Носна кухина МКБ C30.0

Назалните злокачествени новообразувания са редки тумори, които съставлява около 3% от туморите на горни дихателни пътища. Поради непосредствената близост на носните кухини с параназалните синуси, определянето на специфичното място на възникване на големите назалния тумори често е трудно. Близостта им до важни структури като мозък, зрителните нерви и вътрешните каротидни артерии представлява сериозно предизвикателство за пред специалистите, ангажирани с лечението на тези заболявания.

Малигнените неоплазии на носна кухина могат да възникнат от вестибулум на носа, хрущял на носа, носни раковини, вътрешна част на носа, преграда (септум) на носа.

Етиологията на туморите на носна кухина е неясна, вероятно мултифакторна и резултат на нарушаване на регулаторните процеси на клетъчно ниво. Изтъква се значението на хроничните възпалителни заболявания (ринити, синуити), екзогенно фактори като: тютюнопушене, смъркане на емфие, кокаиномания, злоупотреба с алкохол. Известни са професионални вредности при работещи в химическа, петролна, дървопреработвателна промишленост, преработване на никел, при обработка на кожи. Други вероятни етиологични са минерални масла, хром и хромови съединения, изопропилови масла, бои, лакове, вдишване на изпарения при запояване и заваряване.

Злокачествените новообразувания на носна кухина могат да възникнат от различни клетъчни популации, изграждащи кухината. В носна кухина могат да възникнат следните хистологични форми:

1. Тумори с епителен произход:

• сквамозноклетъчен карцином;
• преходноклетъчен карцином;
• аденокарцином;
• аденоиден кистозен карцином;
• меланом;
• недиференциран карцином.

2. Неепителни тумори:

• рабдомиосарком;
• лейомиосарком;
• фибросарком;
• липосарком;
• ангиосарком;
• миксосарком;
• хемангиоперицитом;
• хондросарком;
• остеосарком.

3. Лимфоретикуларни тумори:

• лимфоми;
• плазмоцитом;
• гигантоклетъчен тумор.

Най-честите злокачествени тумори на носна кухина са:

1. Carcinoma planocellulare - представлява около 60 % от всички малигнени (злокачествени) тумори във външния нос и околоносните кухини. Диагнозата в началото е трудна и се основава на ринологичните, рентгенологичните и хистологичните изследвания.

2. Adenocarcinoma - среща се при около 10-15 % от случаите, расте като полипозна маса във вид на цветно зеле, лошо ограничена от околните тъкани, лесно чуплива с жълтеникаво - сивкав цвят. Диагнозата е хистологична.

3. Carcinoma adenocystica - добре диференциран карцином с три варианта: гландуларен, дуктален и солиден. Расте бавно, с ранно ангажиране на нервите, което обуславя силни болки от самото начало. Водят началото си от мукозата на външния нос и околоносните кухини и имат подчертана тенденция за васкуларна и периневрална пропагация.

4. Carcinoma acinocellulare - произлиза от ацинозните клетки на мукозата на външния нос и е съставен от кръгли до полигонални клетки с гранулирана ацидофилна протоплазма. Расте бавно с деструкция, склонен към метастазиране и рецидиви.

Вторичните тумори прорастват от съседните органи и са метастатични - от далечни туморни огнища, които се разпространяват по лимфогенен и хематогенен път.

Клиничното протичане в началните етапи на развитие на злокачествено новообразувание на носна кухина е без ясна симптоматика, която често авансира много бързо. Появяват се оскъдни кървави или гнойни секрети, затруднено носно дишане (често едностранно), хипосмия (понижено обоняние), главоболие, вътрешни и външни контурни деформации, зловонна миризма от устата (foetor ex ore). Могат да се появят симптоми, резултат на засягане областта около очите - изтръпване или болка, дислокация, дистония, зрителни нарушения и загуба на зрение. Други симптоми са разклащане на зъби, болки в ушите, затруднено отваряне на устата и увеличени лимфни възли в областта на шията.

Диагнозата се на злокачествено новообразувание на носна кухина се основава на клиничната картина и данни от анамнезата за хрема, която персистира дълго и не се повлиява от познатите капки за нос. Към този симптом се добавят данни за кървави жилки в секрета, главоболие, което често обхваща половината глава и се усилва при физическо или умствено натоварване. Туморите на носна кухина се диагностицират сравнително рано, поради по-ранната проява на обструктивни симптоми и кръвотечение от носа. Важни за диагнозата са ринологичните, рентгенологичните и хистологични изследвания. За определяне на степента на разпространение на тумора, ангажирането на околни структури, наличието на близки и далечни метастази се използват КАТ, MRI, PET.

Лечението на злокачествени тумори на носна кухина е радикално - хирургично премахване на туморната формация. В някои случаи се прилага и последваща телегаматерапия. Радиотерапията, като единствена модалност на лечение, се препоръчва при неоперабилен случаи, пациенти неподходящи за хирургично лечение или при лимфоретикуларни тумори. Комбинираната терапия, включваща оперативна интервенция и адювантна лъчетерапия с или без химиотерапия се използва при пациенти с тумори в напреднал стадий (Т3 и Т4), позитивни хирургични граници, периневрално разпространение, периваскуларна инвазия, цервикални лимфни метастази и рецидивиращи тумори. Химиотерапията може да има и палиативна роля за циторедукция.