Термични и химични изгаряния, ограничени в областта на окото и придатъците му МКБ T26

Изгаряния на окото могат да включват термично или химично увреждане на склерата, конюнктивата, роговицата и клепача. Химичните очни изгаряния се срещат по-често, както и представляват по-голяма заплаха за дълготрайни последствия.

Информация за анатомия на окото може да прочетете тук:

• Орган на зрението - око (oculus)

Термични и химични изгаряния, ограничени в областта на окото и придатъците му, възникват вследствие на експозиция на термични и химични агенти: висока температура, киселини, основи.

Термично увреждане на очите обикновено възникват в резултат на излагане на гореща течност, открит пламък, пара или горещи предмети като цигари и маша. Термично очно изгаряне възниква рядко, но при такива случаи често се увреждат от изгаряне и околните структури - вежди, клепачи, мигли. Експозицията на термичен агент предизвиква рефлекс на мигване, благодарение на който окото се предпазва от вредното влияние.

Бързината на рефлекса запазва окото от дълготрайни увреждания и последствия. Тъй като клепачът поема по-голямата част от термичното увреждане, това води до изключително висок процент на наличие на контрактури на клепача след инцидента.

Тежестта на термичните изгаряния на очите е свързана с продължителността на експозицията, както и с естеството на причинителя. В сравнение с горещите течности на водна основа, горещите течности на мастна основа са по-прилепчиви и следователно водят до дълбоко термично увреждане.

Класифицирането на термичните изгаряния на клепача е подобно на това на изгаряния в други области на кожата.

Първа степен термично изгаряне или повърхностно изгаряне на клепачите засяга само епидермалния слой на кожата. Този тип на изгаряне се характеризира с болка, зачервяване и оток.

Втора степен термично изгаряне засяга както епидермалния слой, така и дермалния слой на кожата. Проявява се с болка и зачервяване, както и наличие на мехури.

Трета степен термично изгаряне уврежда кожата на клепачите в цялата дълбочина на дермата, както засяга и подкожната тъкан. При пациентите се наблюдават черни или бели струпеи върху околните очни структури на кожните придатъци, които могат да доведат до контрактури. Изгаряне в пълната дебелина на кожата увреждане нервните окончания и е по-малко болезнено или дори безболезнено.

Химичните изгаряния на очите са често срещани, особено в промишлена обстановка, и представляват спешно състояние. Според проучване химичните очни изгаряния са сред водещите причини за трудови злополуки на очите.

Тежестта на очното изгаряне е пряко свързана с продължителността на излагане и на причинителя. По-специално, степента на химическите изгаряния зависи до рН на разтвора, продължителността на контакта, количеството на веществото и способността за проникване на веществото.

Тъканните щети от изгаряне са първоначално чрез денатурация и коагулация на клетъчни протеини и вторично чрез предизвикване на съдово исхемично увреждане.

Изгаряне може да настъпи от излагане на окото на химично вещество в твърдо, течно или газообразно състояние. Почистващи препарати и козметика са чести причинители на химично очно увреждане. Мощните алкални и киселинни вещества, съдържащи се в тези продукти, предизвикват увреждане от химично изгаряне.

Химични експозиции на окото могат да доведат до значително увреждане на повърхностния епител на окото, на роговицата и предния сегмент на окото. Перманентно едностранно или двустранно зрително увреждане може да възникне.

Алкални вещества могат да бъдат особено вредни. Алкалните химични вещества причиняват коликвационна некроза на повърхностния епител, която води до бързо проникване на химичния агент в по-дълбоките слоеве на окото. Възможно е да възникне необратимо увреждане на роговичната строма и ендотела, както и на структурите на предния сегмент.

Повечето киселинни вещества причиняват коагулационна некроза при експозиция на роговицата. Реакцията утаява повърхностни протеини, които служат като бариера за по-дълбоко увреждане, поради което увреждането от киселини има тенденция да бъде повърхностно.

Външната част на окото е покрита с роговица централно и конюнктивата периферно. И роговицата, и конюнктивата произвеждат некератинизиран епител, като имат способността за бърза регенерация и подновяване на повърхностния епител при възстановяването от увреждането.

Регенеративен процес започва в рамките на минути при леко вреда на епитела на роговицата. При по-голяма вреда оздравяването може да отнеме 4-5 часа, за да започне. Увреждания, които разрушават базалната мембрана, могат да изискват до 6 седмици за пълно излекуване. След значителни увреждания пълно възстановяване на роговицата може да не се случи.

Тежестта на увреждането от химично изгаряне е право пропорционално на областта на контакт на роговицата и дълбочината на проникване на веществото.

Алкални вещества проникват в окото по-лесно, отколкото киселини. Хидроксилните йони на основата причиняват осапунване на мастни киселини в роговицата, водещо до разрушаване и смърт на епителните клетки.

В зависимост от степента на проникване редица структури могат да пострадат от увреждане, включително епитела на конюнктивата и роговицата, базалната мембрана, стромалните кератоцити, лещата, стромалните нервни окончания, еписклерата, ириса и цилиарното тяло.

Редица алкални вещества предизвикат очно увреждане. Най-сериозните алкални изгаряния са свързани с експозиция на амоняк (увреждане на предния сегмент в рамките на една минута) и луга (дълбоко увреждане в рамките на 3-5 минути).

