Лечение при болест на Хочкин (лимфом на Ходжкин)

Неопластичните заболявания (тумори, рак) засягат не само отделни органи в тялото, но могат да поразят и лимфната система, като най-често се ангажират лимфните възли. Едно от най-честите заболявания на лимфната система и циркулация е болестта на Хочкин (среща се още и като болест на Ходжкин, лимфом на Ходжкин, лимфогрануломатоза).

Често заболяването показва бавна прогресия с постепенно развитие на симптомите, които често могат да бъдат погрешно диагностицирани. Най-често се засягат лимфните възли в областта на шията, като в зависимост от броя на засегнатите лимфни възли и тяхната локализация (в шията, в едната половина на тялото, в цялото тяло) заболяването се подразделя на четири стадия, всеки от които показва различни особености в протичането, различен терапевтичен отговор към приложеното лечение и е с различна прогноза.

Полезна информация за отделните видове и особености в клиничното протичане при Ходжкинов лимфом, методите за поставяне на диагнозата и прогнозата може да намерите в раздел Заболявания:

• Болест на Хочкин

Изключително важно е правилното поставяне на диагнозата и отдиференцирането на неоплазмата от другите видове туморни образувания, засягащи лимфните структури (главно с така наречените неходжкинови лимфоми).

След поставяне на правилната диагноза се назначава своевременно лечение при болест на Хочкин (лимфом на Ходжкин), което обикновено следва утвърдените като стандартни схеми от онкологичните здравни организации в цял свят.

Видът на терапевтичната схема се определя индивидуално при всеки отделен пациент в зависимост от редица фактори, като с най-голямо значение са видът на тумора (хистологични особености), локализацията, наличието на метастази (разсейки), възрастта и общото здравословно състояние на пациента.

Най-често се прилагат самостоятелно или в комбинация химиотерапия, лъчетерапия, лечение с определени лекарства (имунотерапия, биологична терапия, кортикостероиди и други), хирургично лечение.

При неоперабилни пациенти, пациенти, които не се повлияват от утвърдените терапевтични схеми или при приложение на фона на етиологичното лечение се назначава и подходяща палиативна терапия, целяща облекчаване на комфорта на пациента.

Лечение при болест на Хочкин (лимфом на Ходжкин): химиотерапия, лъчетерапия

Утвърдени като едни от стандартните методи за лечение при болест на Хочкин, химиотерапия и/или лъчетерапия се прилагат след обстоен преглед на пациента и провеждане на необходимите изследвания (лабораторни за определяне на тежестта на пораженията върху лимфната система и образни за определяне на конкретната локализация и брой на засегнатите лимфни възли).

Обикновено терапия на първи избор е химиотерапията, последвана при необходимост от един терапевтичен курс с лъчетерапия. При определени форми на болестта лъчетерапията е метод на първи избор с или без последващо допълнително лечение.

Химиотерапията е вид системно лечение, при който се прилагат определени лекарства, самостоятелно или в комбинация (в утвърдени схеми), чийто основен ефект и цел е потискане на размножаването, растежа и развитието на раковите клетки.

При лимфом на Ходжкин изключително рядко се прилага монохимиотерапия (химиотерапия с едно лекарство) във връзка с ниската ефективност от лечението и бързото развитие на лекарствена резистентност.

В масовия случай се прилага полихимиотерапия, при която се използват две или повече лекарства, обикновено в утвърдени терапевтични схеми. Лекарствата се прилагат обикновено парентерално (интравенозно или с помощта на специални катетри) и в редки случаи перорално (определени медикаменти се усвояват отлично и след перорално приложение).

Към едни от най-често използваните утвърдени схеми химиотерапия се включват следните (използваните абревиатури включват обикновено първите букви от препаратите или алтернативни при наличие на дублиране на първите букви в имената им):

