Химично изгаряне на клепача и околоочната област МКБ T26.5

Засягане на клепачите и околните структури е често срещано при лицеви изгаряния. Химичните увреждания обикновено са причинени от контакт с киселина или основа.

При химично изгаряне на клепача и околоочната област клепачите бързо се затварят в резултат на рефлексна реакция за защита на очите от увреждане. Въпреки това корозивни химикали могат да проникнат върху повърхността на окото и да го увредят.

Щетите от химично изгаряне са предимно следствие на денатурация и коагулация на клетъчни протеини и съдова исхемия. Най-опасните химически изгаряния включват силни киселини или основи.

Повечето химически изгаряния възникват по време на работа. В промишлеността се използват различни химикали всекидневно. Въпреки това, химически изгаряния възникват често и у дома в резултат на контакт с почистващи препарати и други домакински продукти.

Химическите изгаряния на очите могат да бъдат разделени в две категории: алкални изгаряния и киселинни изгаряния.

Киселинността или алкалността, наречена рН на веществото, се измерва по скала 1-14, с индекс 7 за неутрално вещество. Вещества с рН, по-малко от 7, са киселини, докато вещества с pH, по-голямо от 7, са основи. Колкото по-висок или по-нисък е индексът на pH, толкова по-киселинно или по-алкално е веществото и толкова повече щети може да причини.

Алкалните изгаряния са най-опасни. Основи, които имат високо pH, имат потенциал да нанесат опустошителни щети.

Киселинни изгаряния от химикали с ниско pH обикновено са по-малко тежки от алкалните изгаряния, тъй като нямат такава способност за проникване в тъканите. Изключение е изгарянето с флуороводорна киселина, което е толкова опасно, колкото алкално изгаряне.

Увреждането с киселини води до коагулационна некроза, която действа като буфер срещу по-дълбоко проникване в тъканите. Увреждане от основи причинява коликвационна некроза и прониква много по-дълбоко поради тъканно осапунване и следователно е свързано с по-голяма вреда.

Тежестта на химично изгаряне на клепача и околоочната област се класифицира в няколко степени.

Първа степен изгаряне е само повърхностно и уврежда епидермиса. Характерни са тази степен са оток и зачервяване. Кожата остава непокътната.

Втора степен изгаряне засяга както епидермиса, така и дермата. Наблюдава се свиване на кожата и формиране на мехури, изпълнени със серозна течност. Кожата е влажна, зачервена, оточна, болезнена. Възможно е образуване на белези.

Трета степен изгаряне уврежда кожата в цялата й дълбочина. Кожата изглежда овъглена или восъчна бяла. Често тази степен е безболезнена, тъй като са увредени нервните окончания. Обикновено е необходимо присаждане на кожа.

Плазмена ексудация и инфекция са чести ранни усложнения на изгаряне на клепача и околните структури, които намаляват степента на успех на присадките. Контрактури, ектропион и белези са най-честите последствия от забавяне на хирургичната намеса и присаждането на кожа след химично изгаряне на клепача и околоочната област, могат да доведат до експозиция на корнеята, язви на роговицата и дори слепота.

Изгаряне на клепачите и околните структури, особено в резултат на химичен агент, са критично спешно състояние. Лечението на химично изгаряне на клепача и околоочната област изисква големи усилия за защита на роговицата. Прилагат се мазила, съдържащи офталмологични антибиотици. Горният клепач е отговорен за овлажняването на роговицата.

Пациенти с изгаряния на клепачите се преглеждат всеки ден, особено по време на сън. Когато пациентът спи, волевият компонент на затваряне на клепача се губи и роговицата може да бъде частично изложена.

Оптималното време за извършване на присаждане на кожа на клепачите за дълбока втора или трета степен изгаряне все още е спорна. Повечето хирурзи смятат, че присаждането трябва да е възможно най-рано. Ранно присаждане на кожа увеличава риска от инфекция и усложнения. Въпреки това, забавено присаждане на кожа увеличава риска от хипертрофични белези на окото, асиметрия и други деформации, които могат да доведат до контрактури на клепача и да доведат до експозиция на роговицата.