цефтриаксон (ceftriaxone) | ATC J01DD04

Цефтриаксонът е антибиотик, който спада към групата на цефалоспорините от трета генерация.

Показания: използва се за лечение на бактериални инфекции, причинени от чувствителни към цефтриаксон микроорганизми- пневмония, септицемия, менингит, инфекции на костите, кожата и меките тъкани, гонорея и периоперативна профилактика на инфекции, свързани с хирургията.

Фармакологично действие: нарушава синтеза на мукопептида муреин (пептидогликан) в бактериалната клетъчна стена, което води до бактериостаза и в последващ етап до осмотично обусловена бактериолиза (бактерициден ефект).

Нежелани лекарствени реакции: кожни обриви, сърбеж, повишена температура, ангиоедем, болка и възпаление на мястото на инжектиране, главоболие, замаяност, еозинофилия, тромбоцитопения (намален брой тромбоцити в кръвта), левкопения (намален брой левкоцити в кръвта), парестезии по крайниците, гадене, повръщане, коремни болки, диария, хематурия (наличие на кръв в урината), преходно повишаване на чернодробните ензими.

Лекарствени взаимодействия: цефтриаксонът в комбинация с аминогликозиди и диуретици повишава рискът от бъбречни увреждания. Цефтриаксон и хлорамфеникол имат антагонистични ефекти.

Противопоказания: свръхчувствителност към цефалоспорини, бременност, кърмене.

Дозов режим: прилага се парентерално в дози за възрастни 1 г еднократно дневно. При нужда дозата може да се повиши до 2-4 грама. При деца се прилага в дози по 20-80 мг/кг еднократно дневно.

Достъп до пациента: отпуска се с рецепта.