни особености

Найсерия гонорея е взискателен спрямо хранителните среди бактерий, показва по-голяма взискателност спрямо хранителните среди от менингококите. За култивирането му се използват среди обогатени със серум или шоколадов агар (агар, съдържащ хемолизирала кръв). Желязото е есенциално за гонорейния растеж. Оптимални за растежа на бактериите са температури от 35 до 37 градуса и рН 7,4.

Гонококовите колонии биват четири основни вида:

• Т1 и Т2 – малки, матови, куполообразни;
• Т3 и Т4 – получават се след пресяване на хранителната среда, тези колонии са авирулентни (не са патогенни).

Гонококите не притежават протеолитична активност (не разграждат протеини), образуват оксидаза и каталаза и тяхната биохимична производителност е слабо изразена.

Оксидазата е ензим, който катализира окислително-редукционна реакция, включваща кислорода като акцептор на електрони. В микробиологията оксидазният тест се използва за идентифициране на бактериални щамове, той определя дали дадена бактерия произвежда оксидази и следователно дали използва кислород.

Каталазата е ензим, който се открива в почти всички живи организми, използващи кислород. Той катализира разграждането на водородния пероксид (H₂O₂) до вода и кислород.

Антигенна структура

Гонококите притежават три класа антигени:

1. Протеиновите антигени са тези на пилите;
2. Външно мембранни протеинови антигени – съществуват три вида външно мембранни антигена – Протеин 1, който образува пори в клетъчната мембрана на клетките на гостоприемника, Протеин 2 (Opacity associated protein) и Протеин 3, притежаващ близки до Протеин 1 свойства;
3. Липолизахаридни О-антигени;

Фактори на патогенност

Патогенноста на гонококите се обуславя от наличието на пили, с които се прилепват към лигавиците на уретрата, матката и конюнктивата.

Друг фактор на патогенността е IgA протеазата, която инактивира имуноглобулин А и по този начин намалява защитните способности на организма.

Епидемиология

Около 200 милиона нови случая на гонорея се появяват ежегодно. През 1999 г. броят на новите случаи на гонококова инфекция, диагностицирани в Северна Америка е 1,56 милиона, а в Европа 1,1 милион.

Найсерия гонорея причинява заболявания само при човека. Източници на заразата са както болните от остра и хронична форма на гонорея, така и безсимптомните носители. Инфекцията се предава посредством полов контакт.

Входни врати за инфекцията са лигавицата на влагалището, уретрата и конюнктивата на окото. Гонореята не може да се предава при контакт с тоалетни седалки или дръжки на врати. Гнореята може да съществува във фаринкса (вследствие от орален генитален контакт) както и в ректума.

Патогенеза и клинична картина

Гонореята е бактериална инфекция, причинена от организма Neisseria gonorrheae, която се предава чрез сексуален контакт. Гонореята е една от най-старите болести, предавани по полов път. Инкубационният период е от 2 до 8 дни.

Повечето заразени жени нямат симптоми, особено в ранните стадии на инфекцията. Симптомите на гонорея включват:

1. често уриниране;
2. жълтеникаво вагинално течение;
3. зачервяване и подуване на гениталиите;
4. сърбеж във вагиналната област.

Ако не се лекува, гонореята може да доведе до тежка тазова инфекция с възпаление на фалопиевите тръби и яйчниците.

При мъжете се развива уретрит, съпроводен с отделяне на жълтеникава гной и болка по време на уриниране. При липса на лечение е възможно процесът да достигне до простатата и епидидимиса.

При новородени от майки с гонорея се развива гонококов конюнктивит (бленорея), защото по време на родовия процес е влязла в контакт с инфектирания родов канал. При липса на лечение бленореята може да доведе до слепота.

Микробиологична диагностика

В зависимост от пола и локализацията на инфекцията е необходимо взимане на секрет от:

• маточната шийка;
• уретрата;
• ректума;
• конюнктивата.

Тестовете за гонорея се извършват чрез култивиране на материалиалите взети от тампона. Препоръчително е посявката да се извърши при температура от 37 градуса и наличие на 10% СО₂. Понякога тестовете не показват бактерии поради грешки при вземането на проби (пробата не съдържа бактерии) или други технически трудности, въпреки наличието на инфекция.

По-новите тестове за диагностика включват използването на ДНК сонди или техники на амплификация (например полимеразна верижна реакция или PCR) за идентифициране на генетичния материал на бактериите. Тези тестове са по-скъпи от културелните, но обикновено дават по-бързи резултати.

Лечение

Средство на избор за лечение на гонорея са цефалоспорините от трета генерация.