Хроничен ринит, назофарингит и фарингит МКБ J31

Респираторният тракт представлява отворена система, което е в постоянен обмен с външната среда. В неговата структура са включени множество защитни механизми, които да противодействат на постъпили във вдишвания въздух вредни агенти.

Като вредни агенти се посочват множество различни вируси, бактерии и гъбички. При преминаване на защитните сили на дихателната система в определен момент, те могат да индуцират възпаление. Най-често засегнати от това възпаление са горните дихателни пътища (ГДП).

Инфекциозните заболявания на ГДП обикновено се самоограничаващи се и с леко протичане. В някои случаи инфекциозното заболяване може да не се повлияе от приложеното лечение, което да доведе до хронично протичане. За хронично заболяване на ГДП се говори, когато то е с продължителност по-голяма от 4 седмици.

Именно най-често срещаните заболявания на ГДП са хроничен ринит, назофарингит и ринит. Тези хронични заболявания могат да имат сходно протичане и е важно разграничаването между тях.

Честота

Изображение: freepik.com

Според проведени епидемиологични инфекциозните заболявания на горните дихателни пътища са с най-висока честота в световен мащаб. Те са основната причина за отсъствие на деца от училище и възрастни от работа в развитите страни.

Тъй като, най-често респираторните заболявания на ГДП са причинени от инфекциозни агенти, то средата в самите училища и офисите благоприятстват за разпространението на инфекцията сред хората. Близкият контакт между хората в затворени, непроветриви пространства също допринася за разпространението на заболяването.

Ринит, назофарингит и фарингит могат да засегнат хора на всякаква възраст, но най-засегнати са децата. Като пикова възраст за заболяване се посочва средно между 5 и 15 години. При децата се наблюдава слабост на имунната система, което стои в основата на по-честото заболяване от респираторни инфекции. Всяко едно дете на възраст между 5 и 15 години средно има около 3-8 остри респираторни инфекции всяка година. С нарастване на възрастта, честотата на заболяванията прогресивно намалява, като при възрастни над 60 години те са много по-редки.

Студеният климат води до повече време, прекарано на закрито и по-силното разпространение на заболяването. Именно затова повечето респираторни инфекции се срещат през зимата и началото на пролетта. Ниската влажност също благоприятства разпространението на инфекцията.

Важно за разпространението на фарингит е здравото заразоносителство при някои хора на бета-хемолитични стрептококи, които са част от бактериалната флора. Това се среща при около 20% от хората, които след преболедуване от стрептококов фарингит, могат да предават инфекцията на други чрез въздушно-капков и контактно-битов път.

Причина

Като основна причина за остра респираторна инфекция на горните дихателни пътища се посочват инфекциозни агенти, сред които са множество бактерии и вируси. За хронично протичане на заболяването се говори, когато симптомите персистират повече от 4 последователни седмици. За хронифициране на дадено заболяване се посочват както познатите инфекциозни причини, така и неинфекциозни, които са част от ежедневието на хората.

В зависимост от чувствителността на организма към вредни въздействия, тези фактори на околната среда могат да причинят дразнене на респираторната лигавица и съответно до хронично възпаление. За по-лесното представяне на основните причини за хроничен ринит, назофарингит и фарингит е следната класификация.

Важно е да се отбележи, че етиологията на хроничните респираторни заболявания в повечето случаи е комплексна. Това означава, че едновременното действие на няколко причини могат да доведат до заболяването. Затова понякога е трудно определянето на конкретната причина, довела до хроничното възпаление.

