Остър пансинуит МКБ J01.4

Остър пансинуит е заболяване с възпалителен характер, което засяга едновременно всичките синусови кухини (максиларни, етмоидални, фронтални и сфеноидални). Много често възпалението започва от засягане само на някои от синусите като впоследствие инфекцията се разпространява и обхваща и другите синусови кухини. Най-често засегнатите синусови кухини са именно максиларните, от които обикновено започва пансинуитът.

Причини

Като причинители на заболяването се посочват различни микроорганизми от бактериален или вирусен произход. В редки случаи при някои пациенти остър пансинуит може да бъде причинен от гъбична инфекция.

В много от случаите острият пансинуит е вследствие на първична инфекция на носната кухина и назофаринкса (ринит или остър назофарингит). Поради локалните промени в лигавицата на носната кухина могат да бъдат засегнати всички синусови кухини.

Някои от вирусните причинители, които могат да предизвикат първичната инфекция, водеща до остър пансинуит са:

• Риновируси
• Грипни и парагрипни вируси
• Аденовируси
• Коронавируси

Като бактерии, които могат да причинят това заболяване се посочват:

• S.aureus
• S.pneumoniae
• H.influenzae
• M.catarrhalis

Други причини, поради които може да възникне остър пансинуит, са:

• Алергии - това са реакции на свръхчувствителност към някои определени вещества с различна природа (домашен прах, различни храни, животни и др.), които причиняват оток на лигавицата на дихателните пътища поради инфилтрация от различни клетки и секретираните от тях медиатори (хистамин, серотонин). По този механизъм се получава обструкция на дихателните пътища, както и на отвърстията на синусовите кухини.
• Изкривяване на септума - септумът представлява стената, която разделя ноздрите една от друга. Той може да бъде засегнат поради различни причини. Най-често срещано е изкривяване на септума при лицева травма, която включва и засягане на носната кухина и нейните структури. Самото изкривяване води до нарушение във въздушния поток, или дори до пълното му спиране, което е предпоставка за развитието на възпалителен процес.
• Назални полипи или тумори - това са новообразувания с доброкачествен или злокачествен характер, които разрастват от епитела, покриващ носната лигавица. При достигане на достатъчно големи размери могат да причинят обструкция на някои от отвърстията на синусовите кухини, което благоприятства развитието на инфекциозно заболяване.
• Кистозна фиброза - известно още като муковисцидоза. Това е мултисистемно обменно заболяване, което се характеризира с мутация на определен ген, която може да се предава в поколенията. Най-сериозно се засягат дихателната система (бели дробове) и храносмилателна система (екзокринен панкреас). Белодробното увреждане може сериозно да наруши функциите на дихателната система, което следователно може да доведе до засягане на синусовите кухини.
• Състояния, които могат да доведат до отслабен имунитет

Патофизиология

Механизмите, по които възниква възпаление на някоя от синусовите кухини, са:

• Обструкция на синусовите отвърстия - запушването на синусовите отвърстия нарушава нормалното оттичане на секрети. Нормално секретите, които се образуват в синусите се придвижват единствено еднопосочно. При обструкция се получава задръжка на секретите в кухините, което благоприятства развитието на някои инфекциозни причинители. Най-често самата обструкция е причинена от оток на лигавицата на носната кухина от предхождаща първична инфекция (ринит, назофарингит). Механичната обструкция поради назални полипи и чужди тела също може да причини пансинуит, но в много редки случаи.
• Нарушение в муко-цилиарния апарат на синусите - най-често се причинява от настъпилата хипоксия в запушения синус, което още допринася към задръжката на произведените секрети. Цилиарната функция също може да бъде намалена или увредена от ниско pH, цигарен дим, химически токсини, дехидратация и лекарства.
• Променено количество и качество на слуз - при някои патологични състояния, например вирусна или бактериална инфекция, може да бъде нарушен съставът на произведения мукус, което се характеризира с повишаване на вискозитета му. Това отново затруднява неговото очистване от синусовите кухини.

Симптоми

Симптомите на заболяването са неспецифични като могат да се проявяват при всички възпалителни заболявания на синусите.

1. Чувство за налягане, натиск и болка в предната част на лицето - оплакване, което се среща и при изолирания остър максиларен синуит, както и при възпалението на фронталните и етмоидални синуси. Това е резултат от настъпилата назална конгестия, която повишава значително налягането в носната и синусовите кухини.
2. Назална конгестия - причинена от оток на лигавицата на носната кухина.
3. Възпалено гърло - чувство за парене и болка при преглъщане може да възникне при обхващане на ларинкса от възпалителния процес.
4. Гъст секрет от носа - секрецията от носа може да персистира като оплакване от страна на пациента като секретите са жилави, гнойни или слузно-гнойни.
5. Треска - обща слабост от страна на пациента (астеноадинамия), повишена температура, която в някои случаи трудно се повлиява от приложените лекарства.
6. Лицева болка, която се разпространява към зъбите - симптом, който говори за засягане на максиларните синуси.
7. Главоболие - обхваща целия череп и трудно се повлиява от медикаменти. В други случаи то може да бъде точно локализирано на проекциите на синусовите кухини. Често пъти болните описват главоболието като пулсиращо. Болките се засилват при преместването на главата рязко в различни посоки, но най-силна е болката при рязко изправяне на главата.
8. Кашлица
9. Лош дъх - насочва за наличието на гнойно възпалителен процес.

