Дихателна недостатъчност, неуточнена МКБ J96.9

› Въведение

› Причини

› Рискови фактори

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза 

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Дихателната недостатъчност е клинично състояние, което е налице при остро или хронично нарушение на основните функции на дихателната система. Човешкият организъм е силно чувствителен на нарушения, касаещи газообменната функция на белите дробове, при което се наблюдава понижаване на парциалното налягане на кислород (хипоксемия) и повишаване на парциалното налягане на въглероден диоксид в артериална кръв (хиперкапнея).

В зависимост от своето протичане дихателна недостатъчност, неуточнена се разделя на остра и хронична. А в зависимост от аномалиите в стойностите на кръвните газове се разделя на:

• Тип 1 (хипоксемична) - дихателна недостатъчност с хипоксемия, но без хиперкапнея. При този тип газообменът е нарушен на нивото на алвеоларно-капилярната мембрана. Промени за този тип недостатъчност са канцерогенен или некардиогенен белодробен оток и тежка пневмония.
• Тип 2 (хиперкапнична) - дихателна недостатъчност с хипоксемия и хиперкапнея.

Острата дихателна недостатъчност е едно от спешните състояния в медицината и като такова изисква адекватни мерки, бързо диагностициране, оценка на тежестта на състоянието и готовност за реанимационни мероприятия. За хроничната дихателна недостатъчност е от голямо значение уточняването на конкретна причина за неговата поява, особено ако се касае за хронично рецидивиращо респираторно заболяване.

Причини

Дишането може да изглежда като просто действие, но зад него стоят сложни механизми и множество органи и структури. При нарушение, на която и да е част от тази сложна система, може да доведе до дихателна недостатъчност. Сред най-честите причини са:

• Нараняване на гръдния кош или ребрата
• Предозиране с наркотични вещества или алкохол
• Увреждане на белите дробове от вдишване на изпарения или дим
• Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
• Кистична фиброза (муковисцидоза)
• Тежко протичаща пневмония
• Латерална амиотрофична склероза (ЛАС синдром)
• Нараняване на гръбначния мозък или инсулт
• Тежка сколиоза
• Белодробна емболия

Рискови фактори

Пациенти с по-висок риск от развитие на дихателна недостатъчност са:

• Дългогодишни пушачи
• Хронични алкохолици
• Фамилна анамнеза за респираторни заболявания
• Дългосрочни респираторни проблеми като астма или ХОББ

Симптоми

Симптомите при дихателна недостатъчност, неуточнена зависят основно от причината и дали хипоксемията е придружена с хиперкапнея. Острата и хроничната дихателна недостатъчност също могат да имат някои различия, но обикновено представлява трудност за лекарите диференцирането им на базата на клиничното протичане. Сред характерните симптоми са:

• Синкаво оцветяване на ноктите, устните и кожата (цианоза)
• Задух
• Болка в гърдите
• Учестен пулс
• Учестено и повърхностно дишане
• Сънливост
• Загуба на съзнание
• Обърканост

Диагноза

За диагностицирането на дихателна недостатъчност се използват различни физикални, лабораторни и образни методи. Повечето лекари следват следните стъпки в диагностицирането на пациенти с респираторна недостатъчност.

• Физикален преглед - при него могат да се открият различни патологични находки, които да са достатъчно ориентиращи за произхода и вида на заболяването. Нокти тип "часовниково стъкло" и цианотични промени по кожата са сигурни белези за хронично протичане на процеса. От физикалните методи с най-голямо диагностично значение е аускултацията на белите дробове. Находката може да бъде разнообразна, в зависимост от основната причина за дихателна недостатъчност.
• Кръвните газове - определянето на кръвните газове или алкално-киселинното равновесие при пациентите е от значение, особено за диференцирането между остра и хронична дихателна недостатъчност. Кръвните газове се определят в артериална кръв, взета от артерия радиалис, брахиалис или феморалната артерия. Най-важните показатели са pH, парциално налягане на кислород и въглероден диоксид, базис ексцес (BE) и карбонати.
• Образно изследване - рутинно поради по-бързото изпълнение и по-малката натоварваща доза се използва рентгенография на гръден кош. При нея могат да бъдат визуализирани различни патологични процеси, засягащи както белодробния паренхим, така и плеврата. За по-детайлно изобразяване се използва компютърна томография на бял дроб (скенер).

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на дихателна недостатъчност, неуточнена е широка и включва разнообразни патологични състояния и заболявания. Въпреки това, най-голяма трудност обикновено представлява разграничаването между остра и хронична дихателна недостатъчност. Други заболявания, които са в диференциалната диагноза на дихателна недостатъчност са:

• Инфаркт на миокарда
• Кардиогенен шок
• Дистрибутивен шок
• Бактериална или вирусна пневмония
• Респираторен дистрес синдром (ARDS)
• Дилатативна кардиомиопатия
• Хипертрофична кардиомиопатия
• Обструктивна сънна апнея

Лечение

Лечебните мероприятия при остра или хронична дихателна недостатъчност могат да се структурират по следния начин.

• Лечение с кислород - това е първата лечебна мярка както при остра, така и при хронична респираторна недостатъчност, тъй като повечето болни са със сатурация под 90%. Подаването на самия кислород става чрез назален катетър, обикновена маска, маска с балон и др. С кислородолечението се избягват различни усложнения от други органи и системи, които са чувствителни на кислород.
• Механична вентилация - използва се за пациенти, при които кислородолечение не е достатъчно ефективно и те не могат да поддържат висока кислородната сатурация. Пример за механична вентилация е CPAP-маската, която обикновено се използва за обструктивна сънна апнея. Съкращението идва от постоянно положително въздушно налягане, което води до поддържане на дихателните пътища отворени. Друг вариант на механична вентилация е ендотрахеалната интубация.
• Трахеостомия - това представлява оперативна намеса, при която лекар прави отвор в предната част на шията на пациент, за да постави малка тръба. С нея се улеснява значително дишането.
• Лечение на основната причина - от голямо значение е уточняването на основната причина за дихателна недостатъчност и нейното повлияване с различни мероприятия и медикаменти. Сред някои от тези мерки са:

1. Антибиотично лечение при тежко възпаление и инфекция
2. Антикоагуланти и антиагреганти
3. Инхалаторни медикаменти за отпускане на дихателните пътища
4. Торакоцентеза или поставяне на торакален дрен при излив

Прогноза

При остра дихателна недостатъчност, незабавното лечение може да доведе до пълното възстановяване на пациентите и връщането им към нормалното ежедневие. При хронична недостатъчност е важно да се следват препоръките за лечение и контрол от лекарите. Прогнозата на острата недостатъчност основно зависи от тежестта на симптоматиката, дали е засегнато съзнанието на пациента и дали мозъкът е бил в хипоксия поради опасност от необратими промени, адекватността на първичните мерки и др. При хроничната недостатъчност е важно контролирането на основното заболяване или състояние, довело до развитието на респираторна инсуфициенция.

Изображения: freepik.com