Ревматоиден васкулит МКБ M05.2

Медицинският термин за наличие на възпалителни процеси в стените на кръвоносните съдове е васкулит. Васкулитът може да бъде ограничен в съдовете само на един орган или да бъде разпространен из цялото тяло. През 2012 година от International Chapel Hill Consensus Conference е приета съвременната обща класификация на васкулитите, спрямо която васкулитите биват:

1. Васкулити на големите съдове 
2. Васкулити на средните по размер артерии
3. Васкулити на малките съдове
4. Васкулити на различните съдове

Тези патологични състояния на кръвоносната система са разгледани в рубриката "системни увреждания на съединителната тъкан, неуточнени".

Всяко от заболяванията в групата на васкулитите се характеризира с особености, произтичащи от:

• вида на засегнатите кръвоносни съдове
• начина и тежестта на увреждане на съдовете
• вида и броя на засегнатите органи
• специфични отклонения в резултатите от лабораторните изследвания.

Етиологично установен васкулит вследствие на дългогодишен серопозитивен ревматоиден артрит се определя като ревматоиден васкулит. В световен мащаб болестта рядко надвишава 1% от общата популация на пациентите.

Ревматоидният васкулит от една страна се разглежда като форма на извън ставна проява на серопозитивния артрит, наподобяващо възлест полиартерит, а от друга като рядко усложнение. Поради рядкостта на състоянието, все още не са определени точните критерии за възникването на ревматоиден васкулит. Към момента се приема, че болестта няма полова, расова или етническа склонност на разпространение. Въпреки това, е определен профилът на типичния пациент с ревматоиден васкулит. Касае се за пациент с дългогодишна давност на болестта с агресивен ход на болестта и тежка форма на клиничната картина и наличие на ставно — костни деформации. При тези пациенти се установява взаимовръзка с генетична предразположеност (асоциация с HLA-DR4), вредни навици и лош терапевтичен контрол.

Серопозитивният ревматоиден артрит е автоимунно заболяване, при което клетките на имунната система предизвикват имунна реакция срещу собствените телесни клетки. Болестта започва бурно. Затова се предполага, че началото на патогенетичната каскада е вирусен причинител, но единствено при генетично предразположени пациенти. При възпалителния процес се активират Т-лимфоцитни хелпери, а те от своя страна активират цитокини и други химични медиатори. Като резултат на възпалителния процес се ангажира ставната синовия. Нарушава се регионалното кръвообращение и се сформира патологична тъкан, наречена панус. Нарушава и нормалната костна тъкан. Постепенно настъпва анкилозиране и деформиране на ставните и костите. Тези патологични промени са илюстрационно представени.

Болестта се презентира с болка, сутрешна скованост, оток и затруднени движения.

На практика всеки един орган на тялото може да бъде ангажиран. Трябва да се има предвид, че основно васкулитът се проявява по кожата и периферната нервна система. Рядко патологичният процес се разпростира до вътрешните органи като сърце или бъбреци, но при тяхното ангажиране болестта има тежък клиничен ход и може да се изявило като остра бъбречна недостатъчност или инфаркт на миокарда.

Клинична презентация на ревматоиден васкулит

• Кожа

Кожните прояви на болестта включват пурпура, подкожни възли и язви. Въпреки, че livedo reticularis е нетипичен симптом, то при ревматоиден васкулит се среща често. Прието е, че проява на ревматоиден васкулит единствено с кожни промени им благоприятна прогноза.

• Периферна нервна система

Втората по честота проява на ревматоиден васкулит е ангажиране на периферната нервна система. Тази патологична изява се дължи на възпаление на малките кръвоносни съдове, които изхранват нервната тъкан. Клинично се презентира като сензорна, двигателната и комбинирана полиневропатия.

• Сетивни органи

От сетивните органи болестни прояви се наблюдават основно по кръвоносните съдове на очите. Нарушава се изхранването на роговицата, което клинични се изявява като нарушение на остротата на зрение.

• Висцерално ангажиране

Клиничната изява на възпалителни промени в съдовете на вътрешните органи може да протече под остра или хронична форма. Остро нарушение на регионалното кръвообращение на сърцето може да протече като инфаркт на миокарда, а хроничният процес протича като сърдечна недостатъчност. Остра бъбречна недостатъчност при бъбречно ангажиране се наблюдава по-рядко в сравнение с интерстициалния нефрит или хроничния гломерулонефрит. При нарушаване на регионалното кръвообращение на органите на гастроинтестиналния тракт се наблюдават исхемични промени по панкреаса, слезката, черния дроб и червата.

• Централна нервна система

Особено опасно състояние при нарушена на кръвообращението на централната нервна системае мозъчният удар. Преходни нарушения на кръвообращението се изявява като синкоп (припадък).

Диагностиката на ревматоиден васкулит се базира на клинични и параклинични изследвания. От анамнестичните данни е важно да се уточни първичното заболяване, а именно серопозитивен ревматоиден артрит. След подробната анамнеза лекарят предприема физикален преглед включват основните похвати оглед, палпация, перкусия и аускултация на сърце и бял дроб. За установяване на очни промени се прилагат тестове за зрителна острота. От лабораторните данни водещо значение имат ревматоидния фактор и антинуклеарните антитела. Те отъждествяват първичното заболяване. Активният възпалителен процес лабораторно се установява при повишените стойности на С-реактивния протеин и скорост на утаяване на еритроцитите. Високи стойности на трансаминазите свидетелстват за чернодробно ангажиране, а тези на амилазата в кръвта на панкреаса. Конвенционален метод за образно изследване остава ултразвуковото изследване (артросонография, ехокардиография, ехография на коремни органи). При изследване на бял дроб се прави рентгенография.

Лечението на заболяването се основава на лечение и контрол на ревматоидния артрит. При кожно ангажиране могат да се прилагат локални терапевтични средства. Препоръчват се медикаменти, които имат гастропрототективен и хепатопротективен ефект.