Хроничен пансинуит МКБ J32.4

Синусите са кухини изпълнени с въздух, разположени в лицевата област. Тяхната основна функция е олекотяване на самия череп, както и участие в овлажняването на вдишвания въздух. Те са още известни като параназални синуси поради разположението им около носната кухина, в която се отварят техните отвърстия.

Инфекциозните заболявания обхващащи синусите са сред най-разпространените заболявания в световен мащаб. Обикновено при повечето пациенти са засегнати единствено една или две от кухините. Когато, възпалителният процес обхваща едновременно всичките околоносни кухини с продължителност повече от 12 седмици, заболяването е известно като хроничен пансинуит.

Много често се наблюдава едновременното засягане на синусите и носната кухина от хроничен възпалителен процес, състояние известно в медицинската литература като риносинуит. Повечето случаи на хроничен синузит са след прекарана остра инфекция, която не е била лекувана правилно. Съществуват известни различия между острата и хроничната инфекция, които лекарят трябва да познава.

Честота

Хроничният синузит е едно от най-разпространените хронични заболявания в САЩ, засягащо лица от всички възрастови групи. Според проведени проучвания общото разпространение на хроничен синузит за населението на САЩ е 146 от 1000. От тези пациенти, повечето са с изолиран възпалителен процес, обхващащ само една или няколко околоносни кухини. Пансинуит е по-рядко срещан сред хората и в повечето случаи клинично се манифестира с по-тежко протичане.

Важна особеност за разпространението на пансинуит е различното време на отделните пазухи, в което те се развиват. Затова е общоприето за пансинуит, че деца под 10-годишна възраст не могат да боледуват. Въпреки това, острите и хроничните синузити са по-чести сред по-големи деца вероятно поради по-честото им излагане на различни инфекциозни агенти.

Причини

Хроничен пансинуит може да бъде причинен от различни инфекциозни и неинфекциозни причини. В повечето случаи на диагностициране на заболяването се цели именно уточняване на точната етиологична причина за заболяването, което има голямо отражение върху самото лечение. Пансинуит обикновено се наблюдава при:

• Алергии или астма
• Сенна хрема
• Носни полипи
• Муковисцидоза
• Девиация на носната преграда
• Имунодефицитно състояние (СПИН)
• Алергия и свръхчувствителност към аспирин
• Честото излагане на вредното действие на цигарен дим или други замърсители

При изброените състояния по-горе, пансинуит се наблюдава като придружаващо заболяване, докато като конкретни причинители на заболяването могат да се посочат различни инфекциозни агенти. За хроничното възпаление, най-често са отговорни бактериални причинители или гъбички.

Патофизиология

Механизмите, по които възниква възпаление на някоя от синусовите кухини, са:

• Обструкция на синусовите отвърстия - запушването на синусовите отвърстия нарушава нормалното оттичане на секрети. Нормално секретите, които се образуват в синусите се придвижват единствено еднопосочно. При обструкция се получава задръжка на секретите в кухините, което благоприятства развитието на някои инфекциозни причинители. Най-често самата обструкция е причинена от оток на лигавицата на носната кухина от предхождаща първична инфекция (ринит, назофарингит). Механичната обструкция поради назални полипи и чужди тела също може да причини пансинуит, но в много редки случаи.
• Нарушение в муко-цилиарния апарат на синусите - най-често се причинява от настъпилата хипоксия в запушения синус, което още допринася към задръжката на произведените секрети. Цилиарната функция също може да бъде намалена или увредена от ниско pH, цигарен дим, химически токсини, дехидратация и лекарства.
• Променено количество и качество на слуз - при някои патологични състояния, например вирусна или бактериална инфекция, може да бъде нарушен съставът на произведения мукус, което се характеризира с повишаване на вискозитета му. Това отново затруднява неговото очистване от синусовите кухини.

