Инфекция, предизвикана от Chlamydia psittaci МКБ A70

Орнитозата (пситакоза, папагалска болест) е инфекция, предизвикана от Chlamidia psittaci. Представлява остра, подостра или хронична зоонозна хламидиаза, която протича с интоксикационен, краниофарингеален синдром и засягане на редица вътрешни органи - бели дробове, бъбреци, слезка, централна нервна система, сърце и др., а може и да протече атипично - само с температура, главоболие, адинамия.

Причинителят Chlamidia psittaci принадлежи към семейство Chlamydiacae. Тя е патогенна за повече видове птици и за човека. Притежава два вида антигени - термостабилен и термолабилен и срещу тях се образуват антитела. Издържлива е във външна среда. Лесно се унищожава от обичайните дезинфекционни средства.

Заболяването е ензоотично сред птиците, при които обикновено протича инапарентно с последващо носителство. Патогените се отделят чрез фекалиите и секрет от човките. Източник на инфекцията са дивите и домашните птици (папагали, гълъби, домашни декоративни птици, кокошки). Среща се сред обслужващия персонал в птицефермите, препаратори, гълъбари и др.

Механизмът на заразяване при човека може да бъде:

• въздушно-аерозолен чрез дихателната система
• храносмилателна система
• конюнктиви, кожа
• директен контакт с болни или починали птици

Механизмът на заразяване при птиците е фекално-орален. Заразяването от човек на човек е възможно, но рядко, и то в болнична обстановка.

Заболяването засяга най-вече активната трудова възраст. Децата боледуват по-рядко и по-леко.

Входна врата на инфекцията са лигавиците на дихателните пътища, откъдето причинителите проникват в перибронхиалните лимфни възли. Там става първичното размножаване на хламидиите. Оттам проникват в кръвта и предизвикват първите клинични прояви на заболяването. Следва локализацията им в черния дроб, слезката, сърцето, белите дробове, надбъбреците, нервната система. В тези органи става повторното им размножаване и генерализиране под действието на отделените токсини - стига се до дегенеративни изменения в засегнатите органи.

Инкубационният период на инфекцията, предизвикана от Chlamidia psittaci е 1 до 3, рядко 4 седмици.

Началото обикновено е остро с умерено висока или много висока температура, втрисане, миалгия, артралгия, адинамия, изпотяване. Наблюдават се също безсъние, главоболие, гадене, повръщане, относително забавен пулс. След 3-4 дни възниква суха кашлица с болки в гърдите.В началото е налице краниофарингеален синдром и след 3-4 дни заболяването протича с картина на първична атипична пневмония с пръснати сухи свиркащи, по-рядко и дребни влажни хрипове. Има рентгенови данни за интерстициална пневмония. В основите на белите дробове се наблюдават пръснати засенчвания с неправилна форма, обикновено едностранни, и разширение на околохилусната сянка.

Най-често се засягат:

• бъбреци, черен дроб, слезка - хепатомегалия с аниктеричен хепатит, спленомегалия
• сърдечносъдова система - относителна брадикардия, хипотония, данни за остър дифузен миокардит
• нервна система - невротоксикоза със или без серозен менингит, менингоенцефалит с парези и парализи
• обрив - розеолопапулозен, симетрично разположен

Заболяването трае от 2-3 до 5 седмици с продължителен реконвалесцентен период и опасност от рецидиви. Изходът е благоприятен, а може да бъде и фатален при поява на ускорен пулс и цианоза със смущение в съзнанието. Възстановителният период е продължителен, с адинамия, изпотявания и други оплаквания.

Орнитозата има следните клинични форми:

1.Остри:

• типични форми, които биват леки, средно тежки и тежки
• атипични форми - с пневмония и менингит, само с менингит, орнитоза без белодробни прояви

2.Хронични:

• хронична орнитоза с пневмония
• хронична орнитоза без пневмония

Усложненията на пситакозата не са чести. Срещат се тромбофлебити, перикардити, миокардити, плеврити, полиневрити, енцефаломиелити, кератити, хепатити, ДИК-синдром, остра бъбречна недостатъчност и др.

Лабораторно се установява лека левкопения, нормоцитоза или левкоцитоза с неутрофилия и леко повишена СУЕ.

Диагнозата на инфекция, предизвикана от Chlamidia psittaci е епидемиологична и клинична. Заболяването има предимно професионален характер. От клиниката е важно острото начало с температура, втрисане, симптоми от страна на дихателната система, нервната и отделителната система. По-важни са серологичните реакции с двойни проби кръв - РСК, РЗХА, през 14-дневен интервал.

Диференциална диагноза се прави с грип, други респираторни инфекции, микоплазмена пневмония, първична атипична пневмония с различни причинители, серозен менингит с друга етиология и др.

Лечението на орнитозата се извършва в болнична обстановка. Болните се изолират и се поставят на постелен режим до подобряване на общото състояние. Необходима е диета - леко смилаема храна, богата на витамини, питателна. Етиологичното лечение се извършва с тетрациклинови препарати, аугментин, макролиди, квинолони, хлорнитромицин в обикновена дозировка с продължителност 10-15 дни. При нужда се назначават симптоматични средства - аналгетици, антипиретици.

Налага се наблюдение за рецидиви на заболяването и диспансеризиране на болните в продължение на 6 месеца.

Прогнозата е добра. В миналото леталитетът е достигал 20-50%, но след въвеждането на антибиотичното лечение, леталитетът спада на 1-2%. По-сериозна е прогнозата при тежките форми с увреждане на бъбреците, сърцето, нервната система.

Профилактиката се осъществява чрез ветеринарносанитарен контрол в птицефермите. При заболявания сред птиците здравите контактни трябва да се наблюдават 30 дни и да се профилактират с антибиотици от гореспоменатите групи. Няма ефективна ваксина за практическо приложение.