Магнезиев хидрооксид, който се съдържа във фойерверките, може да доведе до сериозни наранявания, тъй като причинява и двата вида увреждане - термични и химични изгаряния, ограничени в областта на окото и придатъците му.

При пациент с алкално изгаряне се установява хиперемия, хемоза и замъгляване на роговицата. Стромата може да има лек оток. Тежки алкални изгаряния се характеризират с непрозрачност на роговицата и лимбална исхемия.

Киселините причиняват по-малко тежки, по-фокални тъканни увреждания. Епителът на роговицата предлага умерена защита срещу слаби киселини. Водородните йони променят повърхностното pH, докато свързаните с тях аниони реагират с епителни и повърхностни стромални клетки, за да се утаят и денатурират повърхностните протеини.

Коагулираните протеини функционират като повърхностна бариера и предотвратяват вътреочно увреждане. Силни киселини могат да проникнат и да произведат модел на увреждане, подобен на този при изгаряне с основи, като се появява дълбоко увреждане, когато киселината е с pH 2,5 или по-малко.

Сярната киселина е най-честата причина за изгаряне от киселина. Тя рядко произвежда сериозни наранявания, освен ако няма допълнителни щети от термично увреждане. Киселини, съдържащи тежки метали, могат да проникнат и да произведат увреждане, подобно на тези, наблюдавани при алкални изгаряния.

Експозиция на флуороводородна киселина може да предизвика потенциално най-сериозните очни киселнни увреждания и заслужава специално внимание. Тя е с ниско молекулно тегло и се намира в множество промишлени и търговски продукти. Флуороводородната киселина може да съществува в газообразна или течна форма. След експозиция тази киселина прониква дълбоко в тъканите и причинява коликвационна некроза, която много прилича на причинена от основи. Флуороводородната киселина прониква бързо в структурите на предната камера и причинява опустошително очно увреждане.

При изгаряния, причинени от силни киселини, роговицата и конюнктивата бързо стават бели и непрозрачни. Епителът може да се излющи, оставяйки относително ясна строма. Това може първоначално да прикрие сериозността на нараняването. Роговицата в крайна сметка става непрозрачна. Много тежки изгаряния от киселина също така причиняват пълна роговична безчувственост, лимбална бледност и увеит.

Химичните изгаряния се класифицират в четири степени.

При първа степен химично изгаряне е налице загуба на роговичен епител. Няма конюнктивално исхемия. Прогнозата е много добра.

При втора степен химично изгаряне се установява оток и замъгляване на роговицата. Конюнктивалната исхемия засяга по-малко от една трета от лимбата. Някои трайни белези могат да се появят.

При трета степен химично изгаряне се наблюдава значително потъмняване на роговицата и лимбалната исхемия е по-малко от половината от лимбата. Прогнозата е променлива. Зрението обикновено е нарушено.

Четвърта степен химично изгаряне се характеризира с непрозрачност на роговицата и лимбална исхемия, по-голяма от половината от лимбата. Възможна е перфорация на очната ябълка. Прогнозата е лоша.

За термични и химични изгаряния, ограничени в областта на окото и придатъците му, тежестта се определя от дълбочината и степента на увреждане на епитела и лимбалната исхемия. Ако лимбата е засегната значително, роговицата може да развие повтарящи се епителни дефекти и може да се появи конюнктивална инвазия върху роговицата на окото в резултат на загуба на стволови клетки, отговорни за подновяване на роговичния епител.

Прогнозата зависи както от бързо разпознаване на състоянието, така и от спешна медицинска намеса. Това е особено важно при пострадали със съпътстваща политравма, при която други наранявания често са приоритет, но особено внимание трябва да се обърне на очните изгаряния, които чувствителни към време.

Химичните изгаряния са често двустранни и водят нерядко до опустошителна загуба на зрение. Очните усложнения на тежки изгаряния включват глаукома, перфорация на роговицата, катаракта, драскотини на роговицата, усложнения на конюнктивата и клепачите, отлепване на ретината и язви на роговицата.

Лечението на термични и химични изгаряния, ограничени в областта на окото и придатъците му, се провежда най-честото в спешно отделение.

На мястото на инцидента окото се измива с най-малко литър вода, ако е възможно промивката да продължава и по време на транспорта. В болницата лечението продължава. Окото е най-често в блефароспазъм, затова се прилагат местни антисептични и обезболяващи продукти. Отстраняват се чужди тела, промивката се извършва с 0,9% NaCl или вода, най-добре със спринцовка, докато pH стане неутрално. Установява се наличие на лезии посредством флуоресценция.

При изгаряне от флуороводородна киселина се прилага калциев глюконат. Консултациите и лечението от специалист са задължителни. Продължаващото лечение зависи от поражението. При по-продължително действие се увреждат клетъчните мембрани и другите структури. Често се уврежда периферията на корнеята, като централно тя е запазена.

При централни увреди може да се стигне до неоваскуларизация и цикатризиране, които изискват реконструктивни операции. Не са редки и други усложнения - катаракта (перде), иридоциклит. Те изискват хирургически интервенции, като блефаропластика, корнеална пластика и други пластично реконструктивни операции.