Инфекциозни причини

Както вече споменахме при повечето от пациентите се наблюдава инвазия на респираторната лигавица от инфекциозни агенти. Сред най-често срещаните такива са:

Вируси

• Риновируси
• Аденовируси
• Грипни и парагрипни вируси
• Коронавируси

Бактерии

• Streptococcus pyogenes
• Haemophilus influenzae
• Streptococcus pneumoniae
• Bordetella pertussis

Неинфекциозни причини

Ежедневието на повечето хора се състои от някои вредни фактори, чието действие в определен етап довежда до атрофични промени в респираторната лигавица. При други съществува професионален риск, свързан с работа в запрашена среда или с някои химични вещества, които крият риск от развитие на респираторно заболяване. Като такива причини се посочват:

• Тютюнопушене - вредното въздействие от тютюнопушенето се дължи на никотинът, съдържащ се в цигарения дим. Колкото по-продължително и редовно е излагането на цигарен дим (активно и пасивно тютюнопушене), толкова по-голям е шансът за развитието на атрофични промени в респираторната лигавица.
• Замърсена околна среда
• Професионални вредности
• Употреба на някои медикаменти - при продължителната употреба на лекарствени препарати като антидепресанти, орални контрацептиви се наблюдава хронично възпаление и оток на носната лигавица.
• Алергична реакция - много хора проявяват чувствителност към различни вещества от околната среда, наречени алергени. Едно от най-честите прояви при среща с даден алерген е алергичен ринит.

Патофизиология

Основните промени, които причинителите на заболяването индуцират са върху респираторната лигавица. Тя бива директно засегната от действието както на инфекциозните, така и на неинфекциозните причини. Имунната система и локалните защитни механизми реагират на дразнения чрез възпалителна реакция. Това е характерно за началните стадии на заболяването. Най-характерен и патогномоничен белег за хронифициране на процеса са атрофичните промени в респираторната лигавица. Разрасналата съединителна тъкан води до намаляване на кръвоснабдяването в слоевете на носната кухина, при което те изтъняват. Това до голяма степен благоприятства развитието на вторична бактериална инфекция, най-често от бета-хемолитични стрептококи. Именно затова, най-често причината за хроничен ринит, назофарингит и фарингит е комплексна.

Симптоми

Протичането на хроничните възпалителни заболявания на горните дихателни пътища е характерно и много сходно при засягането на отделните структури и органи. И трите заболявания в началото имат бурно и остро начало, което след известен период от време, ако пациентът не се подложи на лечение, може да хронифицира. Въпреки сходното протичане между заболявания, всяко едно от тях си има някои специфични симптоми в клиничната картина, които обикновено ориентират специалистите за конкретното заболяване.

Изображение: freepik.com

Неспецифични симптоми

Те се проявяват при всички възпалителни заболявания на горните дихателни пътища и на базата на тях не могат да бъдат разграничени отделните състояния. Сред тях са:

• Главоболие
• Отпадналост
• Умора

Ринит

Хроничен ринит представлява възпалително заболяване на носната лигавица, при което се проявяват следните характерни симптоми:

• Ринорея (назална секреция) - изтичането на бистър секрет говори за възпалително заболяване на носната кухина.
• Запушен нос - при ринит имаме възпалителен оток на носната кухина, което води до конгестия.
• Кихане - кихането представлява защитен механизъм на дихателните пътища, който се активира от дразненето на рецепторите, разположени в респираторната лигавица.

Назофарингит

Възпалителното засягане на горната част на фаринкса, комуникиращ с носната кухина, се нарича назофарингит. Най-характерните симптоми за назофарингит са:

• Хрема - най-характерният симптом за назофарингит е хремата. Тя се проявява клинично със засягане на носната кухина и поява на симптоми като запушен нос,зачервено гърло, носна секреция и запушен нос.
• Чувство за тежест в лицевата област

Фарингит

Фарингит, известен още като възпалено гърло, е едно от най-често срещаните заболявания. То протича със следните симптоми:

• Суха кашлица - кашлицата е непродуктивна и се провокира от дразненето на тусигенните рецептори, разположени в респираторния тракт.
• Зачервено гърло - при оглед, фарингеалната лигавица е силно зачервена и хиперемирана.
• Болка при преглъщане - освен зачервено, гърлото е силно болезнено при преглъщане. ТО създава известен дискомфорт при пациентите, което нарушава техното хранене.

Диагноза

Диагностицирането на хроничен ринит, назофарингит и фарингит не представлява трудност за лекарите, тъй като в повечето случаи подробната анамнеза и физикалните находки са достатъчни. За поставянето на диагнозата се следват следните стъпки.

