Начало Медицинска енциклопедия Микробиология Специална микробиология Бактериология Стрептококи Ентерококи

Ентерококи (Enterococci)

Ентерококи (Enterococci) - изображение

Видовете от род Enterococcus са Грам-положителни коки, факултативни анаеробни организми и могат да оцелеят дори при температури от 60°C. Те притежават груповия D-антиген на род Streptococcus (глицерол-тейхоева киселина, съдържаща d-аланин и глюкоза), което ги класифицира като група D стрептококи.

Освен по имунологичните си характеристики, ентерококите се класифицират и според реакцията им към специфични за групата антисеруми.

Ентерококите са част от нормалната чревна микрофлора, но при определени обстоятелства могат да причинят тежки инфекции. Обикновено са не хемолитични, но някои видове могат да предизвикат алфа-хемолиза. Оптимални за тяхното развитие са среди, съдържащи 6,5% NaCl и рН 9,9% или 40% концентрация на жлъчка.

Ентерококите са задължителни обитатели на чревната микрофлора наред с E.coli. Наличието на тези микроорганизми върху различни повърхности и в околната среда говори за фекално замърсяване. Бактериите могат да се разпространяват в болничните заведения, особено при не напълно почистени катетри или диализни апарати.

От съществуващите 37 вида ентерококи, по-малко от една трета от тях са свързани с болести при хората, 10% от вътреболничните инфекции се дължат на ентерококи, съществена роля за развитието им имат E.faecium и E.faecalis.

Бактериите могат да причинят инфекция при хората, когато навлязат в рани или постъпят в кръвта или уринарния тракт. С висок риск от развитие на ентерококова инфекция са хора, които:

  • имат слаб имунитет поради заболяване или операция;
  • са на диализа;
  • са претърпели трансплантация на органи;
  • са носители на ХИВ.

enterococcusEnterococcus faecalis е причина за 85-90% от ентерококовите инфекции, а Е.faecium причинява 5-10% от тях. Най-често срещани са инфекциите на урогениталния тракт, особено при пациенти с поставени уретрални катетри.

Ентерококите могат да причинят менингит и бактериемия при новородени. При възрастни ентерококите могат да причинят ендокардит.

Практикуването на добра хигиена, особено в болнична обстановка, може да предотврати разпространението на инфекцията с E. faecalis.

Основен проблем при лечението на ентерококови инфекции е, че те могат да бъдат много устойчиви на антибиотици. Обичайните концентрации им действат бактериостатично (спира репродуцирането на бактериите, без да ги унищожава), но не бактерицидно (унищожава бактериите).

Ентерококите са резистентни (устойчиви) към цефалоспорините, пеницилини и монобактами. Те са от 10 до 100 пъти по-слабо чувствителни към ампицилин в сравнение със стрептококите.

Успешно прилагана комбинация е тази между пеницилин (Penicillin) и ванкомицин (Vancomycin). Други варианти при лечението включват прилагането на:

  1. ампицилин (ampicillin) със сулбактам (sulbactam);
  2. даптомицин (daptomycin);
  3. линезолид (linezolid);

За поставяне на микробиологична диагноза е необходимо  взимане на материали за изследване като кръв, урина или гной.

enterococcus-faecalisИзготвянето на микроскопски препарат и оцветяването му по Грам, както и извършването на биохимични тестове са от съществено значение.

Изолираните микроорганизми се изучават антигенно, по този начин се определя принадлежността им към някоя от групите на Лансфилд.

Посявката на култура върху кръвен агар е необходимо, но от значение е, че различните видове ентерококи могат да предизвикат алфа, бета или гама-хемолиза.

5.0, 4 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Категория