Трансплантация на костен мозък

В световен мащаб се наблюдава тревожна тенденция за повишаване на честотата на онкологичните заболявания, като различните видове рак засягат лица от всички възрасти и често протичат агресивно, тежко и трудно се поддават на прилаганите стандартно лечебни схеми (химиотерапия, лъчетерапия).

Създаването, разработването и внедряването в клиничната практика на нови, подобрени, ефективни и безопасни методи на лечение е основен приоритет на съвременната медицина и усилията на специалистите в областта са насочени именно към тази цел. За съжаление са необходими много време, средства и ресурси за създаването на подобен метод на лечение.

На този етап медицината има своите алтернативи, които се прилагат при неуспех от провеждането на химиотерапия и лъчелечение, като една от тях е трансплантация на костен мозък.

Въпреки че манипулацията в последните години се замества от нейната подобрена версия, а именно трансплантация на стволови клетки, методът все още намира приложение при някои заболявания и води до така желания ефект.

Терапията крие своите рискове, които са сравнително добре проучени и предвидими, което позволява активно противодействие и минимизирането им до колкото е възможно.

Какво представлява трансплантацията на костен мозък?

Костният мозък представлява специализирана тъкан, откриваща се в каналите на дългите кости и в кухините на гъбестото костно вещество, която представлява първичен или централен лимфоиден орган.

Изпълнява функциите на главен хемопоетичен и лимфопоетичен орган, като при нормална функционална активност е отговорен за поддръжката на редица процеси.

Изображение: freepik.com

Подробна информация за вида, устройството, анатомичните и физиологични особености на костния мозък може да намерите на:

»раздел Анатомия: Костен мозък

»раздел Физиология: Костен мозък

Костният мозък е отговорен за продукцията на кръвните клетки (еритроцити, тромбоцити, както и различните видове бели кръвни клетки, каквито са гранулоцити, моноцити, лимфоцити и други).

В резултат от въздействието на различни фактори (подлежащо неопластично или автоимунно заболявания, вследствие на приложено агресивно лечение, като например радиотерапия, химиотерапия) се наблюдава различно по тежест увреждане на костния мозък и съответно увреждане на неговите основни функции.

При наличие на сериозно увреждане на костния мозък след консултация и внимателно обсъждане със специалист се предприема трансплантация на костен мозък.

В зависимост от източника (донора) на костен мозък се различават няколко основни вида костномозъчна трансплантация, а именно:

• автоложна трансплантация: източник на костен мозък е самият пациент. Костният мозък се взема от него преди извършване на лъчетерапия и химиотерапия, ако не е засегнат от малигнен, некротичен процес или фиброза. Автоложната трансплантация се отличава с най-нисък риск от нежелани ефекти и реакция на отхвърляне
• алогенна трансплантация: източник на костен мозък е здрав донор, съвместим по антигените на главния комплекс на тъканната съвместимост с пациента, като най-подходящи са братя и сестри на донора, но е възможно съвпадение и при непознати лица (в този случай откриването на подходящ донор се затруднява и забавя времево). Основните рискове при алогенната трансплантация са свързани с поява на реакция на отхвърляне на присадката
• сингенна трансплантация: източник е здрав еднояйчен близнак, като тази манипулация се отличава с изключително висока успеваемост и ефективност, но се среща рядко в клиничната практика (шансовете пациентът да има близнак или тризнак, съотнесени към общата популация, са относително ниски)

При избора на съответния вид манипулация се съблюдават редица фактори, като вид и тежест на болестта, наличие на подходящ донор, общо здравословно състояние на пациента и други.

При кои заболявания се извършва трансплантация на костен мозък?

Показанията за извършване на костномозъчна трансплантация включват предимно различни по тежест заболявания и увреждания на хемопоезата (злокачествени новообразувания, доброкачествени неоплазми, вродени състояния, придобити увреждания в резултат от друго заболяване или лечебно мероприятие), като например апластична анемия, различните видове левкемия, лимфоми, множествен миелом, вродена неутропения, различни видове анемия и други.

В някои случаи трансплантация на костен мозък се назначава във връзка с предшестваща химиотерапия, в резултат от която са настъпили тежки увреждания на хемопоезата и увреждане на костния мозък, нарушаване на неговите функции и невъзможност за продукция на кръвни клетки.

Показанията за извършване на костномозъчна трансплантация включват:

• Болест на Хочкин
• Дифузен нехочкинов лимфом
• Фоликуларен (нодуларен) нехочкинов лимфом
• Нехочкинов лимфом, неуточнен
• Комбинирани имунодефицитни състояния
• Лимфоидна левкемия
• Лимфоцитно изчерпване
• Миелоидна левкемия
• Левкемия, неуточнена
• Остра еритремия и еритролевкемия
• Остра мегакариобластна левкемия
• Остра миелофиброза
• Остра промиелоцитна левкемия
• Остра панмиелоза
• Периферен Т-клетъчен лимфом
• Друга моноцитна левкемия
• Други сфинголипидози
• Други уточнени имунодефицити
• Други и неуточнени Т-клетъчни лимфоми

За постигане на оптимални резултати е необходимо предварително подробно запознаване със състоянието на болния (лабораторни, образни и инструментални изследвания), наличието на подлежащи заболявания и болестни увреждания и редица индивидуални особености. Лечебният метод се прилага в случай на липса на ефект от приложените до този момент терапевтични мерки.