Симптоми

Симптомите на пансинуит БДУ обикновено са ориентиращи за вида на заболяването, като дори на базата на тях повечето лекари са в състояние да разграничат остра от хронична инфекция. Сред най-честите симптоми на заболяването са:

• Чувство за натиск в лицева област
• Тежка назална конгестия (запушен нос)
• Изтичане на гъсти секрети от носа
• Главоболие - то е доста характерно, като е локализирано на проекционните места на самите околоносни кухини.
• Лош дъх (халитоза)
• Умора

При вторична бактериална инфекция на хронично възпалените синуси обикновено се появяват симптоми, които са характерни за фебрилно-интоксикационния синдром. Сред тях са фебрилитет, кашлица, зачервено гърло и др.

Диагноза

Ако пациент е със съмнение за хроничен пансинуит, е нужно лекарят подробно да разпита за проявени симптоми, тяхната давност и продължителност, дали се повлияват от приложени медикаменти, както и за придружаващи заболявания. След това обикновено се преминава към физикален преглед, който има за цел да оцени общото състояние на пациента. За потвърждаване на диагнозата се използват различни диагностични методи, сред които са:

• Назална ендоскопия, риноскопия - при назалната ендоскопия се използва тънка тръба, наречена ендоскоп, на върха, на която има източник на светлина и камера. Те се вкарват в носната кухина и реално може да се придобие представа за различни патологични промени.
• КТ на глава и синуси - компютърната томография е предпочитаното образно изследване, при което ясно могат да се визуализират околоносните кухини. С помощта на КТ дори могат да се различат остър от хроничен възпалителен процес. Рентгеновото изследване също може да се използва, но КТ е с много по-голяма диагностична стойност.
• Микробиологично изследване - културелното изследване на носен секрет е задължително при всички пациенти, които са с хроничен пансинуит. След взимането на пробата, взетият материал се посява в специални хранителни среди, които благоприятстват бактериалния растеж.
• Алерологична проба - при съмнение за алергична реакция, лекарят е длъжен да назначи кръвен или кожен алергологичен тест, който обикновено се прави от алерголог.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза на хроничен пансинуит е голяма, като обхваща множество състояния със сходна симптоматика. Сред тях са:

• Алергичен ринит
• ГЕР (Гастроезофагеален рефлукс)
• Злокачествени назофарингеални тумори

Лечение

Лечението на хроничен пансинуит основно зависи от вида на етиологичния причинител на самото възпаление. При леките форми на заболяването се използват различни групи медикаменти, които са с противовъзпалително действие и намаляват изявените симптоми. В голям процент от случаите се препоръчва хирургично лечение, което е се използва за корекция на някои анатомични промени в структурата на носната кухина и синусите.

Медикаментозно лечение

Основните групи лекарствени средства, които се употребяват са за симптоматично облекчение. Сред най-често употребяваните са:

• Антибиотици - използват се единствено в случаи на доказан бактериален причинител на заболяването.
• НСПВС - имат противовъзпалителен ефект
• Назални деконгестанти
• Физиологични спрейове

Оперативно лечение

Тъй като, пансинуит е възпалително заболяване, засягащо всичките околоносни кухини, в повечето случаи на медикаментозно лечение е без особен успех. При пациентите с по-тежко протичащо възпаление се предприема хирургично лечение, което има за цел да облекчи симптомите. Метод за предпочитане е ендоскопският.

Усложнения

Усложненията на хроничен синуит са редки, но някои от тях могат сериозно да нарушат общото състояние на пациентите. Сред най-честите усложнения са:

• Разпространение на инфекцията към главния мозък и неговите обвивки (менингит)
• Трайна загуба на обоняние
• Проблеми със зрението

Прогноза

Хроничното възпаление на околоносните кухини може да персистира за дълъг период от време, като при някои пациенти може да има и вторични епизоди при неправилно проведено лечение. Нужна е консултация с лекарски специалист при персистиране на симптомите или при по-тежката им клинична изява. Въпреки това, в повечето случаи на хроничен пансинуит прогнозата е добра.

Изображения: freepik.com