• комбинацията ABVD: често използвана като първа линия химиотерапия във връзка с високата си ефективност, като се прилага обикновено на всеки две седмици за период от два до осем месеца. Представлява комбинация от лекарствата доксорубицин (адриамицин), блеомицин, винбластин и дакарбазин
• комбинацията BEACOPP: също считана за схема на химиотерапия от първа линия, която се прилага в определен дозов режим. Включва препаратите блеомицин, етопузид, доксорубицин, циклофосфамид, винкристин, прокарбазин и преднизон. Добавянето на кортикостероид (преднизон) в комплексната схема подобрява ефективността на лечението
• комбинацията ICE: при липса на постигане на желаната ремисия след приложението на схемите от първа линия на химиотерапията се прилагат алтернативни схеми, като ICE е една от тях. Включва препаратите ифосфамид, карбопластин и етопузид, обикновено прилагани на всеки две до три седмици в няколко цикъла
• комбинацията ESHAP или DHAP: друга терапия от втора линия (при неуспех от приложението на първа линия) включва лекарствата етопузид, метилпреднизолон, високи дози цитарабин и цисплатин или комбинация от дексаметазон, високи дози цитарабин и цисплатин. Тези режими обикновено се прилагат на всеки три седмици в два до четири цикъла. Включването на кортикостероиди (дексаметазон, метилпреднизолон) подобрява ефективността от терапията
• комбинацията GVD или GDP: представлява химиотерапевтична комбинация от втора линия, която включва препаратите гемцитабин, винорелбин и доксорубицин или гемцитабин, дексаметазон и цисплатин. Режимите с гемцитабин обикновено се прилагат две седмици подред, последвани от една седмица почивка или през седмица

Дозовият режим, продължителността на терапията и честотата на приложение на отделните комбинации се определят индивидуално от лекуващия медицински екип, съобразно особеностите при конкретния пациент.

Важна особеност, която следва да бъде разяснена предварително на пациентите, е рискът от поява на различни по тежест странични ефекти в хода на химиотерапията, като едни от най-честите включват умора, слабост, главоболие, гастроинтестинални прояви (най-често гадене, повръщане, диария), но са възможни и по-сериозни нежелани прояви като сърдечно-съдови увреждания, засягане на репродуктивните способности, увреждане на хемопоезата, отделителната и чернодробната функция.

При много от пациентите след извършването на химиотерапия и приключване на лечебния курс се назначава подходяща лъчетерапия, като дозата на облъчване, честотата (всеки ден, през ден, през два дни) и продължителността на лечението (обикновено в диапазона между 3 и 7 седмици) се определят индивидуално.

Обикновено се облъчва само засегнатата от туморния процес анатомична област с цел намаляване на рисковете от системни нежелани прояви. Едни от най-честите странични ефекти от приложението на лъчетерапия включват зачервяване и оток на облъчваното място, косопад и опадане на космите в облъчваната зона, общ дискомфорт и умора, увреждане на хемопоетичната система и други.

При неосъществени репродуктивни планове е необходимо предварително обсъждане с лекуващия лекар на възможностите за съхраняване и запазване на репродуктивните способности след приключване на лечението (замразяване на яйцеклетки, сперматозоиди и други).

При голям процент от пациентите приложението на химиотерапия с или без лъчетерапия дава добри резултати, като се постига ремисия (периоди без активност на болестта) с различна продължителност.

При рецидив на лимфогрануломатозата или при неуспех от приложените методи се назначават други методи за лечение на неоплазмата.

Други средства за лечение при болест на Хочкин (лимфом на Ходжкин)

Съществуват редица други методи за лечение при лимфом на Ходжкин, които се прилагат обикновено като алтернативна опция при липса на ефект от приложените първоначални мерки, при рецидив на болестта или при наличие на противопоказания за приложение на химиотерапия и/или лъчетерапия.

Важна особености в определянето на терапевтичния план е индивидуалният подход при всеки отделен пациент. При някои пациенти като една от първите мерки на лечение може да се приложи хирургично лечение, последвано от химиотерапия и/или лъчетерапия, докато при други хирургичното лечение може да е дори противопоказано.

Към едни от най-често използваните алтернативни на основното лечение терапевтични методи за повлияване на болестта на Хочкин се включват:

