Инфекция, предизвикана от Chlamydia psittaci МКБ A70

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза и профилактика

Въведение

Орнитозата (пситакоза, папагалска болест) представлява инфекция, предизвикана от Chlamidia psittaci. По същество може да бъде остра, подостра или хронична зоонозна хламидиаза, която протича с интоксикационен, краниофарингеален синдром и засягане на редица вътрешни органи, включително бели дробове, бъбреци, слезка, централна нервна система, сърце и други, а може и да протече атипично, само с температура, главоболие, адинамия. Ранната диагностика намалява рисковете от сериозни усложнения и подобрява значително прогнозата.

Причини и рискови фактори

Причинител на инфекцията е Chlamidia psittaci, принадлежащ към семейство Chlamydiacae. Бактерията е патогенна за повечето видове птици, но също и за човека.

Характерно е следното:

• особености на причинителя: притежава два вида антигени, а именно термостабилен и термолабилен и срещу тях се образуват антитела. Макар да е сравнително издържлива във външна среда, лесно се унищожава от обичайните дезинфекционни средства, във връзка с което поддържането на висока битова хигиена е ключово за превенция на инфекцията
• засегнати видове: заболяването е разпространено сред птиците, при които обикновено протича инапарентно с последващо носителство. Патогените се отделят чрез фекалиите и секрет от човките. Източник на инфекцията са дивите и домашните птици (папагали, гълъби, домашни декоративни птици, кокошки)
• предаване на инфекцията: механизмът на заразяване при човека може да бъде въздушно-аерозолен чрез дихателната система, алиментарен през храносмилателната система, директен контакт и проникване през конюнктиви, кожа. Механизмът на заразяване при птиците е фекално-орален. Заразяването от човек на човек е възможно, но рядко, и то в болнична обстановка
• засегнати групи: заболяването засяга най-вече активната трудова възраст. Децата боледуват по-рядко и по-леко. Среща се сред обслужващия персонал в птицефермите, препаратори, в развъдници за гълъби и домашни птици и други
• входна врата на инфекцията: входна врата на инфекцията са лигавиците на дихателните пътища, откъдето причинителите проникват в перибронхиалните лимфни възли. Там става първичното размножаване на хламидиите, откъдето проникват в кръвта и предизвикват първите клинични прояви на заболяването. Следва локализирането им в черния дроб, слезката, сърцето, белите дробове, надбъбреците, нервната система. В тези органи става повторното им размножаване и генерализиране под действието на отделените токсини, като се стига до дегенеративни изменения в засегнатите органи

Инфекцията, предизвикана от Chlamydia psittaci, протича с характерни клинични прояви, обусловени от характерните особености на причинителя и поведението му в човешкия организъм.

Симптоми

Инкубационният период на инфекцията, предизвикана от Chlamidia psittaci (времето от заразяване до появата на първите оплаквания), е най-често между три до 14 дни, рядко три до четири седмици.

Инфекцията може да протече с различна тежест, варираща от напълно асимптомно, грипоподобно или изключително тежко с множество усложнения.

Началото обикновено е остро с умерено висока или много висока температура, втрисане, миалгия, артралгия, адинамия, изпотяване. Наблюдават се също безсъние, главоболие, гадене, повръщане, относително забавен пулс. След няколко дни възниква суха кашлица с болки в гърдите.

В началото е налице краниофарингеален синдром и след няколко дни заболяването протича с картина на първична атипична пневмония с пръснати сухи свиркащи, по-рядко и дребни влажни хрипове.

Най-често от инфекцията се засягат бъбреци, черен дроб, слезка с развитие на хепатомегалия с аниктеричен хепатит, спленомегалия. От страна на сърдечносъдова система често се наблюдава развитие на брадикардия, хипотония, данни за остър дифузен миокардит. При много от засегнатите са налице различни по тежест неврологични симптоми, включително невротоксикоза със или без серозен менингит, менингоенцефалит с парези и парализи.

Заболяването продължава от няколко дни до над един месец с продължителен реконвалесцентен период и опасност от рецидиви.

Възстановителният период е продължителен, с адинамия, изпотявания и други оплаквания.