Всички тези неспецифични симптоми се срещат и при хроничен пансинуит. Важно е разграничаването на остро от хронично заболяване поради методите, които трябва да се приложат във връзка с лечението на заболяването. Най-общо за остър пансинуит се приема, когато оплакванията на пациента персистират не повече от 12 седмици. При персистиране на оплакванията се говори за хроничен пансинуит.

Диагноза

Диагнозата на заболяването се поставя на базата на оплакванията от страна на пациента, които само могат да насочват лекаря към дадено заболяване. За потвърждението на диагнозата се използват методи за визуализиране на възпалителния процес. Някои от методите, които служат за диагностициране на заболяването са:

• Предна риноскопия - метод, при който с помощта на специфични инструменти лекарят оглежда щателно носната кухина и носните проходи за евентуални патологични промени. Много често се забелязва локално зачервяване и оток на лигавицата.
• Образни методи - при съмнение за остър пансинуит е нужно да се направи КТ (компютърна томография) или ЯМР (ядрено-магнитен резонанс). При тях ясно се визуализира засягането на всички синусови кухини (четирите чифтни кухини).
• Други методи, които могат да помогнат при диагностицирането на остър пансинуит са палпацията на лицето в проекциите на синусите, което е съпроводено с болка. Аускултацията на белите дробове дава полезна информация, ако те са засегнати от заболяването. При предната риноскопия може да се използва тампон, с който да се вземе проба за микробиологично изследване, което да позитивира, ако причинителят е с бактериална природа.

В диференциално-диагностичен план е единствено важно разграничаването между бактериален или вирусен остър пансинуит, тъй като при бактериална инфекция лечението се състои в употреба на антибиотици, докато при вирусен причинител те не са необходими.

Лечение

Лечението на остър пансинуит варира в зависимост от етиологичния причинител:

• Вирусна инфекция - тя е с по-благоприятна прогноза. Обикновено симптомите отзвучават 2 седмици след първите появи. Пациентите използват лекарствени средства за облекчение на симптомите като:

1. Назални деконгестанти
2. Антипиретици
3. Неопиоидни аналгетици / НСПВЛ (нестероидни противовъзпалителни лекарства)
4. Физиологични назални спрейове

• Бактериална инфекция - при наличие на такава се използват антибиотици. При различните доказани бактерии се използват различни антибиотици, тъй като различните бактериални причинители са чувствителни на различни антибиотици, а са резистентни към други. Въпреки това се използват широкоспектърни антибиотици, които могат да повлияват на различни видове бактерии. Някои от тях са:

1. Амоксицилин с клавуланова киселина
2. Кларитромицин
3. Азитромицин
4. Второ или трето поколение цефалоспорини
5. Клиндамицин

• Гъбична инфекция - често това са имунокомпрометирани пациенти, които имат първичен или вторичен имунен дефицит (отслабена функция на имунната система). За лечението се използват антимикотични лекарствени средства.
• Алергии - при позитивиране на алергична реакция, която причинява бронхоспазъм и оток на лигавицата на дихателните пътища се използват антихистамини, които понижават алергичната реакция. Също така се използват НСПВЛ и кортикостероиди.

Превенция

За предпазване от заболяването могат да се вземат мерки свързани със спазването на хигиенни и битови норми като:

• Предпазване от цигарен дим
• Често измиване на ръцете
• Достатъчна почивка (доказано е, че недоспиването се отразява неблагоприятно на функцията на имунната система)
• Хранене с разнообразна храна, богата на витамини, за укрепване на имунната система
• Избягване на хора, които видимо са болни от грип или настинка
• Прием на много течности
• Ваксинация на децата

При неправилно предприето лечение заболяването може да хронифицира с персистиране на симптомите.

Хирургичното лечение на остър пансинуит се предприема единствено, когато имаме доказана механична обструкция, която е причината за нарушението на въздушната струя и дренирането на синусовите кухини. За индикации за операция се приемат следните състояния:

• Изкривяване на носната преграда - най-често се получава при травма.
• Наличие на носни полипи в носната кухина

Усложнения и прогноза

Симптомите на заболяването обикновено отшумяват при правилно проведено лечение. В редки случаи обаче заболяването може да протече асимптоматично (без оплаквания) и се открива едва тогава, когато се получат усложнения. Именно някои от тези усложнения могат да са животозастрашаващи и изискващи незабавна лекарска помощ:

• Инфекция на мозъка (енцефалит, менингит, менингоенцефалит) - в този случаи най-важното е идентифицирането на причинителя и прилагането на агресивна антибиотична терапия в големи дози за справяне с инфекцията.
• Птоза на клепача
• Парализа на някои от черепно-мозъчните нерви

Изображения: freepik.com