• хирургично лечение: в началните стадии на болестта (при наличие на засягане от малигнения процес на единични лимфни възли в ограничена анатомична зона) може да се обсъди хирургично лечение, като целта е отстраняване по оперативен път на засегнатите структури, обикновено последвано от подходяща химиотерапия. Като цяло хирургичните способи са застъпени предимно в диагностицирането на болестта, за което е необходима биопсия от съмнителен лимфен възел
• трансплантация на костен мозък: при напредналите форми на болестта и чести рецидиви се обмисля извършването на трансплантация на костен мозък, която най-общо бива автоложна (източник на костен мозък е самият пациент, като материал се взима преди извършването на химиотерапия и/или лъчетерапия) и алогенна (с източник здрав донор на костен мозък, като е необходимо съвпадение по определени параметри). Процедурата крие известни рискове от поява на краткосрочни или дългосрочни нежелани ефекти, някои от които могат да бъдат подходящо профилактирани със съответната медикаментозна терапия
• трансплантация на стволови клетки: съвременен метод на лечение на подобен тип неоплазми, който все повече замества трансплантацията на костен мозък, е трансплантацията на стволови клетки, която се отличава с по-висока ефективност, по-добра поносимост и по-нисък риск от странични ефекти, но често е трудна за осъществяване във връзка с намирането на подходящи донори. В зависимост от източника на стволови клетки отново се различават автоложна и алогенна трансплантация, както и сравнително рядко приложимата сингенна трансплантация (при наличие на близнак или тризнак на пациента). Макар и по-безопасна алтернатива от трансплантацията на костен мозък, този вид лечение също крие своите рискове, за които е необходимо да се проследяват пациентите и своевременно реагиране при необходимост
• имунотерапия: имунотерапията е сравнително нов метод на лечение, при който се използват определени препарати за осъществяване на ефективна борба с раковите клетки. За лечението при лимфом на Ходжкин едни от най-често използваните лекарства в рамките на имунотерапията (биологично лечение) са ритуксимаб и брентуксимаб, като такъв вид терапия не е възможна във всички лечебни заведения. Лечението с тези препарати крие риск от поява на различни странични ефекти, най-често изразяващи се в интестинални прояви, грипоподобна симптоматика, хематологични увреждания и други. Все още продължават изследванията на ефективността и безопасността на тези и други лекарства за повлияване на болестта

При ранно диагностициране на болестта и назначаване на подходящо, индивидуализирано лечение при отделните пациенти с лимфом на Хочкин, прогнозата на неоплазамата е добра с петгодишна преживяемост при първи и втори стадий в рамките на 90 до 95 % с постепенно намаляване с напредване на болестта и петгодишна преживяемост от 65 процента в четвърти стадий.

Палиативно лечение при болест на Хочкин (лимфом на Ходжкин)

Палиативното лечение се прилага основно с цел подобряване комфорта на пациента, облекчаване на симптомите, свързани с болестта, облекчаване на прояви (нежелани ефекти) в резултат от проведеното лечение и други.

Палиативната терапия при болест на Ходжкин включва различни техники и методики от класическата и алтернативна медицина.

Едни от най-често използваните средства, методики и техники за палиативна терапия при този вид неоплазма включват:

• палиативна хирургия (палиативно оперативно лечение): при наличие на значително увеличени лимфни възли в резултат от туморния растеж при някои пациенти се прилага палиативно оперативно лечение с цел облекчаване на симптомите, свързани с притискане от нарасналия тумор на разположените в съседство тъкани, структури, съдове и нерви
• палиативна химиотерапия и/или химиотерапия: при авансирали форми на болестта химиотерапията и лъчетерапията могат да се прилагат с палиативна цел за облекчаване на някои от проявите на болестта, за ограничаване на прогресията на неплазмата или за симптоматично повлияване, като обикновено се използва някоя от утвърдените схеми за полихимиотерапия в стандартните или в по-ниски дози
• палиативна медикаментозна терапия: прилагат се лекарства от различни фармакологични групи с цел облекчаване на някои от симптомите на болестта. Така например едни от най-често прилаганите лекарства са антиеметици (за облекчаване на проявите на гадене и повръщане), аналгетици (обезболяващи при наличие на болков синдром), антидепресанти и лекарства за стабилизиране на настроението (за овладяване на емоционалния статус на пациентите), витаминни добавки, ензимни препарати (при проблеми с храносмилането) и много други
• техники за подобряване на психическия и емоционален тонус: освен с помощта на медикаменти за справяне с депресивните епизоди, често наблюдавани при поставянето на онкологична диагноза и особено при напредване на процеса, могат да се използват различни техники от алтернативната медицина, като например медитация, техники за релаксация и дълбоко дишане, акупунктура, йога, но също и психотерапия, трудова терапия и други в зависимост от състоянието на пациента

Ранното лечение при болест на Хочкин (лимфом на Ходжкин) показва относително добра прогноза, с добра петгодишна преживяемост и нисък риск от рецидив. Поддържането на дългосрочна ремисия с помощта на допълнителна терапия след основното лечение, редовни профилактични изследвания и често мониториране състоянието на пациентите е в основата на добрия изход от болестта.