Термични и химични изгаряния на главата и шията МКБ T20

Изгарянето представлява увреждане на тъканите на тялото в резултат на различни агенти, като топлинна енергия или химикали. Термични и химични изгаряния на главата и шията често се характеризират като тежки изгаряния поради потенциално увреждане на очите, ушите, дихателните пътища и белите дробове. Изгарянето нарушава способността на кожата да предотврати загубата на топлина и вода и да защитава срещу инфекции.

Такива увреждания често са свързани с тютюнопушене и употреба на алкохол. Много изгаряния могат да възникнат у дома, поради попарване от горещи течности или пожар, или на работното място, поради небрежност или трудова злополука. Индустрии, които поставят лицата с повишен риск от изгаряне на главата и шията, могат да включват всички производствени професии с участието на горещи машини и течности или газ, пропан или други запалителни течности.

Термични и химични изгаряния на главата и шията обхващат:

• ухо [всяка част]
• око и други области на лицето, главата и шията
• устни
• нос (носна преграда)
• окосмена част на главата (всеки участък)
• слепоочие (област)

Информация за термични и химични изгаряния на ограничени области на окото и неговите придатъци и устата и фаринкса може да прочетете тук:

• Термични и химични изгаряния, ограничени в областта на окото и придатъците му мкб T26
• Термично изгаряне на устата и фаринкса мкб T28.0

Изгарянията са класифицирани по степени според дълбочината на проникване на увреждането:

1. Първа степен изгаряне - засяга само най-горния слой на кожата (епидермиса) и причинява зачервяване без мехури.
2. Втора степен изгаряне - включва по-дълбоките слоеве на кожата и води до болезнени мехури. Повърхностно увреждане на дермата е много болезнено, но обикновено се лекува в рамките на три седмици без белези. Дълбоко увреждане на дермата, често причинено от огън или грес, води до образуване на белези.
3. Трета степен изгаряне - често изглежда много бледо и причинява малко болка, тъй като всички нервни окончания са били унищожени. Такива изгаряния често се дължат на пламъци, опарвания, химични агенти. Налице са значителни белези от този тип изгаряне с развитие на анормално втвърдяване на тези става, участващи в увреждането (контрактури).
4. Четвърта степен изгаряне - изключително дълбоко увреждане, което засяга и стриктурите под кожата, като например мускули и кости.

Размерът на увредената кожна повърхност, дълбочината на увреждането от изгаряне и местоположението определят сериозността на нараняването, получено в резултат на термични и химични изгаряния на главата и шията. Кожата на клепачите е много тънка (около 1 мм дебелина), позволявайки да се увеличи тежестта. Инциденти с тежки изгаряния също така включват инхалационно увреждане и наличие на допълнителни травми, което увеличава риска от възникване на усложнения или смърт.

В острия период на травмата пораженията могат да доведат до засягане на функцията на корнеята, конюнктивата, дихателните пътища и подвижността на шията. Хора със значителни лицеви изгаряния често страдат и от изгаряния на ушите, които могат да доведат до загуба на цялото външно ухо. Понякога поражението може да бъде толкова тежко, че да се стигне до засягане директно на мозъка.

Кожата и подлежащите структури на главата има своите характерни особености, които имат специфично влияние за протичането на раневия процес и общи увреди в организма след изгарянето. Някои от тях включват:

• Дебелина на кожата на лицето варира, като тя е най-тънка на клепачите. На някои области кожните придатъци са разположени много надълбоко в мастната тъкан под дермата. Потните жлези на лицето и главата са в най-голяма концентрация. Тези факти обясняват защо на пръв поглед по-дълбоките изгаряния епителизират спонтанно.
• Подкожната тъкан е рехава и богато кръвоснабдена. Това обяснява и големия оток, който се развива след изгарянето с максимум до 48 часа от изгарянето. Отокът при повърхностните изгаряния е по-голям. При дълбоките изгаряния поради развитие на некрози отокът отвън може да не е голям, но може да се развие навътре в тъканите и да притисне дихателните пътища и съдовете със съответните усложнения от това.
• Областта е силно инервирана. Тежкият оток води до значителни патологични промени по рефлекторен път като шок, стомашна дилатация, висока температура в ранния стадий и мозъчен оток, като тези промени са по-чести при децата.
• Отдемаркирането на некрозите и епителизацията на повърхностните изгаряния са бързи. Епителизацията става с няколко дни по-бързо, отколкото на същото по дълбочина изгаряне по други области на тялото, а отдемаркирането на некрозите също е с 5-7 дни по-рано. Космите на главата с дълбоко разположени фоликули се запазват дори при дълбоки изгаряния.
• Секрецията от устата и приемът на храна могат да доведат до инфектиране на раните и задълбочаване на изгарянето.
• Образуване на контрактури поради цикатрикси много бързо води до деформиране, малка уста и развитие на патологични тъкани.
• Ексудацията на течности при изгарянията на главата е голяма и това налага да се завишават приетите течности на болния в шок.
• Отокът създава дискомфорт, излъчва се неприятна миризма и пациентите се хранят трудно през устата, често и повръщат. Затова се оставят гладни 1-2 дни или се хранят сондово.
• Тези изгаряния могат да предизвикат мозъчен оток и при комплексна преценка приемът на течности може да се редуцира.
• Възможно е покачване на телесната температура първите дни след травмата, които могат да предизвикат ограничени или генерализирани гърчове на тялото.
• Тези изгаряния могат да предизвикат оток на лицето или в дълбочина и смущения в дихателната и храносмилателната дейност, както и мозъчен оток и дразнене на нерви. Затова такива пациенти трябва да се хоспитализират незабавно, независимо от неголямото изгаряне.
• При изгаряния, обхващащи цялото лице, не може да се разчита на хранене през устата, затова се приемат течности само интравенозно.

За леки и умерени изгаряния изследвания не са необходими. Ако се подозира очно увреждане при термични и химични изгаряния на главата и шията, е важно да се определи зрителната острота. При тежки изгаряния тестовете могат да включват: определяне на количеството на кислорода в кръвта, електролити, карбоксихемоглобин, кръвна захар, урея, пълна кръвна картина.

Сериозни изгаряния на очите, ушите и лицето обикновено изискват специализирани грижи поради риск от значителни белези и загуба на функция. Дишането е от първостепенно значение по време на първоначалната оценка и спешното лечение. Продължителността и естеството на лечението варират в зависимост от степента и обхвата на изгарянето и всички свързани с него увреждания.

Спешното лечение на първа и втора степен изгаряния включва потапяне на засегнатия участък в хладка течаща вода в продължение на 10 минути или повече, докато горящото усещане отшуми. Ако жертвата е изгорена през дреха, облеклото трябва да се остави на пострадалия и така да бъде потопен във вода. Химическите изгаряния изискват незабавно и обилно промиване за отстраняване на остатъчния химикал.

Лечението на изгаряния втора степен включва почистване, отстраняване на големи мехури (некректомия) и прилагането на антибактериален мехлем за изгаряне и незалепващи оклузивни превръзки. Ако на изгарянето му отнема повече от 3 седмици, за да се лекува, то може да бъде хирургично отстранено. Кожа се взема от друга част на тялото и се присажда, за да се ускори скоростта на изгаряне и да се минимизира инфекцията.

Трета и четвърта степен изгаряне изискват продължителна обработка. Повърхността, която е изгорена, се почиства и се отстранява мъртвата тъкан. Тежко изгорената кожа става стегната и твърда и е известна като струпеи. Реконструкцията на лицевите дефекти е голямо предизвикателство при термични и химични изгаряния на главата и шията. Дългосрочното лечение включва: предотвратяване на инфекция, ексцизия и присаждане, грижи, свързани с други травми, пластична хирургия и рехабилитация.

В областта на шията контрактури се развиват много бързо и затрудняват способността за дишане и хранене, както и извършване на обща анестезия. Поддържане на правилна позиция чрез шинирания, дори и да предстои оперативна интервенция, е важно и улеснява операцията, тъй като намалява развитието на контрактурите. Тъй като реконструкциите на шията изискват обикновено многоетапни операции, то към тях трябва да се пристъпва рано, като успоредно продължават и другите реконструктивни процедури. Ако се налагат ексцизии, то раната трябва да бъде ексцизирана широко между две странични медиални линии (вътрешни). Следоперативно носенето на шини и компресия трябва да продължи най-малко 6 месеца. При свободната кожна пластика се използва автоприсадки. Присадките покриват дефектите, прирастват лесно, но са склонни към контрактури (обездвижване).