Физикален преглед

Изображение: freepik.com

При съмнение за възпалително заболяване на горните дихателни пътища, най-информативна стойност има огледът на устната кухина. С помощта на дървена или метална шпатула, която служи за натискане на корена на езика надолу, ясно се визуализират фарингеалните структури. Търсят се възпалителни и атрофични промени по увулата, тонзилите, небцовите дъги и задната фарингеална стена.

Кръвни изследвания

Тъй като хроничен ринит, назофарингит и фарингит са възпалителни заболявания, при изследване на венозна кръв се установяват повишени стойности на възпалителните маркери - левкоцитоза, СУЕ, CRP. В повечето случаи кръвните изследвания не са наложителни, тъй като физикалната находка е достатъчна.

Назална ендоскопия

Назалната ендоскопия представлява миниинвазивно изследване, с помощта, на което ясно може да се визуализира носната кухина. Използва се при съмнение за хроничен ринит и назофарингит и дали са настъпили някои от усложненията на тези състояние, като обструкция на синусовите отвори.

Микробиологично изследване

При повечето от пациентите с горнодихателна респираторна инфекция се прави микробиологично изследване на материал взет от носната или устната кухина с помощта на памучен тампон. В рамките на няколко дни то може да покаже дали се касае за бактериална инфекция като основен причинител на заболяването или като едно от често настъпващите усложнения.

Диференциална диагноза

Хроничен ринит, назофарингит и фарингит могат да имат сходно протичане с множество други състояния. Сами по себе си, тези заболявания протичат почти еднакво и понякога е трудно тяхното различаване. Освен това, някои от най-честите състояния, които протичат по сходен начин са:

• Ларингит
• Круп (ларинготрахеобронхит)
• Перитонзиларен абсцес
• Инфекциозна мононуклеоза

Лечение

Първата и една от най-важните стъпки в лечението на хроничните заболявания на горните дихателни пътища е уточняване на точната причина, на която се дължи самото възпаление. Преустановяването на вредните фактори от ежедневието (например прекратяване на тютюнопушенето) единствено може да подобри общото състояние на пациентите.

За симптоматично облекчение на симптомите се използват някои от следните групи лекарствени препарати:

• НСПВС (Нестероидни противовъзпалителни средства)
• Аналгетици
• Назални деконгестанти - употребата на назални деконгестанти не трябва да бъде повече от 10 дни, тъй като носната лигавица развива известна зависимост към действието на капките, което може да влоши състоянието.
• Спрей за гърло
• Антибиотици - антибиотици се използват единствено при установен бактериален причинител на заболяването. Лекарят обикновено назначава широкоспектърни антибиотични лекарства, които са ефективни както за грам-положителни, така и за грам-отрицателни бактерии.

Някои от следните мероприятия също могат да бъдат от полза в подобряването на състоянието на заболелите:

• Прием на много течности
• Прием на храна, богата на витамини (плодове и зеленчуци)
• Почивка у дома

Усложнения

Ако пациентите с хроничен ринит, назофарингит и фарингит не се подложат на адекватно лечение, могат да настъпят някои от следните усложнения:

• Назални полипи - представляват доброкачествено разрастване на лигавицата на носната кухина. Те могат да варират по големина, като при достигане на по-големи размери, могат да доведат до обструкция на дихателните пътища. Това в повечето случаи налага хирургичното им отстраняване.
• Синузит - възпалението на някои от синусовите кухини е едно от най-честите усложнения на хронични възпалителни заболявания на носната кухина. Отокът на носната лигавица води до обструкция на синусовите отвърстия и тяхното засягане.
• Инфекции на средното ухо - поради известна комуникация между средното ухо и носната кухина е лесно разпространението на възпалителни процеси помежду им.

Прогноза

Прогнозата на хроничен ринит, назофарингит и фарингит е благоприятна. Почти винаги те са леко протичащи респираторни заболявания, които не водят до тежки животозастрашаващи усложнения.

Заглавно изображение: freepik.com