Основните цели на лечението включват постигане на ремисия (трайна липса на активност на онкологичния процес) и/или пълно излекуване на болния (възможно при определени заболявания).

След провеждането на терапията е необходимо дългосрочно проследяване на пациентите, тъй като са налице множество рискове от нежелани ефекти и усложнения в резултат от терапията, които следва да се имат предвид с цел своевременна реакция и минимизиране на последствията.

Какви рискове крие извършването на трансплантация на костен мозък?

Преди извършването на процедурата е необходимо подробно, обстойно и внимателно изследване на пациента за наличието на фактори, които се явяват противопоказание за извършване на манипулацията или повишават рисковете от появата на странични ефекти.

Така например задължително се изследват функционалната активност и състояние на сърдечно-съдовата, белодробната, бъбречната и чернодробната функция, като при наличието на отклонения от нормата се назначава съответна терапия за корекция и нормализиране на състоянието. След стабилизиране състоянието на пациента се предприема трансплантация на костен мозък.

Изключително важен фактор са и приеманите от болния медикаменти, като преди извършването на процедурата (няколко дни до няколко седмици) е възможно преустановяване на лечението, тъй като някои лекарства могат да окажат негативно въздействие върху резултатите и отговора на организма след извършването на трансплантацията.

Самата процедура сама по себе си също крие известни рискове, но при спазването на стандартите за провеждането на манипулацията рисковете са минимални.

Най-общо нежеланите реакции след трансплантация на костен мозък се подразделят на остри, които се развиват скоро след процедурата и хронични, които се развиват след известен период от време, като голям процент от острите и хронични нежелани ефекти са предвидими, във връзка с което състоянието на пациентите се проследява редовно.

Едни от най-честите нежелани ефекти, наблюдавани след процедурата, включват гадене и повръщане, поради което често на пациентите профилактично се прилагат различни по вид антиеметици (лекарства срещу повръщане).

Относително честа и сериозна странична реакция е повишеният риск от поява на инфекция скоро след извършване на манипулацията, поради което пациентите трябва да бъдат особено бдителни, предпазвайки се с помощта на различни мерки (ограничаване на достъпа на други хора в дома, избягване на населени места, използване на лични предпазни средства и други).

Повишеният риск от инфекции се дължи на намаления брой бели кръвни клетки, които са едни от главните фактори, предпазващи организма от инвазията от патогени (бактерии, гъбички, вируси), като често се наблюдава рязко влошаване на състоянието в резултат от заразяване с банални, сезонни, безобидни за здравия човек инфекции. По тази причина се препоръчва още при първите сигнали за начеващ инфекциозен процес да се потърси медицинска помощ и да се назначат подходящи антимикробни средства, съобразени с вида на причинителя.

Няколко седмици след процедурата във връзка с намаления брой тромбоцити е възможно лесно, дори спонтанно кървене (от носа, от венците, посиняване след поставяне на инжекции), поради което е необходимо пациентите да бъдат предупредени предварително.

Сериозна остра нежелана реакция е развитието на реакция на отхвърляне на присадката, която се наблюдава при голям процент от пациентите и се развива една седмица след трансплантацията (за остра реакция се счита реакцията, развиваща се 10 дни до три месеца след трансплантацията). Характеризира се с появата на кожен обрив, жълтеница, гадене и повръщане, отслабване на тегло и други, като налага спешно назначаване на терапия с подходяща комбинация от кортикостероиди и имуномодулиращи средства.

За хронична реакция на отхвърляне на присадката се говори при развитието на реакция след три месеца до година и половина след трансплантацията. Протича с полиморфни, неспецифични прояви (промени по кожата, диария, болки в корема, жълтеница, задух, инфекции и други) и налага своевременно адекватно лечение.

Други възможни странични ефекти, наблюдавани след извършване на трансплантация на костен мозък, включват увреждане на черния дроб, поява на вторични неопластични процеси или рецидив на първичното новообразувание, увреждане на репродуктивните възможности и други.

Във връзка със сериозните нежелани ефекти, свързани с манипулацията, се препоръчва предварително обсъждане на възможните рискове с пациента и запознаването му с тях.

За постигане на оптимални резултати от процедурата е необходима добра колаборация между лекар и пациент, както и между отделните специалисти. При наличие на друга, по-безопасна алтернатива, се препоръчва нейното извършване и прилагане на костномозъчна трансплантация само при крайна необходимост.

Изображение: Photographer’s Mate 2nd Class Chad McNeeley, Public domain, via Wikimedia Commons

Заглавно изображение: freepik.com