Орнитозата може да протече под различни клинични форми, по-често описваните от които са:

• лека форма: леката форма най-често протича грипоподобно с повишение на телесната температура, отпадналост, миалгии, главоболие и при част от засегнатите може да остане неразпозната
• пнемонична форма: това е най-често срещаната форма на инфекцията, като протича със суха кашлица, висока температура, характерни рентгенологични пормени. Важно е диференциране от вирусна пневмония, легионерска пневмония, микоплазмена пневмония
• неврологична форма: при тази форма доминират неврологичните оплаквания, най-често включващи рефрактерно главоболие, световъртеж, фотофобия, дезориентация, когнитивни нарушения и други с риск от енцефалит, серозен менингит и други усложнения
• системна форма: тежко протичаща форма на орнитоза, която се наблюдава главно при лица в напреднала възраст, с компрометирана имунна система, както и при липса на лечение. Протича с изразен токсикоинфекциозен синдром, характерни промени в черния дроб, засягане на сърдечно-съдовата система и риск от тежки усложнения

При млади, здрави лица е възможно орнитозата да протече напълно безсимптомно и да бъде случайно открита при извършване на съответните лабораторни и серологични изследвания.

Усложненията на пситакозата не са чести. Срещат се тромбофлебити, перикардити, миокардити, плеврити, полиневрити, енцефаломиелити, кератити, хепатити, ДИК-синдром, остра бъбречна недостатъчност и други.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при орнитоза е комплексна, като важно значение имат данните от разпита, прегледа, лабораторните и микробиологични изследвания:

• разпит и преглед: диагнозата на инфекция, предизвикана от Chlamidia psittaci, е епидемиологична и клинична. Заболяването има предимно професионален характер, като е важно изясняване по време на разпита за рискови контакти. От клиниката е важно острото начало с температура, втрисане, симптоми от страна на дихателната система, нервната и отделителната система, поява на оплакванията в определен срок след рискови контакти и други
• лабораторни изследвания: лабораторно обикновено се установява лека левкопения, нормоцитоза или левкоцитоза с неутрофилия и леко повишена СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите, маркер на възпалението)
• микробиологични и серологични изследвания: важни при потвърждаването на диагнозата са серологичните изследвания с нарастване на концентрациите на антителата от клас IgM и IgG, назначаване на PCR, култивиране и други
• образни изследвания: при съмнения за усложнения и засягане на вътрешните органи може да се назначат подходящи образни изследвания, най-често компютърна томография (скенер), ядрено-магнитен резонанс и други

Диференциална диагноза при орнитоза се прави с грип и други респираторни инфекции, микоплазмена пневмония, първична атипична пневмония с различни причинители, серозен менингит с друга етиология, Q-треска, туларемия, туберкулоза, легионелоза и други.

Лечение

Лечението при инфекция, предизвикана от Chlamydia psittaci, е етиологично (насочено към причинителя на инфекцията) и симптоматично (насочено към облекчаване проявите на болестта), като обикновено пациентите се хоспитализират и изолират в инфекциозно отделение:

• антибиотична терапия: най-ефективните антибиотици срещу инфекцията са тетрациклините с техния основен представител доксициклин, който най-често се назначава за период от около две седмици. Алтернатива на доксициклин могат да бъдат някои макролиди (азитромицин, кларитромицин), някои квинолони, като алтернативите са опция на избор главно при лица с алергия към тетрациклини или при полиморбидни пациенти с леко протичаща инфекция
• симптоматична терапия: симптоматично се назначават подходящи аналгетици, антипиретици, противовъзпалителни средства, кислородотерапия при нужда, вливане на интравенозни разтвори за корекция на алкално-киселинното равновесие и други
• общи мерки: препоръчва се осигуряване на почивка, питателна, балансирана, но лека храна, ограничаване на контактите, преустановяване на професионалните ангажименти до пълно възстановяване

Налага се наблюдение за рецидиви на заболяването и диспансеризиране на болните в продължение на шест месеца.

Прогноза и профилактика

Прогнозата при инфекция, предизвикана от Chlamydia psittaci, е относително добра. В миналото леталитетът е варирал между 20 и 50 процента, но след въвеждането на антибиотичното лечение, леталитетът спада до около два процента. По-сериозна е прогнозата при тежките форми с увреждане на бъбреците, сърцето, нервната система.

Профилактиката се осъществява чрез ветеринарносанитарен контрол в птицефермите. При заболявания сред птиците здравите контактни трябва да се наблюдават 30 дни и да се профилактират с антибиотици от гореспоменатите групи. Няма ефективна ваксина за практическо приложение.

Поддържането на висока хигиена, използване на подходящи дезинфектанти и антисептици е от ключово значение за осигуряване на лична профилактика.

Изображения: freepik.com