Малкомозъчна атаксия с нарушение във възстановяването на ДНК МКБ G11.3

Малкомозъчна атаксия с нарушение във възстановяването на ДНК, известно в медицината още като атаксия-телеангиектазия (Синдром на Луис Бар), е рядко наследствено невродегенеративно заболяване, водещо до тежка инвалидизация.

Отличителни характеристики на заболяването са наличието на атаксия (нарушение на координацията) и телеангиектазии (разширение на малките кръвоносни съдове).

Етиологията е свързана с мутации в гена АТМ, разположен в хромозома 11q22-q23. Унаследяването на болестта е автозомно-рецесивно. Повечето от пациентите са хетерозиготи.

Патофизиологичните данни сочат, че генът АТМ е отговорен за синтезата на протеин, свързан с възстановяването на ДНК преди завършване на клетъчното делене. Ако увреждането е твърде тежко, генът АТМ е отговорен за апоптозата на клетката (програмирана клетъчна смърт), като по този начин предотвратява геномната нестабилност. При мутация в този ген се нарушава възстановяването на ДНК и клетката става изключително чувствителна на йонизираща радиация.

Клиничната картина се характеризира с прогресираща малкомозъчна атаксия, която започва във възрастта между 1 и 4 години, очедвигателна апраксия, телеангиектазии, чести инфекции, имунен дефицит и повишен риск от развитие на малигнени заболявания.

Основните характеристики на малкомозъчна атаксия с нарушение във възстановяването на ДНК включват:

• атаксия (нарушена координация на движенията), която се появява рано, но влошаването на състоянието настъпва в училищна или юношеска възраст
• очедвигателни нарушения - очедвигателна апраксия (нарушение в координацията на главата и движението на очите при преместване на погледа), страбизъм (кривогледство)
• неволеви движения
• телеангиектазии (разширени малки кръвоносни съдове), разположени в склерата на очите. Проявяват се във възрастта 5 - 8 години. Телеангиектазиите може да се появят и по кожната повърхност, подложена на пряко слънчево влияние
• чести инфекции
• повишена честота на ракови заболявания
• късен пубертет или ранна менопауза
• изоставане в растежа
• дизартрия (нарушение на речта)
• повишено слюноотделяне, особено при извършване на дейности, изискващи концентрация или при умора
• ендокринни нарушения - повишено окосмяване тестикуларна и овариална хипоплазия, нарушен глюкозен толеранс
• хематологични нарушения - лимфопения, анемия
• ранни възрастови промени по косата и кожата

Атаксия - децата прохождат нормално, но с напредване на възрастта се появява нестабилност, залитаща походка, необходимост от подпиране при нормален ход, като с течение на времето е необходимо придвижване с помощни средства. Нарушена е координацията и на очните движения и фините движения на ръката, поради което децата срещат трудност в четенето, писането, самостоятелното хранене. Прогресията на тези симптоми спира обикновено към 12 - 15 г. възраст, но се появяват неволни движения с характеристика на хорея, атетоза, дистония, миоклонус или фин тремор.

Дистална спинална мускулна атрофия с късно начало - около 20 г. възраст, симптомите са по-силно изразени в горните крайници, сухожилните рефлекси са отслабени или липсващи, сетивността е нормална, налице е статичен тремор. Електромиографски се установява денервация.

Телеангиектазиите се появяват във възрастта 5 - 8 години и обикновено се разположени в склерата на очите. Липсата им не изключва диагнозата. Представляват козметичен проблем и не предизвикват симптоми като болка и сърбеж. Понякога погрешно се диагностицират като кръвоизлив в окото или хроничен конюнктивит. Телеангиектазиите не променят характера си с времето. Разполагат се и по откритите части на тялото, изложени на пряко слънчево влияние, както и във вътрешните органи.

Нарушения в имунната система - намаление на един или повече класове имуноглобулини - IgG, IgA, IgE, липса на антитялосинтеза при инфекция, намален брой Т-лимфоцити, чести инфекции на дихателната и други системи.

Неоплазмени заболявания - повишен риск от развитие на злокачествени заболявания, особено В-клетъчен лимфом, левкемия и рак на гърдата. При терапията им трябва да се избягва лъчелечението и приложението на радиофармацевтици.

Кожните проблеми се състоят в преждевременно състаряване на кожата, преждевременно побеляване на косата, витилиго, брадавици, кожни грануломи.

Диагнозата малкомозъчна атаксия с нарушение във възстановяването на ДНК включва преглед от невролог, генетична консултация и други допълнителни изследвания. Лабораторно се установява високо серумно ниво на алфа-фетопротеин след 2 годишна възраст, ниско ниво на имуноглобулини - IgG, IgA, IgE, намален брой Т-лимфоцити. Други нарушения включват хромозомни аномалии, а ядрено-магнитният резонанс показва малкомозъчна атрофия. При генетично изследване се доказва недостиг на АТМ-протеин, намалена или липсваща функция на АТМ-гена или мутации в гена.

Диференциална диагноза на атаксия-телеангиектазия се прави с церебрална парализа, атаксия на Фридрайх и други наследствени заболявания.

Засега няма разработена специфична етиологична терапия. Препоръчва се физиотерапия, избягване на излагане на радиационни влияния, мониторинг на неоплазмите, профилактика на инфекциите, чрез приложение на ваксини, имуноглобулини.

Средната продължителност на живот на засегнатите е 25 години, като усложненията са предимно неопластични заболявания или тежки инфекции.

Профилактиката на малкомозъчна атаксия с нарушение във възстановяването на ДНК се състои в генетично консултиране на предразположените индивиди, тъй като родителите на засегнато дете са задължителни носители на АТМ-мутация въпреки, че може да са асимптомни.